lifestyle, urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Любо Киров: Още от 5-годишен музиката за мен е емоционален фактор

Той е изпял едни от най-лиричните песни в съвременния бг поп. Кадифеният му тембър и фънки меланхолията са докоснали сърцата ни хиляди пъти, пели сме с него, смели сме се с него, танцували сме и сме обичали. Той диша с музиката, независимо дали записва барабани или беквокали за поредния си радиофоничен химн, или за приятел от гилдията. Доста често красивият му ум говори през текстовете на артисти като Мария Илиева или Графа. За нас е огромна чест да ти представим един от най-любимите ни артисти – Любо Киров

Здравей, Любо! Кой е първият ти музикален спомен?

Още преди да се науча да пиша правилно, съм използвал всякакви подръчни средства, за да си направя барабани. Свирил съм с вилици вместо с палки. Пеенето дойде по-късно, но да речем, че музиката е емоционален фактор за мен от 5-годишен – възрастта, от която имам първите осъзнати спомени за каквото и да било.

Къде те намираме сега?

В София, на автомивка. Направих кратко клубно турне и сега подготвям снимките на видеото към „Както преди“, едноименната песен от албума. На 10 май в Sofia Live Club  ще направим и умален вариант на концерта през февруари в НДК. Тогава много хора не успяха да влязат, не рискувахме с билети за правостоящи, и ето, сега правим този жест за всички желаещи да ни чуят. Събирам се с обичайните си съмишленици на сцена – Ангел Дюлгеров, Живко Петров, LaTiDa… И репертоарът ще е почти същият.

Как минава един твой ден?

Денят започва с кафе, следват доста телефонни разговори и планувани срещи. Това в случаите, в  които не пътувам. Когато имам концерти в страната, схемата е много прозаична – пътувам, правя саундчек и после почивам, преди да изляза на сцената.  Колата ми се превръща в дом, офис и подвижен гардероб в едно.  

Ще те върна на концерта ти в Зала 1 на НДК. С какво бе по-различен от предишните два, които също бяха напълно разпродадени?

С мащаба. Това е най-големият ми проект до момента не само като емоционална стойност, но и като технически параметри – 10 души бенд на сцена, два дни редене на техника, 90 души екип, 140 кв. м LED екрани. Тези дни в ефир се завъртя мейкингът на концерта. Вижте го, ще уловите не само атмосферата зад кулисите. Ще видите усилията на колко много хора са впрегнати, за да се получи цялото шоу. Щастлив съм, че осъществих този концерт точно по начина, по който съм си мечтал.

Посланик си на кампанията на БАМП „В час по интелектуална собственост“.  Срещна се с възпитаниците на Художественото училище в София. За какво си говорихте?

Говорихме си за стойността на интелектуалния труд, независимо дали си създал песен, картина или снимка. За авторските права върху този продукт и как живеят те в дигитална среда, в един билборд на улицата, или в колаж на картина върху рекламна брошура например. Тази кампания ми е много важна, защото се случва в училищата по изкуствата в София. Възпитаниците на НУИИ „Илия Петров“ са бъдещи творци, утре техни илюстрации ще бъдат ползвани в кавъри на сайтове, в обложките на музикални албуми. Техен графит може да бъде ползван за фон на рекламна фотосесия на моден лейбъл, и този лейбъл, да речем, да не е поискал разрешение да ползва тази визия и да я тиражира в медиите. Децата трябва да са наясно, че могат да печелят от труда си. Че образованието не им дава само просто една добра обща култура, а перспективна професия. Това, което Саня  Армутлиева, като опитен продуцент, Велизар Соколов – Заки, като юрист, и аз, като изпълнител и автор на музика им обясняваме, е какво е авторско право. И защо по закон всяко ползване на твоя творба с търговска цел значи приход.

Какво представлява един такъв час всъщност?

Стартираме с презентация, която по забавен начин разяснява какво е интелектуална собственост, кога възникват авторското и сродните му права и защо да си платиш месечния абонамент за Spotify струва по-малко, отколкото билет за кино. После идва веселата част – въпроси и отговори. От „Какво се случва с моето видео след качването му в YouTube?“, до „На кой са платили Metallica, за да направят кавър на ирландска фолклорна песен?“.

У нас е масово схващането, че ако един  продукт не се яде, не можеш да го облечеш, ако е нематериален, значи той не струва. Как може да се промени тази нагласа?

С постоянство в говоренето за цената на интелектуалния труд в семейството, защото тук говорим за промяна на отношение към културата, а то се възпитава преди всичко у дома. Другият път към промяната е през образованието. В съседна Румъния например интелектуалната собственост се изучава като свободно избираем предмет в училищата. Тук дружества като БАМП обединяват артистите като посланици на тази кауза. Помислете си само как ще се почувствате, ако ви спрат достъпа до музика и филми на всякакъв вид устройства. Животът ви ще стане не сив, а черен.

Каква е светлата промяна, която искаш да видиш в българската музикална сцена?

Доволен съм от промените, които се случват в момента в музикалния ни пейзаж. Във „Вирджиния рекърдс“ и в „Монте мюзик“ виждам добри млади изпълнители, като повечето от тях сами си пишат музиката. Има много млади рок групи, които се самопродуцират и звучат европейски. Аз самият също помагам на талантливи млади хора да излязат на пазара след участието им в добре познатите риалити формати. Виждаме, че официалната еърплей класация е изпълнена с българска музика, борихме се за това от 15 години. Добре е да се гледат нещата, които се случват, а не какво не се е случило.

Какво те очаква през пролетта?

Ще снимаме видеото на „Както преди“, песента-кръстник на албума. Готвим ви малка изненада като визуално решение с режисьора Кирил Киров – Кико, ще я видите  началото на май. Очаквам наградите на „БГ радио“, за които вече стартира гласуването. Надявам се да съберем достатъчно подкрепа за „Както преди“, защото той се превърна в най-продавания албум за 2018 г., и по нашите пазарни стандарти вече има златен статус.

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Диляна Флорентин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *