urban, Лицата
Leave a comment

Калоян Пейчев (Кофе) и „Дни на предизвикателствата“

Днес те срещаме с един мъж, който събуди интереса ни. Той е ултрамаратонец, който не се плаши да покорява нови висоти, а планината живее в сърцето му. Калоян Пейчев (Кофе) успя да постави нов рекорд за най-бързо скоростно преминаване по планинския маршрут Е4, а тази година е и част от „Дни на предизвикателствата“. Разпитваме го повече за всичко, което го вълнува в момента…

Здравей, Калояне! Разкажи ни малко повече за себе си…

Здравейте, на 36 години съм, родом от София, но първите 5-6 години от моя живот съм прекарал във Вискяр планина, в близост до гр. Брезник. Предполагам, че още в тази много ранна възраст съм си създал специална връзка на общуване с природата, тъй като в селото често нямаше други деца, с които да си играем. Спомням си, че постоянно се разхождах из баирите с една книга за растенията и ги изучавах с голям интерес. Също така никога не съм имал вечерен час и имах пълната свобода, която може би никое дете в града не е имало. Сега, като баща на две деца мога да оценя това като невероятно предимство.

Кога започна да се занимаваш с планинска дейност?

Всъщност в моето семейство аз съм първият човек, който започва да се занимава активно със спортна дейност. Не е имало някой, от когото да видя и да се уча как се правят нещата. Единствено ски започнах да карам, когато бях на 13, мисля. Интересно беше, че още като ученик аз знаех подсъзнателно, че искам да стана алпинист и в един момент, някъде около 18-годишна възраст си казах „добре, моментът настъпи“ и започнах да ходя по планините. След това, в университета се намерихме с още няколко надъхани приятели и започнахме да се катерим, постепенно започнахме все повече да ползваме ските с панти за преходи и екстремни ски спускания. Винаги съм имал влечение към това да видя до къде се простират границите на тялото ми отвъд приетото за „нормално“. В един момент, след като се появиха децата ми на бял свят, сякаш все по-сложно стана организирането на катерачни дни и тогава открих бягането или то ме откри мен, не зная. Разбира се, някак естесвено започнах да бягам на дълги и свръхдълги дистанции, за да изучавам границите си, и то предимно в планините, защото съм си планинар по душа.

Какво е да бъдеш ултрамаратонец?

Интересно е – чувството да си в планината, да разполагаш с това, което имаш, за да стигнеш от точка А до точка Б по различен начин от общоприетото придвижване с тежка раница, твърди обувки… усещаш пълната свобода! Много ми харесва това, че, докато практикуваме такива дейности, почти напълно се обезсмислят парите и голяма част от материалния свят, с който сме свикнали толкова много. При планинското бягане най-добре можеш да усетиш, че не е важно какво имаш, а колко добре си подготвен! Може да си най-богатият човек на света, но в този момент да ти трябва просто едно шише с вода! В такива случаи и екипировката е почти без значение – важни сме единствено ние самите, точно в този момент. Това освобождаване от напрежението на материалния свят ме кара всеки път да се връщам от планината, отпочинал психически и зареден с нови сили.

Знаем, че тази година си поставил и нов рекорд за най-бързо скоростно преминаване по планински маршрут Е4. Разкажи ни повече за самото изпитание и какво изисква като воля и тренировка подобно начинание?

За мен тазгодишното преминаване на Е4 отбеляза крайния резултат, кулминацията, ако мога така да кажа, на една тригодишна усилена работа по този маршрут. Всичко започна преди три години, когато направих първия си неуспешен опит за скоростно преминаване, който приключи на хижа „Попови Ливади“. Последва един дълъг процес на осмисляне на целия маршрут – идеята, че може да се премине под 50 часа ми се струваше възможна, но не си представях, че аз ще съм този, който ще се доближи до това време. Просто не бях на такова ниво. След преминаването ми за 5 дни по време на Голямото Е дойде предложението от Стефан Иванов, да се опитаме да направим тандемен опит за две денонощия и от там започна усилената подготовка под ръководството на Наталия Величкова. Тук нещата вече станаха сериозни и с истински тежките тренировки видях, че резултатите рязко се повишиха и, че се доближавам до осъществяването на една идея, която само до преди две години ми се струваше нереална. В крайна сметка времето, което постигнах, 51 часа и 8 минути н е малко над 50 часа, но при всички положения е много силно – с почти 20 часа по-бързо от предишното най-добро време.

„Дни на предизвикателствата“ наближат, разкажи ни какво да очакваме от събитието и какво можем да научим от теб?

По време на преминаването ми по маршрута с мен имаше снимачен екип, който засне доста кадри. Получи се един филм от 25 минути, който изключително добре представя емоцията и събитията от бягането по Е4. За мен ще е удоволствие да представим филма за първи път на „Дни на Предизвикателствата“ и да покажа пред публиката един от най-високите ми върхове в ултрамаратонската ми „кариера“ досега.

Кое е най-голямото предизвикателство за теб в спортната ти кариера?

Досега всяко предизвикателство е все по-трудно от предишното. Изключително съм мотивиран от резултатите, които постигам – за 2 години усърден труд успях да достигна нивото на най-добрите ултрамаратонци в България. Страшно ми е интересно след още две години какво ще се случи. Иска ми се да опитам силите си и извън нашата страна и в близко бъдеще ще работя за това.

Знаем, че планината живее в сърцето ти. Какво е планината за теб, как комуникираш с нея, какво ти дава?

Да, наистина планината живее в сърцето ми и много се радвам, че от няколко години и аз самия живея в сърцето на Плана планина. Животът там е доста по-различен от този в града, но градската среда не ми липсва ни най-малко. Комуникацията с планината и природата е истинска и непринудена – не се налага да използваш думи. Правилата са ясни, а посланието на планината е още по-ясно – не спазваш ли природните закони, значи ще загазиш здраво. Който не вярва в тези правила, значи заблуждава себе си.

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *