urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Ованес Торосян и Милена Ерменкова – двама в театъра и в живота

Те са млади актьори с големи мечти. Събират ги театърът, мистерията на непознатото и както Ованес се шегува – килограмите. Овата, както го наричат приятелите, със сигурност ви изглежда познат, и то неслучайно! Той е най-сниманият актьор в българското кино през последното десетилетие и няма как да сте пропуснали големите му омагьосващи сини очи във филмите „Тилт“, „Източни пиеси“ или „Аве“. Милена Ерменкова също е актриса, завършила е в класа на Ивайло Христов и споделя приключението, наречено „живот“, с него. За нас беше удоволствие да надникнем в света на тези талантливи хора, които променят родната театрална сцена и едновременно отглеждат две прекрасни деца.

Здравейте. Какво ви събра извън театъра?

Милена: Театърът е основното, което ни събра. А нещото, което най-силно ме привлече към Ованес, е това, че не можех да го разгадая. Случваше ми се за първи път и това ме амбицира най-много в началото.

Ованес: Килограмите.

Какво е да си млад актьор с две деца?

Милена: Приключение. Забава. Хаос. Развиване на изключителни логистични и организационни умения. Смелост. Предизвикателство. Прекрасно е.
Ованес: Нож с две остриета. От една страна, млад актьор, все още неизвестен и без име в професията, трябва да гониш кариера, да си стабилен финансово, от друга страна, трябва да си родител, който трябва да отделя достатъчно време на децата си, за да ги направи човеци, и всъщност съчетанието е трудно.

Как разпределяте времето си?

Милена: През последната година и половина той беше по-активен в работните ангажименти и за децата се грижех предимно аз. Иначе напоследък грижите се разпределят между голяма група от хора – ние двамата, баби, лели и приятели. Добре, че ги има.

Ованес: Различно е. Спрямо графиците. Нов ден – нов късмет.

Какви общи интереси ви събират извън работната среда?

Oванес: Имаме еднакви генерални възгледи за света и еднакъв вкус по отношение на детайла, а по средата… е театърът.

Mилена: Много често говорим за театър и изкуството като цяло. Понякога тропаме и свирим заедно с децата и стават много приятни музикални вечери. Обичаме разходки в планината. Понякога готвим заедно. Той е много добър кулинар. Обича да експериментира в кухнята и винаги му се получава. Много обичаме да пътуваме. Напоследък все по-рядко ни се случва, но ще влезем в ритъм.

По какво си приличате?

Милена: Вкусът ни за театър е почти еднакъв. И двамата сме много директни, с малката разлика, че аз действам по-емоционално, а той – с повече разум. И двамата се радваме на мънички неща – съзерцаване на небето, пътуване покрай слънчогледови полета например. Много обичаме да мълчим заедно. Някак си така успяваме да създадем връзка на съвсем различно ниво. Много е забавно, че сме развили някаква телепатия помежду си. Често се случва някой от нас да попита другия: „Викаш ли ме?“, а другият да отговори: „Да, но не на глас“. Странна работа.

Ованес: По децата (смее се).

За какво се карате?

Милена: Най-вече за глупости и неща от ежедневието. Битовизми. За щастие сериозни конфликти не сме имали кой знае колко.

Ованес: За много неща. Тя е родена в годината на Дракона, а аз – в годината на Тигъра, и вкъщи понякога положението е Тигър и Дракон. (смее се)

Трудно ли е да си родител?

Ованес: Да.

Милена: Зависи много от нагласата. Ако трудностите се приемат спокойно, е по-лесно. На мен понякога ми е много трудно и усещам, че зациклям страшно. След малко обаче някаква най-обикновена постъпка на децата ме прави изключително щастлива и благодарна. Децата са безценен дар. Ангели. И колкото и на човек да му е трудно понякога, всичко си струва.

Как съчетавате проектите си с грижата за децата?

Милена: Ако участва единият от нас, другият поема грижата, ако пък сме заедно в проекта, поверяваме децата на близките или приятелите. Много е забавно ученето на текст вкъщи, когато имаш деца. Почти невъзможно е (или поне за мен) човек да се концентрира, но с малко повече усилия – по нощите, и с търпение това се получава.

Ованес: Едновременно се случват нещата. Явно ги съчетавам.

Какво бихте променили в родната театрална сцена?

Ованес: (дълга пауза). В момента променяме.

Милена: Може да прозвучи кардинално, но бих премахнала щатните позиции в театъра. Според мен има нещо вредно в цялата тази работа. Усещането ми е, че в някакъв момент човек се успокоява и се пуска по течението. Не всички, разбира се, но много голяма част – да. Мисля си, че на принципа кастинг за почти всички позиции в даден проект – актьори, осветители, озвучители, сценографи, би било страхотен шанс да се остане по-дълго в кондиция и с непрекъснато самоусъвършенстване в професията.

За какво се вълнувате в момента?

Милена: За много неща. Винаги се вълнувам. (смее се) Скоро бяхме ангажирани изцяло с фестивала НЕДРАма, който за пета поредна година организираме с театър „Реплика“. Всеки от нас търчеше буквално непрекъснато по разни места, водят се преговори, разговори, уреждат се неща от всякакво естество. Едновременно с това репетираме за премиерния спектакъл „За кравите“, с режисьор Семьон Александровски, междувременно се грижим за децата. Въобще – лудницата е пълна. (смее се).

Ованес: Дали ще се наспя.


Автор: Ваяна Данаилова

Фотограф: Цветана Бонева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *