Артисти
Leave a comment

Цветан Лазаров: Изкуството е начин на живот и мислене, а не мисия

Днес те срещаме с един емоционален творец, който не приема работата на художника като мисия, защото сам казва, че не би могъл да съществува без да твори. Какво ни разказа художникът Цветан Лазаров? Разбери сам от интервюто на Кайя Христова… 

Здравей, Цветане! Разкажи ни повече за мисията на художника…

Никога не съм възприемал работата на художника като мисия. За мен мисия означава да посветиш времето си, работата и живота си на възвишена и благородна кауза или доктрина, която да промени битието на голяма група хора, ако не и на цялото човечество. Изкуството, като личен акт, не е в състояние да промени битието.То задоволява определени, вече възникнали потребности на обществото. По-скоро е субективно отражение на обективната реалност и емоционалните нагласи в обществото.Художникът не е мисионер, той просто не може да не рисува.Като пояснение ще разкажа една история:Попитали Лев Николаевич Толстой: „Какво трябва да направи човек, за се научи да пише добре като Вас?“На което той отговорил: „Ако можете – не пишете!“Така е и с художника – ако може да не рисува, той не е художник.

Какво ти дава и какво ти взима изкуството?

Не знам как да отговоря на този въпрос: Всичко и нищо. За мен изкуството е начин на живот. Начин на мислене. Начин на съпреживяване.

Къде намираш вдъхновението?

Вдъхновението ме намира навсякъде.Аз съм емоционален човек – вдъхновявам се от всичко, което ме е впечатлило и ми е харесало. Идея от идеята се ражда, емоция от емоцията.Вдъхновявам се от хубава гледка, музика, книга, танц, постановка, сценография, фотография, модел. Тъй като съм позитивен човек, във всичко търся хубавото.

Обикновено картините идват готови в главата ми. Само трябва да ги уловя и да ги нарисувам върху платното. Понякога в процеса на работата те се променят и се отдалечават от първоначалната визия. Затова не мога да повторя едно към едно дадена картина. Дори да искам да я нарисувам същата, нещо ме повежда в друга насока и погледът ми към нея става друг.

Разкажи ни малко повече за твоето творчество.

Работя основно живопис и малка пластика.Когато завършвах академията, живописец да работи скулптура беше възприемано като проява на еретизъм. Сега вече не е така, артистите стават все по-универсални.

В художествената гимназия изучавахме всички изящни изкуства: живопис, скулптура, графика, илюстрация. Преподавателят ми по скулптура държеше аз да кандидатствам скулптура в академията. Аз отидох да уча живопис, а малката пластика остана като допълващо изразно средство за моите пространствени и пластични търсения. Каквото не мога да кажа в живописта, го казвам в нея.

За моите 30 години самостоятелен творчески път съм направил над 30 самостоятелни изложби, участвал съм в още толкова съвместни изложби и смятам че съм се е наложил като творец със свой собствен почерк, който е разпознаваем, независимо от неизбежното ми развитие и промените в стила и изразните средства които използвам.

Освен с изящни изкуства съм се занимавал с проекти и изпълнение на мозайки, рекламни надписи и дизайн на елементи от интериорите, които е проектирала съпругата ми – арх. Мариана Вампорова, с която сме заедно от студентските си години и изповядваме едни и същи естетически възгледи.

Първите ми работи след завършването бяха тъмни и със стилизирана рисунка. После изведнъж станаха много бели и с цветни контури. Сега са много по-живописни, с по-сложен цвят, фигурите и обектите в тях са по-реалистични и въпреки това създават една друга реалност, носеща отпечатъка на все същото мое мислене и светоусещане.

Знаем, че си имал изложби в Скандинавия, как хората гледат на изкуството там и тук?

Хората навсякъде са еднакви. Материалните им възможности са различни. За Скандинавия е нормално хората със средни възможности да могат да си купят картините, които им харесват, докато у нас не е така. Там картините са обичаен елемент от интериора. Тук те са белег за по-големи финансови възможности.

Какво ти се ще да видиш на родна земя?

Не искам да отговарям на този въпрос.

Кои са творците, които са те изградили като артист?

Тук по правило човек се сеща за своите учители. В гимназията тава бяха Радослав Лилов и Благой Илиев, за изпитите в академията се готвех при проф. Десислава Минчева.

Най ценното, което ни даде проф. Добри Добрев, е, че той ни научи да останем верни на себе си и всеки да потърси своя път и стил сам. В академията съм научил много и от проф. Валентин Колев, който тогава беше асистент на Добри. От огромна полза за мен бяха консултациите при акад. Светлин Русев по време на следването ми.

За скулптурата най-много неща съм научил от проф. Любо Прахов. С неговия син Ясен сме съученици и приятели от гимназията. Имахме ключ от ателието му и ходехме там по всяко време. Любо обичаше да ни показва и обяснява. Като ученик и студент имах възможността да се запозная с много от известните софийски художници: Бисера Прахова, Калина Тасева, Лиляна Русева, Найден Петков, проф. Десислава Минчева, проф. Димитър Аврамов, Александър Занков, проф. Старчев, проф. Даскалов, проф. Крум Дамянов. От личния ми контакт с тях и с творчеството им съм научил много неща.

Учил съм се от работите на големите майстори, които съм гледал в галерии и по изложби.

Имах шанса да пътувам доста в Европа и да видя много известни произведения в оригинал, както и да се запозная и да контактувам с различни творци. Оценявам всичко, което е стойностно, независимо от стила, епохата и националността му.

Ако можеш да опишеш стила си с три думи, кои ще бъдат те?

Светлина, светлина, светлина…

Какво ти предстои скоро?

Подготвям нова самостоятелна изложба в галерия „Валер“ в София, която трябва да се открие на 3 октомври от 18,30 ч. На нея ще покажа нови живописни работи, по които работя в момента, и каменна пластика, която не е показвана в София.

След това част от изложбата ще отпътува за галерия „Ларго“ във Варна.

Автор: Кайя Христова

Снимки: Личен архив

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *