urban, Лицата
Leave a comment

Едно дъждовно интервю с Филип, или просто FeeL

Срещаме се през септември, вали, не беше валяло от седмици. Мястото е градината на любимата ни спирка – The Bookies, разговорът е толкова естествен, че сякаш сме стари приятели, които се срещат за по напитка, за да си доразкажат какво ново се е случило. Филип е усмихнат, приказлив и излъчва лъчезарност, от която ти се иска да си вземеш за из път и то с пълни шепи. Оказва се, че той много обича дъжда и дори иска да си татуира самата дума. За пореден път се убеждавам, че няма случайни неща, нито случайни срещи. Със сигурност го познаваш от The Top Stoppers, но днес ти го представяме и в светлината на DJ, който ще застъпи в Kino Cabana на 26 и 27 този месец. За дъжда, за музиката, и за тишината…научи от FeeL сега…

Здравей! Представи ни се по начина, по който би го сторил на дете…

Здравей, аз съм Филип. Правя музика. Да си пуснем ли песен, или да те питам: “Реши ли къде ще кандидатстваш след седми клас?“

Кой е първият ти музикален спомен?
Помня, че си харесвах някой припев, повтарях го със седмици и карах майка ми да ме учи да го свиря на акордеон. „Обичам те, мила“ може би е най-ясният ми първи спомен, защото почти я изкарвах.

Какво мислиш за развитието на музикалната сцена у нас и кои са нашите артисти, които слушаш?
Преди това ми беше любим въпрос и можех с дни да отговарям. Сега просто ми се ще да има повече послание в музиката и да отворим прозорците си за малко по-голямо стилово разнообразие. И тук поколенията не играят толкова важна роля. Едните слушат само старо, другите само ново. Всички станахме преклаено критични и в същото време има една характерна непропускливост на всичко, с което не си израстнал или още милион души преди теб все пак не са го легитимирали. Мисля, че всичко се движи, но просто е някак сковано. Разбира се, отдаваме дължимото на дългогодишния тумор в музиката дори като бизнес, а именно димитровградското влияние над все още нестабилни психики, които вече са били и родители. „Музикант къща не храни“ е било верую за много поколения, но сега е оправдание за основно мързеливи такива.

На 27 и на 28 септември имаш DJ SET в Кино Кабана, с какво диджейството е по-различно от пеенето?
Май не ги разделям особено. „Музиката се дели на две – на „кефи“ ме и „не“.“, казва един приятел. Бидейки по-скоро селектор, защото имаме не малко хора със сериозни умения в тази сфера, по-скоро не съм най-точният човек за подобно разграничаване, но може би има две основни за мен. Една от позитивните разлики е възможността да приобщим или поне да се опитаме да насочим  хората към  музика и артисти, които твърде концетрираното медийно разпространение не успява да покаже – дали поради липса на астрономическо време или друго.  Лошото е, че става по-бавно и дори хаотично за някои. И двете имат различен заряд, но няма да ви лъжа – по-уютно ми е да ви казвам по няколко думи на живо всеки уикенд.

Какво си ни подготвил?
Не съм спирал да записвам музика от години. В днешно време една песен е хубаво да се предложи като многокомпонентен продукт – клип, ремикс, хубава рекламна кампания, промо и т.н. Лесно се губи вниманието на хората, защото пазарът е залят и трябва да покажеш нещо наистина изпипано, за да се запомни. Затова бавя доста неща. Това, разбира се, не изключва някои ходове, които ще предприема, а именно пускането на доста неиздавани песни във формата на два кратки интернет албума. Следва до края на годината (надявам се) албум на The Top Stoppers, който седи в студиото готов с обложка. Мои лични включвания със самостоятелни клипове и някои по-непривични за мен неща. Но за тях малко по-късно през сезона.

Как минава един твой ден?
Никога не съм се славел като ранобуден, защото дълги години прекарвах вкъщи съвсем малко време. Не знаех края на нито един ден и някак това ме зареждаше, а и хората и до днес са основен повод  да ви споделям разхвърляни неща с музика за фон. Сега явно уравновесявам и избирам почивка или студио пред още една дълга вечер. Може би се пренаситих за кратко, но пък това ми дава повече творческо време, хубаво ми е. Иначе не пия кафе, не пуша цигари и нямам ритуали. Имам няколко ОКР-та, които ме забавят като излизам или влизам някъде. Слушам много аудио книги. Понякога се претоварвам от звуци в ритъм. Ще използвам тази прабългарска дума „сторителинг“ и ще ви кажа, че наистина има кой да я прилага. Чета съвременни неща и ми харесват.

Септември е…

Един от любимите ми. Често вали, а дъждът ме успокоява и сякаш дава ново начало на всичко. Основна тема ми е като пиша нещо, близък ми е някак.

Кои са любимите ти места в града?
Има един бермудски триъгълник, които е между пл. „Гарибалди“, Жълтите Павета и „Попа“, където винаги може да „излезеш за по едно“, но там сме се виждали винаги. Любимите ми места са тихите. Има доста такива в града, където сякаш си във вакуум на фона на шумното ежедневие и там си почивам, но и виждам как тече животът точно пред мен. Не харесвам тоталната тишина, а там всичко е перфектно балансирано. Не ги посочвам, защото всеки сам си ги намира. Хората сами се намират.

Автор и фотограф: Цветана Бонева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *