Артисти, Изкуство
Leave a comment

Едно „Антистатично“ интервю със Стефан А. Щерев 

Той е при нас вече за трети път (уж спряхме да ги броим след извънземните скариди, които ни сготви през зимата), но днес поводът е изключително „Антистатичен“  и повече от необикновен. Усмихнатият актьор и телевизионен водещ Стефан А. Щерев ни запознава по-подробно с предстоящия фестивал за съвременен танц и пърформанс – „Антистатик“, на който ние сме горди медийни партньори, а той пък е един от създателите. Какво ни разказа, вижте сами…

Здравей, Стефане! Как се роди идеята за „Антистатик“ ?

Обичам да разказвам тази история, защото е историята на приятели, които са и колеги, и съмишленици, а и връстници, понякога и първи зрители, критици… Вили Прагер и Ива Свещарова отговарят на това описание.

Антистатик“ се появи преди 12 години от липса на какъвто и да е адекватен форум за представяне на съвременен танц, каквато и да е устойчива платформа за обмен на идеи и знание в тази сфера, място, където чужди програматори, селектори и директори на фестивали могат да видят местни артисти. Още тогава се появи и името ни, може би днес звучи малко наивно, че антистатик е срещу статиката – в мисленето, възприемането, разбирането. През годините си наложихме да представяме артисти, които наистина да имат АНТИ-СТАТИК фактор. С различно сценично мислене, иновативност, и най-вече да събуждат интерес с работата си.

Дванадесетото издание издига #ГласЗаТанц тъкмо заради това. Заради възприятието, че движейки се, радикално можем да придвижим усещането за съвременност.

Какво да очакваме тази година от фестивала (разкажи ни малко повече за самата програма)?

Имаме изключителна програма от 7 представления с артисти от Канада, Израел, Германия, Франция, Бразилия, Хърватска, Словения, Румъния. Имената им са добре познати на европейската и световната сцена – представления с награди и отлични отзиви от критиката и зрителите. Артисти като Манюел Рок, Виа Негатива, Пол Пи, Нив Шайнфелд и Орен Лаор, ХАРТМАНМЮЛЕР, Зринка Ужбинец, Karpov not Kasparov, Соня Преград и Ана Крайтмейер ще бъдат в София и каним всеки да се снабди с билети навреме. Още няколко дни ще бъдат на промоционална цена.

Ежегодната образователна платформа на фестивала „Без дистанция“ също дава #ГласЗаТанц с 4 ексклузивни уъркшопа с водещи имена в различни области на международната танцова сцена. Ще посрещнем Арнд Веземан – главния редактор на списание „Tanz“ – едно от най-реномираните специализирани издания в Германия, който ще проведе семинара „ПИСАНЕ ЗА ТАНЦ В МЕДИИТЕ“ . Сред темите, по които водещият ще сподели опит, са: начините да разбираме танца, да пишем за танца и да съставяме рецензия за танцово представление.

Мануел Пелмус ще направи първия си уъркшоп в София и ще засегне теми, свързани с актуалния дебат около живото присъствие, пърформативността и танцовото движение в изложбени зали и среда.

Александра Янева-Имфелд развива специфичен метод на работа за колективно авторство и импровизация, с който ще запознае участниците в нейния танцов семинар „ТОЧКИ“.

От над 19 години Милан Херих работи заедно с легендарния танцов артист Дейвид Замбрано и води класове по създадената от Замбрано „ниско летяща техника“ (Flying-Low Dance Technique), ставаща все по-популярна по цял свят. Гостуването на Херих е първа възможност за запознаване с този метод в България.

Част от образователната платформа „Без дистанция“, стремяща се да скъси дистанцията между съвременното изкуство и публиката, са също модерираните разговори след представленията между публиката и артистите, както и т. нар. „загрявки“ между артисти и публика преди представленията, превърнали се вече в традиция за „Антистатик“.

Особен акцент ще бъде и премиерното представяне на брой 1 на „Списание за танц“ – годишно издание за балет, съвременен танц, пърформанс и танцова култура. В 120 пълноцветни страници СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ представя процеси, личности, събития и идеи от класическия, до съвременния танц и танцовата култура в български и международен контекст. Обръща поглед и към историята на танца в България, и за първи път на български език се публикуват и преводи на значими теоретични текстове.

Ако трябва да обобщя:  „Антистатик“ и тази година предлага мащаб и буквално издига глас за танц. Отказва ли се на такава покана?

А какво ти самият очакваш от „Антистатик“ с нетърпение?

Аз очаквам тези 11 фестивални дни да бъдат пълни със смисъла на думата фестивал – да бъдат празник.

Къде съвременният танц среща изкуството? 

Където никога не се е срещал със спорта. Защо е интересен съвременният танц? Защото се развива динамично, започва от силните традиции в класическия балет, развива друг език в модерния танц, винаги играе с тялото, а напоследък все повече работи с философски концепции, театрални похвати, музикални интерпретации. Най-хубавото е, че никой не може да си присвои съвременния танц. Той се променя. Затова е неуловим за имитаторите и привлекателен за търсещите.

Сподели ни своята най-„антистатична“ мисъл… 

Винаги ще намерим оправдание да губим времето си с нещо, което не ни предизвиква да раздвижим сетивата си. Ние търсим просто още причини да направим времето пълно.

Танцуваш ли, и ако да – кога намираш време?

Танцувам. Социално, сценично, студийно, снимачно, академично. Такъв социален феномен е танцът. Време се намира. То все пак е конструкт.

Защо да посетим „Антистатик“? 

Защото това е време, място и пространство, в което и трите закона на Нютон са напълно приложими, но и често пъти невалидни! Телата действат и въздействат, запазват импулса и го ускоряват, влияят им външни сили, има и противоположно по посока противодействие, а законите на гравитацията понякога биват отменени. Поне докато свърши представлението.

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Личен архив

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *