Pisanici, urban, Изкуство
Leave a comment

В събота с книга: Милен Хальов – „Кало Земя“ и вечните игри

„Кало Змея” от Милен Хальов е забавна и вихрена приключенска книга, вдъхновена от „Войната на таралежите” на Братя Мормареви и от българския фолклор, а днес разпитваме русенеца за повече, защото юни е обещан за игри. А ти можеш да се включиш в нашата в instagram, за да си спечелиш книгата му… 

Здравей, Милене! Трудно ли се пише книга за приключения?

Не и когато само това ти е в главата. Обожавам приключенските филми и книги от дете.  С приятелите от квартала ги пресъздавахме на игра. Отраснал съм в Русенската „Дружба”, която е… като Софийската. Поляните имаха треви, по-високи от мен, а най-вкусните плодове винаги бяха на най-горните клони. Да играеш там си беше истинско приключение, такива спомени ме движеха докато пишех.

Как се роди идеята за „Кало Змея“?

Идеята за дете със суперсили ми е в главата откакто аз самият бях дете. 90-те беше десетилетието на Батман, Супермен и Спайдърмен. Понеже бях много болнав, киснех по болници постоянно и си измислях истории, в които аз и приятелите ми сме супергерои. И се борехме с чудовища… винаги имаше чудовища за побеждаване. Измислените чудовища се побеждават лесно.  По-късно реших да облека историята за детето с неземни сили във фолклорна дреха. В българската митология има изключително интересни персонажи, които пасваха идеално на идеите ми.

Илюстрациите на корицата ни впечатлиха, чие дело са те?

Корицата е на Дамян Дамянов. Разкошна е! Аз рисувам професионално и преподавам изобразително изкуство. За всички около мен беше голяма изненада, че не желая да си правя сам корицата. Работата е там, че когато правиш нещо за пръв път – в случая дебютен роман, е добре да си заобиколен от професионалисти с богат опит. Не исках да издавам книга за пръв път, да рисувам корица за пръв път… и така. Освен това идеята аз да си правя корица ми миришеше на самодейност. Аз да си я нарисувам, ‘щото друг няма да се хване. Има страхотни примери за писатели, които сами са си илюстрирали книгите: „Хрониките на Спайдъруик”, „Малкият принц” естествено, но те са по-скоро изключения. Обикновено резултатът не е сполучлив. Когато историята е твоя не може да си обективен. Превръщаш се в буквалист, в пунктуален художник и става катастрофа. И не на последно място – разгледах портфолиото на Дамян. Смайващо е. Хем прави цъкнати неща, хем има похват,  вдъхновен от старата школа. Направи супергеройска корица!

За какво си мечтаеше като дете?

Първо да бъда Батман. После да стана художник… и исках да разказвам истории постоянно.

Писането е…?

Средство.

Какво да очакваме от теб занапред?

Същото – продължавам да разказвам истории. Ще се радвам да сте насреща, за да ги чуете, гледате и прочетете.

Автор: Цветана Бонева

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *