lifestyle, Лицата
Leave a comment

С Мартина Дечевска за Живота като видеоигра

Тя вълнува, интригува, играе си на криеница в душите ни с думите и предизвикателната си визия. Гоним се от месеци, за да даде това интервю, в което искаме да направи опит за дисекция на себе си. Задаваме й на пръв поглед хаотични въпроси, но сме сигурни, че тя може да улови сюжетната линия, защото освен всичко друго, е изключително талантлив журналист и автор на първата БДСМ книга у нас – С@мота, като 100% от приходите за поредна година ще бъдат дарени на пенсионери в нужда и кампанията „Бъди Човек“. Опознай Мартина Дечевска с нас…

Здравей, Марти! Къде те намираме сега?

В метрото, линия 3. Почти 8 сутринта е и пътувам към тридневен семинар в Бруклин и по-точно – бонус сесия за ранобудните по NLP – neurolonguistic programming – наука, която ми е особено интересна.

Опиши се с три думи:

Мартина, от Пловдив.

Разкажи ни малко повече за предизвикателствата в живота…

Моята философия за живота е малко като за видеоигра – симулатор за души, затворени в нашите временни тела, които са подложени на редица предизвикателства, за да могат да се развиват и усъвършенстват. Така че предизвикателствата са добре дошли, защото те ни изграждат в личностите, които трябва да бъдем, а на по-силните духом хора се предлагат повече предизвикателства, защото те могат да ги понесат.

 В момента не живееш в България, а в Америка, можеш ли да ни направиш един разбор на двете места и да ни поднесеш квинтесенцията?

Съединените щати са съвременната империя. Колкото и системата да е силна тук и много неща да са абсурдни в Олдос Хъксли стил, като здравната система, начина, по който много хора обичат да се унифицират, и т.н., смятам, че е ужасно интересно място за живот. Но и Ню Йорк не е Щатите. Той е жив организъм сам по себе си, екосистема от мечти, човешки съдби, възходи и падения. Най-ценното за мен тук е, че наистина ти се дава възможността с много труд да успееш да постигнеш успехи, без значение откъде си и какво си правил преди, можеш да развиеш потенциала си.

България пък е паралелно различен свят, завладяван от хилядолетия от империя след империя. Вълшебно място, което е безумно и тъжно по свой собствен начин и някак си винаги се чувства малко обречено. Обичам да се връщам по Коледа за около месец и да се чувствам все едно никога не съм заминавала да живея другаде. Харесва ми колко по-бавно тече времето и колко истински са хората.

Коя е последната книга, която прочете?

Трилогията на Христо Калчев – „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесния“, „Цикълът на Месалина“. В момента чета „Вълчи Капан 1“, пак негова, и „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак едновременно. Намирам първите години на демокрацията за ужасяващи и вдъхновяващи едновременно, с целия им цинизъм и жажда за все още неразбрана свобода, със стриптийзите по ресторантите, сервитьорките по цици, мутрите, рекетите, насилието, издадените в огромни тиражи евтини еротични романи и т.н. Харесва ми да се наслаждавам паралелно на класическата руска литература и тежката руска душевност. Май съм човек на доста противоречия, които обаче си живеят съвсем спокойно у мен.

Как минава един твой ден?

Ставам към 7 сутринта, правя си чай мате, с който замених кафето преди няколко години. Все още пия кафе, но когато го чувствам, еспресото след вечеря ми е особено любимо. Почитател съм на сутрешните ритуали – следва 10-12 минути медитация и по още 5 минути утвърждения и визуализации, лека тренировка, след което започвам деня си. Предпочитам да работя от къщи, когато мога, защото често работя 6-7 дни в седмицата, като съм в Ню Йорк, даже съм си поставила за цел да се организирам, за да мога да си взимам поне един почивен ден в седмицата. Дните ми са изпълнени със срещи, телефонни разговори, огледи на апартаменти и снимане на материали – всеки ден е различен, което ми допада. Три пъти в седмицата ходя на плуване, което е предпочитаната ми тренировка, опитвам се да вкарвам 15-20 минути каланетика в средата на деня като почивка, а веднъж в месеца се опитвам да изляза извън града, защото бетонът ми идва в повече. Обичам да посещавам нови дестинации и съм пристрастена към усещането да пристигнеш някъде, където не си бил все още.

 Колебаеш ли се?

От майка ми съм научила, че умните хора взимат решения бързо и бавно се отказват от тях, така че гледам да не се колебая, а да действам смело и обмислено.

Обещала си ни интервю, посветено на феминизма и насилието над жената. Можеш ли да ни открехнеш леко вратата и да ни разкажеш повече…

Темата за феминизма и правата на жените става все по-наболяла, а покрай движения като #MeToo, и доста криворазбрана. Хрумна ми идеята да организирам интервю, в което жени, живеещи в различни точки на света, говорят за това как разбират феминизма и какво трябва да се промени, за да имат жените по-добър живот. Вече имам наум една мацка от България и една от Дубай. Мисля, че ще се получи интересно.

Къде намираш Любовта?

В момента никъде, но ми се иска тя да ме намери скоро.

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Боян Христов

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *