Артисти, Изкуство
Leave a comment

Кирил Хаджиев – Тино

На 11 юли той има концерт в любимото ни градско място през лятото – „Kino Cabana“, а днес е на гости при нас, за да ни рзкаже за харизмата в гласа си, музиката, която привлича като магнит и  още… 

Здравей! Как предпочиташ да се обръщат към теб – Тино или Кирил?

Почти всички ме наричат Тино и на мен ми харесва. Някои хора обаче умеят да ме наричат Кирил, изговарят го много хубаво. Те си знаят кои са, но аз си избирам Тино!

Защо Тино?

Когато бях на 16, се запознах с първата ми приятелка. Нейното братче тогава беше на 3 годинки и незнайно защо отказваше да ме нарича Кирил, а ми викаше Тино. А оттам и всички други започнаха, и си остана така. Стигна се дотам, че вече направо се представям така. А и ми харесва, от дете нещо в идеята за прякор ме привлича.

Кога се срещна с музиката за първи път?

Музиката присъства в най-ранните ми спомени. Добрата музика ме привлича като магнит, откакто се помня. Като малък никога не мрънках за нищо, но няма да забравя колко молех майка ми да ми купи едно компактно касетофонче, малко по-голямо от самата касета. Бях на 5-6 и бяхме в един от онези магазини за всичко. После въртях една и съща касета с компилация на едни от най-големите американски и английски хитове. Прекарвах часове на ден, слушайки и превъртайки отново!

Кои са българските артисти, които те вдъхновяват?

Като тийнейджър почти не слушах музика на български. Английският ми звучеше по-мелодичен, по-готин, ако щеш. Помня колко силно впечатление ми бяха направили Б.Т.Р по едно време, но за малко. Едва когато навърших пълнолетие и открих клубната сцена с групи като „Остава“ и P.I.F, започнах да изпитвам нужда и желание да слушам музика на родния си език. Към днешна дата вече мога да изредя немалко любимци. Често се връщам към златните от българския поп – „Каризма“, а самите поп големци, започнали по това време, продължават да вълнуват. От последните 2-3 години най-силно ме интригува страхотното ниво на хип-хопа в лицето най-вече на Жлъч и Григовор, а новият албум на Ицо Хазарта – „Неправилен рап“, ще има доста да го споменавам!

Разкажи ни малко повече за концерта ти на 11 юли в Кино „Кабана“…

Моят скъп приятел и басист Беркехан Кьороглу реши да ме изостави, за да отиде на последния концерт на Слеър в България. Добре, обаче вместо да свирим със заместник, седнах да композирам малко предварително записана музика, с която ще си акомпанираме в първата част на концерта – експеримент, който отдавна искам да опитам! Във втората ще преминем към акустичните инструменти и ще завършим вечерта интимно и красиво! С мен ще са варненците Андрей Андонов – на барабани и перкусии, и Николай Кърджиев – на китара!

Саундтракът на деня ти е…?

Докато отговарям на въпросите ти, слушам „Сърцето на хлебарката“ от албума на Ицо. После отивам на A to JazZ Festival, така че положението както обикновено е доста разнообразно…

Къде намираш Любовта?

Навсякъде в ежедневието, и най-вече чрез музиката и хората!

Каква музика искаш да създаваш?

Такава, в която да преоткривам! И такава, в която хората да преоткриват…

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Божидар Стоичков

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *