Артисти, Изкуство
comment 1

Валери, или DJ Ogonek от HMSU

Продължаваме с тенденцията да представяме всички диджеи от HMSU с едно лице, което няма как да сбъркаш, ако си от посветените в магията на твърдия саунд. Днес те срещаме с Валери, или DJ Ogonek, който питаме за всичко около музиката и още…

 Здравей, Валери! Винаги съм искала да разбера как си измислил псевдонима си, означава ли нещо?

Здравейте, в превод от руски език означава пламък, огънче. Идеята ми дойде от едно руско списание от времената на соца – ОГОНЁК, което бъкаше от арт. Преди 2001 година имах проекти под различни имена: “Underconstrucion”, “Invitro Projects”- ей такива имена, неща в зародиш, а после дойде Огонек, когато го мернах при един от най-добрите ми приятели с който правим видеоклипове и графичен дизайн – Добромир Котев. Хареса ми как ще се изписва на латински и се сетих как в четвърти клас (1991 година), две години след падането на режима хвърляхме списяния „ОГОНЁК“ през прозорците на даскалото. ОГОНЕК – Пламенният звук, вечният огън.

Знам, че си имал пънк банда преди години. Как музикалният ти вкус се е изменил стилово във времето?

Първият музикален инструмент, който чух на живо и ме впечатли, беше акордеон, когато бях на четири години в дестката градина. Но не го чух като музика, а като глас, акордеонът ми говореше, бяx изумен какви неща ми каза тогава.

Отраснал съм с хубава музика. В детството ми, когато родителите ми бяха още живи се слушаше само Джаз и Рок от плочи. Приятелите на баща ми, който беше художник, пътуваха по цял свят и му носеха плочи, а аз се търкалях покрай грамофона и гледах как иглата играе по плочата. Случваше се да слагам плоча на един молив, да я завъртам с ръка и с карфица за шиене, допряна отгоре, да я слушам, естесвено я надрасквах зверски, но все още си пазя ценни за мен издания от онова време. Винаги съм харесвал всякакъв вид качествена музика и не съм се ограничавал, всяко едно музикално произведение си има чар, код и те води в различни светове и измерения.

Mузикалният ми вкус винаги е бил всеобхватен и не се е променял много с годините. Например обожавам да слушам класически прозведения, особено когато готвя, но не се ограничавам и от грайнд метъл кора, когато издивявам, плюс детски песнички. Напоследък през повечето време обичам да слушам тишината и звуците на заобикалящате ме среда, искрящата музика на живота.

Артистите, които те вдъхновяват, са?

На базата на това, което споменах по-горе вече, предполагате, че списъкът е голям. Безкрайно много артисти ме вдъхновяват, но да си призная от 12-годишен не спирам да слушам Нирвана, Сиатълския рок и до ден днешен ме вдъхновява и ми въздейства. Всеки ден откривам и преоткривам нови артисти, които ми дават вдъхновение, например наскоро преоткрих John Maus, който не бях чувал.

Кои са любимите ти спирки в София?

София за мен е малък, любим град и обичам да го обхождам пеша или с колело, така му отдавам и нужното уважение. Рядко цикля по спирките, не мога да чакам. Навсякъде мога да стигна пеш, когато не бързам, а колелото е за предпочитане в топлите дни.  Понякога ходя пеша нощем из града по няколко часа, когато няма никой по улиците. Това ме вдъхновява, чувствам се, сякаш градът е мой и често черпя вдъхновение за ембиънт проекта ми – KENOGO (OGONEK изписано на обратно). Не мога, обаче, да пропусна една забележителна спирка в Даинабад (Автобусна спирка „ПК Диана“), с култовата си форма. И спирките на трамвай 18, в зоната между Руското Посолство и площад „Журналист“, които за жалост вече не функционират като такива.

Кой искаш да видиш на българска сцена в най-скоро време?

Portishead, ако има шанс, защото от 2013-2014, доколкото знам, вече не свирят на живо, но са живи.

Как минава един твой ден?

Първото нещо е да изведа любимите ми кучета, после се почва работа по проектите ми, които са в момента са около педесетина на брой, освен музикални са свързани и с информационни технологии, видео заснемане,  монтаж, дизайн, фотография. След това котки, кучета, чистене,  тренировки, спорт. Привечер разнищване на квантова и космическа теоретична физика. После пак кучета, котки. Накрая сготвям някакво невероятно ястие, поднесено с чаша червено вино, обичам да приготвям сам храната си за мен и любимите ми хора. Ако остане време, скачам до някой софийски бар, или ако е лято  – в парка. Денят на укиенда се различава, защото почти винаги летя по участия, ако не в България, то някъде по света, а ако после остане време, се гледа качествен филм в компания на добри приятели, ходи се на кино, театър, концерт, или се прави някой безпощаден преход в планината.

Какво сънува тази нощ?

Интересно е, че от малък знам, когато сънувам. Сънищата ми са много силни и са толкова богати на спомени, както и реалния ми живот. Вече дори в съзнианието си имам карта на сънищата си, нещо като гугъл мапс на местата, които посещавам на сън. В повечето случаи знам на кое място се намирам в съня си и как се стига стигна до там. Разбира се има много чудновати създания и едно огромно сдание наподобяващо НДК, с много подлези, стълби, разклонения, дори и летище. От там мога да хвана и да стигна навсякъде в съня си ако не се телепортирам разбира се и прелетя, което го мога насън. Обикновенно идва и някакъв апокалипсис, който унищожава всичко по всевъзможни начини. Тази нощ сънувах, че летя към едно от местата, които често посещавам, после нещата станаха много абстрактни и изкривени, че не ми е възможно да ги обясня с думи.

HMSU e…?

HMSU сме организация от ентусиасти, обединени от музиката, която обичаме да създаваме и изпълняваме на живо. Минали сме през много трудности, но никога не сме се октазвали от това, което правим и обичаме. HMSU е култура.

Автор и снимки: Цветана Бонева

1 Comment

  1. Чичо Митко says

    Ицо Хазарта на българското DNB

    Стандарт!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *