Latest Posts

„Градски Коледен базар“ сбъдва желания на 16 декември в Switch

   Тази събота отбелязваме началото на една кауза, която се надяваме, че ще предизвика още много прекрасни събития. Поставяме голяма удивителна за финал на годината с нашия „Градски Коледен базар“, на който можете да намерите много от българските дизайнери, които така обичаме.

Ние подкрепяме родното и смятаме, че креативните артисти пресъздават най-добре духа на Коледа. Запазете датата 16 декември и ни елате на гости в клуб Switch, където ще намерите и щанд с дрехи на известни личности, дарени за благотворителност. Приходите от всяка продажба на щанда отиват директно по сметките на „Дневен център Дъга“, който е посветен на грижата за дечицата аутисти, както и в подкрепа на фондация Smile for Africa. Децата от училището Go Beyond Suggestopedia Center са създали специално за благотворителното дело картички, които също ще се продават на базара. Сред дарителите на дрехи са Орлин Павлов, Евгения Джаферович, Ирина Флорин, Камелия Тодорова, Белослава, Димо Стоянов, Свилен Ноев, Меги и Нели от „Търси се“, тийн звездата Балан, звездите на Monte Music, и още много други.

Ще се опитаме да Ви представим всички дизайнери, които ще участват на базара с по няколко думи, за да добиете повече представа за колорита на събитието.

Започваме с нашите любими момичета от Thumbelina, които влагат в изкуството си женска сила, внимание и много любов. Дрехите им са създадени само от най-висококачествени материи, а дизайните винаги ни оставят без дъх.

Следващата участничка е талантливата Ева, чиято усмивка вече сте виждали да грее от виртуалните странички на „Лицата на града“. За приказния бутик Ma Cherie няма нужда да се говори много, защото пъстрите поли, рокли тениски разказват сами за себе си повече от всички думи!

Наред с дизайнерите, ще Ви представим и органичната козметика на Bionauts Handmade cosmetics, които представят своите ароматни и лечебни творения на основата на масло от коноп.

Wooden Spoon също имат маса на базара и ще изкушат всеки с козметика за кожа и коса, която е вдъхновена от сърцето на природата. Още помним първата ни среща със Силвия Павлова, която е създател на бранда и ни главозамая с полезна информация за биокозметиката.

Бижутата на талантливата Веси Гекова – MANA, носят мистична красота и предизвикват интерес, затова и с радост споделяме, че са част от предколедната ни събота.

Blackout Label ще опишем като дръзки творения, които предизвикват сетивата, а тях и щурата им създателка – Пламена Владимирова, можете да откриете на видно място на базара.

Не бива да пропускате и Агнес Бонева и ателие „ТЕГЕЛ“, които имат невероятно артистично присъствие.

Следващите в списъка ни са 11 MOONS, които разкриват света на ароматните масла с чаровната си създателка Мон Димитрова.

Благотворителният щанд на AVON заема специално място на базара ни, като всички приходи от покупката на козметика ще се дарят за жени, борещи се с рака на гърдата.

Някъде там ще срещнете и дизайнерските дрехи на Alenia, която дарява и рокля от колаборацията си с Ирена Милянкова.

Yashi твори красиви бижута, които грабват окото и също пази място на базара ни.

Талантливата Елена от DreamArt by Elena ще донесе своите приказни творения, за да им се порадваме.

Продължаваме с красивите карвинг свещи на СвещоМания, които ще зарадват всеки ценител на хубавото.

TaniTa е следващата в списъка ни, следвана от Фръца Арт и Росица Трендафилова. Деси Дончева пък ще донесе специални бурканчета с вкусно предизвикателство за всеки гост на базара.

Невена и Боряна са две талантливи дизайнерки, които също ще представят авторските си творения.

 

Имаме изненада и за най-мъничките, защото дрешките на ForCuties ще бъдат представени от усмихнатата Силвия.

Завършваме с Posh/Cloche, PXLprinces и чудните дървени творения на S.M.Art, с които ще зарадвате любим човек по празниците. Не забравяйте, че на базара ще намерите и колекционерските плочи на Catch a Fire, които особено на нас са ни много любопитни!

Не забравяйте да ни дойдете на гости дори и за малко, защото базарът обещава интересни изненади и хубава музика. Наши хостове ще бъдат диджеите Africandro, Phoenix, Dj Zion, а всички посетители ще могат да опитат и най-новата българска бира – Mad Panda American pale ale.

Надяваме се събитието ни да Ви накара да усетите Коледния дух, да отворите сърцата си за добрата кауза, както и да зарадвате любимите си хора с по нещо малко, но българско и ценно.

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Личен архив

 

 

Smuggler’s Diner – вечеря по американски

   Разходките ни из нощна София нямат край, защото интересните кътчета се редят пред погледа ни едно след друго. Днес излизаме на една шеметна вечеря в Smuggler’s Diner, където бургерите са горещи, картофките – домашни, а бирата много вкусна.

Първото нещо, което ни прави впечатление, е фактът, че целият интериор ни пренася направо в сърцето на Америка. Тъмносините кожени диванчета ни приканват да потънем в тях, отдавайки се на вкусните грехове от менюто на ресторанта. Барът е масивен и отрупан с всякакви неща, приковаващи погледа, а зад него е и един от създателите на мястото усмихнатият Павел Атанасов.

Сядаме в едно от сепаретата и си поръчваме бирата на месеца – „Витошко лале“. Да, интересно хрумване на заведението е, че в него не се продават видове бира, а се предлага само една, която всеки месец е различна. Така почитателите на вкусната крафт бира могат да се насладят на различния подбор от заведението всеки месец.

Разбираме, че от Smuggler’s Diner имат интересна договорка със съседния магазин за бира – BEERA, която позволява на всеки да си купи по нещо за пиене оттам и да го съчетае с вкусното хапване в ресторанта.

Павел ни разказва малко повече за идеята на мястото, което е вдъхновено от класическите американски ресторанти за бързо хранене. Цялото това местенце сякаш ни пренася някъде далеч отвъд границите на България, а музиката допълва интериора по отличен начин. Вече отпиваме глътка от бирата на месеца и си поръчваме по много от вкусните предложения в менюто. Започваме с хрупкавия домашен чипс, поднесен с ароматен копър, и сочния „Pulled Pork“ бургер от крехко свинско месо на конци, салата колсло и  BBQ сос. След това сервитьорката ни препоръчва да пробваме от най добрите такоси с пикантно пилешко и червен лук. Храната пристига гореща  и ароматна.

Първата хапка на бургера включва всичките ни рецептори. Съчетанието от вкусове на добре подправеното крехко свинско и перфектния BBQ сос, в комбинация с домашния чипс, ни довършва. Отделяме внимание и на обичания от всички такос.

Впечатлени сме от нежните вкусове и съчетания в него и бихме си го поръчвали отново и отново. Нещото, което забелязахме, е, че  Smuggler’s Diner предлагат и типичната Brunch закуска всеки уикенд. За почитателите на тази храна е удоволствие, че могат да похапват и през седмицата от вкусните им яйца с бекон, грилован сандвич със сирене, или от истинските им американски палачинки с кленов сироп. Съвсем по американски, нали?

Допиваме бирата и обмисляме следващото си посещение, но не пропускаме да си поръчаме от пикантните крилца за вкъщи, които препоръчваме на всеки ценител на доброто хапване! Можем да кажем, че Smuggler’s Diner се превърна в едно от любимите ни места в София, в което често ще се отбиваме с усмивка, защото всички там са вече наши приятели.


За финал ти споделяме, че в Smuggler’s през декември можеш да намериш и най-новата българска крафт бира – Mad Panda American Pale Ale, защото именно тя е бирата на месеца, с която там ще посрещнат Коледа.

 

Автори: Цветана Бонева и Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева 


 

Smile for Africa – мисията на Даниел и Румен

   Нашият „Градски Коледен базар“ изпълнява чудеса и наред с атрактивните дизайнерски творения, на него можеш да откриеш и благотворителен щанд с дрехите на известните личности, които даряват, за да помогнат. Правим Коледа по-светла с Детски център за деца аутисти „Дъга“ (за който вече ти разказахме) и с фондация Smile for Africa“. Когато се запознахме с Даниел, бяхме силно впечатлени от стремежа на този млад човек да помага, да дарява и да мисли отвъд стереотипите на обществото ни. Защо именно Африка и каква е мисията на фондацията, ще разбереш сега от самия Дани и от неговия партньор Румен…

 

Здравейте! Как се роди идеята за „Smile for Africa“?

Даниел: Здравей, Цвети. Идеята за учредяването на Фондация „Усмивка за Африка“ (Smile for Africa) е логично следствие на сбъдването на една моя детска мечта – да посетя Африка като доброволец. Тя се роди още преди да замина като доброволец, докато набирах средства за децата в Trinity Home Academy в Гана. След като видях, че имам доста приятели и познати, готови да помогнат, и само за няколко седмици събрахме сума, доста по-голяма от очакваната, както и след като на място видях нуждата от помощ, която имат там, реших, че моите усилия няма да спрат с прибирането ми в България. За да разширя мащаба и да направя нещата по-официални и открити, реших да учредя фондация. Идеята и целта ни не се изчерпва само с финансовата помощ, надяваме се занапред да направим много повече. За да бъда по-конкретен – има варианти, при които децата могат да посещават семейства в други страни, вкл. и в България, за няколко седмици през ваканцията, нещо, което не е нова идея и което се е случвало вече – преди години децата от дома са били при „приемни семейства“ в Испания за кратко време. Тъй като показах доста снимки и клипове на България, и деца и възрастни проявиха огромното желание да посетят страната ни. Но аз се надявам и моля да имаме и случаи на осиновени деца от там, нещо, за което вече имаше желание и опит да се направи, още докато бях в Гана. Надяваме се освен с дарения, да се развием и да помогнем и в тази насока.

Румен :  Здравей. Идеята е на Даниел, но той има пълната ми подкрепа и съдействие не само защото се познаваме от около 15 години, а защото да се помогне на някого напълно безкористно, особено на деца в район като Африка, е сред най-хуманните, смислени и добродетелни неща, които може да направи човек. И след като може един човек, донякъде самопожертвователно, сам и със собствени средства да отиде да помага на децата там, защо ние да не можем да го подкрепим от тук и също да допринесем поне за една искрена детска усмивка. А от споделените снимки и клипове на децата в Гана видях колко са щастливи и благодарни и за най-обикновените неща, които получават, въпреки тежките условия, при които живеят.

Защо сте решили да помагате именно на африканчета?

Даниел: Причините са няколко. Нека започна с това, че мечтата ми винаги е била да посетя Африка и да помогна именно там. Исках да бъда там, където имат наистина нужда от помощ, а едва ли има някой, който се съмнява на кой континент е това. И макар че не намерих информация за българин, който вече е бил доброволец в Африка, за да сподели информация за организацията и ситуацията там, знаех, че след като го бях решил наистина, трудно нещо щеше да ме спре, дори напротив – това, че съм сред малкото българи доброволци в Африка (макар че все още не съм срещнал информация за друг), ме мотивира повече. Надявах се, че когато аз го направя и хората видят, че това не е мисия невъзможна, също ще пожелаят да последват примера ми, и такива хора наистина се появиха, и се надявам, че скоро и те ще преживят това приключение, а повярвайте ми – и ние, и децата там имат нужда това да се случва. Друга причина е, че принципно помагам на хората, но често те не оценяват това, което правя за тях, така че реших, че след като ще полагам усилия да помагам, те ще са на правилното място и за правилните хора. Предполагам, вече сте разбрали, че принципно не си падам по традиционното и нормалното, а искам да разчупвам стереотипи и минавам граници, които малцина се осмеляват, така че не ме съблазниха дори и предложенията за Латинска Америка или Азия, където вече са ходили българи като доброволци.

Румен: Някои хора предпочитат по-лесното, познатото, да минават по вече отъпкани пътеки. Е, както виждаш, ние не сме от тях и сме амбицирани да отидем по-далече и да направим това, което малцина се осмеляват в тази насока. А това, че е по-трудно, само ни амбицира допълнително.

Дани, разкажи ни за пътуването ти в Гана? Какво видя там?

Първо ще споделя какво преживях още по пътя, защото емоцията ме завладя още на летището в Париж. Когато се наредите на опашката за самолета, а и когато в самия самолет от около 300 души се окажете само двама-трима с неафрикански вид, сърцето започва да бие в друг ритъм. А следващата вълна удари още с излизането от самолета. Заради отрицателните температури в България бях тръгнал възможно най-зимно облечен и когато ме лъхна влажният въздух на Акра с температура от около 30-35 градуса (към 21.00 ч.), едва успявах да дишам. А когато от граничните власти ми направиха проблем с влизането в страната, минахме през тъмните малки, неасфалтирани улички на Акра, по които имаше насядали или налягали навън хора, и ме настаниха за нощувка в помещение, пред което бих предпочел казарма, и си казах: „Къде попаднах?!”. Разбира се, точно това и исках, защото колкото по-трудно е осъществяването на една мечта, толкова по-голямо е удовлетворението накрая, така си добавих и: „Е! Добре дошъл. Направи го. Вече си в Африка“.

Какво видях ли?!? Видях неща, които очаквах, и неща, за които трудно ще намерите информация или ще успеете да си представите реално. Но най-основното – видях съвсем различен свят, не само заради улиците, атмосферата, храната, водата, хората, условията им на живот, които понякога минаваха границата на определението „мизерен“. И въпреки тежкия им живот, въпреки страданията и мизерията, въпреки това, че нямат почти нищо, въпреки „сивия“ свят, в който живеят, видях и най-пъстрите и искрени емоции – от солените сълзи на едно 3-годишно хлапе, защото иска, а не е сред близките си, до най-щастливите, искрени и големи усмивки, на които са способни; от разочарованието, че не могат да ме последват (дори да се скрият в куфара ми или въпреки че казват с надежда “I`ll go your home“), до радостта и безгрижието, които изпитват в игрите, разговорите, дори и в прането на дрехи с часове, което изненадващо за мен им харесваше; от безмълвната болка, когато си тръгвах, до надеждата в очите, че един ден пак ще се видим, а защо не и в България. Трудно ще обясня какво видях и какво почувствах с думи, защото няма как да опиша със снимка или текст емоцията на едно дете, което без причина получава дъвка, бонбон, бисквита и е по-щастливо, доволно и благодарно от дете, получило подарък за Коледа.

Няма как да опиша как звучат думите и как изглеждат очите им, или как се чувствах, чувайки думите „Uncle Dan. Please, thank you!“. Няма как да опиша погледа на една изпълнена с благодарност и благодат „майка“, вперила поглед в хоризонта на изгрев слънце, произнасяйки: „I`m so happy today“. Причината – след като предишния ден е имала останал не повече от 3-4 кг ориз и няколко консерви, и в момент, когато се е чувствала в безизходица, получава дарение от няколко хиляди лева и вече надеждата е не само надежда, а се формализира в чували с ориз, лук, сол, месо, консерви… и нахранени тумбачета на децата. Няма как да опиша надеждата в погледа на една жена, събирала дърва в гората и донесла ги в дома, с молитвата да получи купа ориз или фуфу (местно ястие) за тях, защото не е яла от дни. Няма как да опиша вида на жена с бебе на около половин-една годинка на гърба си, която 5 часа (между 22,00 и поне 3,00 ч. сутринта) разчиства „заведение“ на открито, под неспирния проливен дъжд, нито вида на бебето, докато спи на гърба на майка си, или погледа му  в 2,00-3,00 часа сутринта, в тази сърцераздирателна картинка. Трудно ще опиша и картината, на която бях свидетел и в 8 сутринта, и в 3 следобед, когато децата се строяват в кръг или в редици и пеят песни (вкл. химна на страната), отправят молитви и благодарят за всичко, което имат и се случва днес – че са живи и здрави, техните близки също, че имат дрехи и храна, че виждат, чуват, ходят, че днес грее слънце или пък вали. Няма да видите лесно подобни доволни и искрени погледи и усмивки на друго място по света.

Колко точно струва детската усмивка?

Даниел: Понякога почти нищо, понякога прекалено много, но винаги си струва. Преди да замина за Африка, много приятели ме питаха: „Не те ли е страх да не ти се случи нещо там?“ (все едно тук няма как да ми случи нещо), но аз бях готов да платя цената, колкото и каквото и да ми струва сбъдването на тази мечта. Така че, когато човек наистина иска да допринесе, за да види щастливата усмивка и поглед на едно дете, цената няма значение. Дори да беше последното нещо, което щях да направя в живота си, бях готов и решен да го направя, защото знаех, че ще си е струвало. Тъжното е, че хората не биха пренебрегнали и дори един пакет цигари или едно кафе за сметка на една детска усмивка.

Румен: При положение, че може да струва дори 50 ст. или 2 лева, ние ще се стремим да дарим възможно най-много усмивки.

Споделете ни за какво ще се борите занапред?

Даниел: От една страна, да не допускаме в дома в Гана да остават без храна, ток и вода, а от друга, да развием дейността на фондацията и да подпомогнем в една или друга степен популяризиране на доброволчеството, най-вече в посока Африка. Разбира се, както вече споменах, ако успеем да докараме децата на посещение в България или ако един ден видим някое африканче, осиновено в България благодарение и на нас, удовлетворението ни ще е огромно. Надяваме се (ако може и без борба) и на подкрепа и доверие в това начинание. Нещо, което вече получихме от „Лицата на града“ и за което сме ви безкрайно благодарни.

Румен: При положение, че начинанието ни е в съвсем начален етап, предполагам, ще имаме още доста неща, с които и за които да се борим, но за подобна кауза усилията си струват. Надяваме се на първо време да съберем колкото се може повече средства, а с времето ще се борим за все по-големи и труднопостижими цели.

Какво си пожелавате за Коледа?

Даниел: Лично аз, каквото винаги, независимо дали е Коледа, или е най-обикновен ден – повече доброта и човещина в хората; по-малко злоба и завист; по-малко страдание и глад по света; повече сълзи от радост и по-малко от тъга… и, разбира се – повече J J J . А здравето, късметът и успехите са винаги добре дошли 🙂 . Хубавите неща не се случват само по Коледа, за тях не трябва да се чака, а сами да ги създаваме, когато можем, така че – правете добро или поне дарявайте усмивки винаги, когато можете. И ако не можем да променим света изцяло, поне да го направим малко по-добър, особено за децата и хората, до които ще стигне нашата помощ.

Румен:  Всяко коледно желание може да се сбъдне, ако вярваш истински в него. Най-хубавите моменти предстоят оттук нататък! Аз вярвам, а Ти…? Весела Коледа!

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Цветана Бонева и личен архив

„Бирник“ – книжката, която разказва много за бирата  

   „Бирник“ е симпатична малка книжка, която събира в себе си най-любимите ти бири. Този сладък дневник на бирения човек ни предизвика да разпитаме създателите  му какво се крие зад идеята. Днес на гости са ни Емилия Проданова и Михаил Люлев, които разказват още за чудния свят на бирата и малката книжка, която побира толкова много…

Здравейте! Разкажете ни малко повече за себе си?

Ние сме Fox & Bear или както ни наричат всички – Емилия & Михаил. Освен да пишем за бира и да пием бира, обичаме много да пътуваме и да изследваме света. Музика, програмиране, химия и финанси – още 4 неща за нас, но ще оставим в тайна детайлите.

Как се роди идеята за „Бирник“?

Идеята се роди преди повече от година и половина – аз (Мишо) тъкмо бях започнал да варя бира и бях много ентусиазиран да направя нещо в тази посока. С Емилия решихме, че би било много интересно, ако направим книга за бирата, в която да има любознателна част за четене, но и личен дневник за попълване. С една дума съчетахме любовта си към книгите с тази към бирите.

Какво всъщност представлява „Бирник“?

БИРНИК представлява наръчник и дневник на бирения дегустатор – оказва се първият подобен в света, а идеята си е изцяло наша. Съдържа обучителна част, в която са описани основните характеристики на бирата и как да ги оценяваме, различните стилове и чаши, в които се консумират те и друга интересна информация. Следва личният дневник, в който всеки ценител на бирата може да записва впечатленията си. Създадохме шаблон, който да води дегустатора в оценката на различните качества на бирата.

Има много стилове бира, които си заслужава да се опитат и интересът на българите към тях тепърва се събужда. Да имаш личен дневник, в който да колекционираш хубави бири и спомени, да отделиш нужното внимание на вкусовия профил на бирата, е нов вид изживяване. В днешно време мобилният телефон почти се е срастнал с ръката на човечеството, затова и искахме да избягаме от тази „мода“ и да се върнем към добре познатото и много лично писане на ръка.

Знаем, че Михаил е и майстор пивовар, ще ни разкажеш ли за варенето на бира?

Е, чак пък майстор J Пивоварството е една много обширна тема и определено винаги има какво ново да се научи. Едно от най-приятните усещания е да опиташ бирата, която си сварил, особено ако се е получила добре, както и да видиш реакцията на другите. Варенето на бира за мен е перфектното хоби, тъй като съчетава в себе си наука, изкуство и естествено – пиене на бира. Бира може да се направи с минимално оборудване, дори на котлона в кухнята. За по-запалените съществуват и по-сложни системи, които всеки може да си конструира на сравнително ниска цена. Едни от най-хубавите бири, които съм опитвал, са били домашно производство, така че съветвам всеки, който някога е имал желание да вари бира, да го направи. Колкото повече бира,  толкова повече бира!

Какво ви предстои през идните месеци?

Преди всичко малка почивка по празниците J Следващата година ще е още по-интересна –очаквайте още идеи от Fox & Bear, за които се надяваме да получим също толкова добри отзиви като за Бирника. Скоро ще издадем и английската версия на книгата и ще видим дали тази българска идея може да превземе и чужди бирени сърца.

За какво мечтаете?

Мечтаем си за гората.


*Напомняме ти, че можеш да купиш “Бирник” на промоционална цена от 15 лв. и безплатна доставка за Коледните празници.

Автор и снимки: Цветана Бонева и личен архив 


 

Мирослава Тодорова

   Днес Ви представяме едно лъчезарно момиче с голяма душа, красиви очи и истински талант. Тя се казва Мирослава Тодорова и беше полуфиналист във формàта „X Factor“. Споделяме Ви малко късче от нейната музика, живот и вдъхновение. Днес на фаталното 13-о число е нейният рожден ден. Ние я поздравяваме за смелостта, желанието и любовта, с която работи и се отдава на мечтите си. Потопете се в света на Мирослава.

Здравей! Как започна твоето приключение, наречено „X Factor“?

Здравейте! Откакто форматът е започнал, винаги съм мечтала да бъда част от тази магия. И когато разбрах, че има кастинг това лято, не се замислих и се явих. Така започна това шестмесечно приключение.

Вярваше ли, че ще стигнеш до полуфинал?

Борих се за всеки концерт и давах всичко от себе си, но въпреки това нямах очаквания за полуфинал, затова когато стигнах до него, бях на седмото небе.

Знаем, че не е никак лесно да си в този формат. Коя е най-голямата трудност, през която премина?

Най-трудно ми беше да се изолирам от всички писания за мен, оставайки неафектирана. За моя радост до края бях себе си и това е нещо, с което съм горда и не съжалявам.

Имало ли е момент, в който ти се е искало да се откажеш?

На първата ми елиминация се сринах още на сцената. Въпреки че продължих, бях психически изморена. Нямах сила и желание да правя каквото и да е. Благодаря на екипа и на прекрасната ми вокална педагожка във формàта – Искра, че ми помогна да премина през тази фаза, осъзнавайки проблемите и смисъла да се боря.

Кога откри своя талант?

Винаги съм знаела, че изкуството е моята сфера и в мен се крият нотки от нея, но самия си талант открих преди 3 години благодарение на първата ми вокална педагожка – Донка Гугова. Тя, заедно с Руми Иванова и до днес не спират да ми помагат да развивам таланта си.

С каква музика си израснала?

Израснала съм с музика, не си спомням момент, в който да не съм си представяла, че съм в някакъв филм и пея. Винаги съм пяла в стаята си, дори не се усещах, когато съм със слушалки и пея с цяло гърло. Въпреки че родителите ми не са музиканти, уважавам вкуса за музика на баща ми, с него винаги си препращаме стари и нови песни, на една вълна сме.

Кои са любимите ти изпълнители и защо?

Най-любимият ми музикант е Ангел Ковачев. За мен той не е изпълнител, а артист. Върховен е! Нямам думи, с които да опиша колко се вълнувам дори когато говоря за него.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме творчеството на Ангел Ковачев, мислите и идеите, които са заложени в музиката му.

Пееш ли си навсякъде?

Винаги си пея – в метрото, по улиците, вкъщи, с приятели. Често си измислям мелодии и текстове, но най-вече хитовете, които всички слушаме.

Сподели ни една твоя мечта.

В момента започвам да превръщам мечтите си в цели, които да изпълня. Една такава е да живея в София, правейки качествена и искана музика.

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева

Екипът на „Лицата на града“ поздравява Мирослава за нейния рожден ден, който е днес, с парчето на Ангел Ковачев „Небесен”! 

С любов към децата с аутизъм от Дневен център „ Дъга“

Както знаете, на нашия „Градски коледен базар“ ще има благотворителен щанд, дарен щедро от нашите популярни „Лица на града“. За да разберете защо решихме да подкрепим тяхната кауза, искаме да Ви ги представим в едно кратко интервю. Ние обичаме всички деца и смятаме, че те са равни! Всеки един от Вас, който желае да ги подкрепи, може да го направи на 16 декември в бар „Switch“, като закупи нещо от благотворителния щанд или преведе сума на тяхната банкова сметка, която можете да видите в сайта на Дневен център „Дъга“. Сега Ви предлагаме да се усмихнете и да се потопите за кратко в техния свят.

 Кога е създаден Дневен център „Дъга“ и защо?

Центърът работи от май месец 2015 г.

Каква е основната Ви мисия?

Конкретно за мисия не бих могла да говоря, като цяло каузата, с която се заехме група ентусиазирани родители, чиито деца посещават центъра, е разширяването му. Поради факта, че има изключителна нужда от такива профилирани места за децата с аутизъм, и то абсолютно безплатни за децата, тъй като центърът е на общинска издръжка, няма такси.

Някак си се избягва да се говори за децата с аутизъм, но какво ще ни кажете Вие за тях?

Това беше и една от причините за кампанията, да се даде повече гласност за децата с аутизъм, тъй като те са сред нас, и трябва да се научим да ги приемаме такива, каквито са.

Всъщност какво точно означава аутизъм?

Хората с аутизъм приемат околния свят по по-различен начин поради спецификата на състоянието си, имат  нужда от ежедневна адекватна подкрепа и от много специализирана работа с тях, приучаването им на правила, норми, справяне в ежедневието, самообслужване, изграждане на навици, и най-вече толерантност от обществото и приемане, защото мястото им е сред  тях.

Статистиката показва, че децата с аутизъм се увеличават. Какво ще кажете за това и има ли условия за тях в България?

Да, така е, ежедневно се диагностицират 2-, 2,5-годишни  деца, които имат необходимост веднага да се започне специализирана работа с тях, за да имат шанс да настигнат връстниците си. Децата заслужават този шанс. В столицата има крайна недостатъчност от специализирани центрове за работа с тези деца, да уточня – държавни или общински, без такси за посещенията. Поради  тази причина група родители сформирахме инициативен комитет към Сдружение Асоциация „Аутизъм“ за разширяване на Дневен център „Дъга“, за да има повече места за нуждаещи се. В момента центърът се посещава от 25 деца, с усвояването на новото крило ще има възможност за още 20 деца, като ще се направи и оборудва зала по ерготерапия и сензорна интеграция, така необходима за децата с аутизъм, също така ще има и зали за групова и индивидуална работа. Изминаха две години от старта на кампанията, ние вече сме на финалната права, събрали сме почти 200 000 хил. лв. и ни остават съвсем малко до достигане на крайната цел. Проведохме  доста мероприятия, дори направихме два концерта, успяхме да привлечем много дарители в нашата кауза, защото наистина децата с аутизъм заслужават шанса да настигнат връстниците си.

Колко деца има в центъра и как преминава един техен ден тук?

В  момента центърът се посещава от 25 деца, като половината са сутрин – 3- и 5-годишните, а другите – следобед – 5,5- и 8-, 9-годишните. Децата пребивават в полудневна форма, по 3 часа, при възможност всеки ден. Имат структурирани занимания на маса, тип образователни, тематични – всеки ден, индивидуална работа със специалист, време за закуска, сменяне на дейностите в двигателната стая.

Какъв е техният свят?

Надявам се, хубав и добър!

Какво ще посъветвате младите родители и как да подходим, ако има симптом за  разстройство от аутистичния спектър?

Съвети ми е трудно да давам, но бих им дала кураж като начало, че не са сами в тази ежедневна битка.

На 16 декември в клуб „Суитч“ ще се състои „Градски коледен базар“, на който ще има благотворителен щанд. Част от събраните средства ще бъдат дарени на Вас! Какво ще кажете на хората, които искат да Ви подкрепят?

Благодаря на всички от сърце, които наистина разбират нашия – на родителите и на децата с аутизъм, живот и искат да ни помогнат за по-добро бъдеще на децата ни. Това наистина е голяма подкрепа.

Усмивката е?

Е в очите на децата!

Благодарности на родителите за споделените мнения!

Повече за центъра можете да научите на: www.autism-duga.info

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Кайя Христова

 

Топлината на нощта с Елеонора…

Днес се разхождаме из топлите нощи, които ни липсват ужасно, с Елеонора!

Повече за BagdooR: BagdooR е проект, вдъхновен от градската култура. Той е спонтанен и очарователен, а негови създателки са Биляна Валентинова и Рене Генадиева. Очаквайте BagdooR в Лицата на Града всеки вторник!

 

Веселин Анчев

   Днес Ви представяме един млад актьор, който притежава особена харизма. Той е едно от най-запомнящите се лица на българското кино, а съвсем скоро го видяхме във „Възвишение“, където изпълни ролята на Велчо Шунтов. От 19 декември можем да се насладим на актьорската му игра и в постановката на Театър „Българска армия“ – „Черна Комедия“ И тук е моментът да споделим, че читателите на „Лицата на града“ ще имат възможността да спечелят 2 покани за представлението. Какво се крие зад проницателния поглед на Веселин Анчев, разберете от самия него.

 

Здравей, Веско. Кога за първи път усети, че искаш да бъдеш актьор?

Това бе сравнително късно, около 16-, 17-годишен, бяха организирали групово посещение на театрална постановка от училище и, разбира се, за нас бяха отредени последните редове, най-вероятно да не пречим. Това е една все пак буйна възраст, с бушуващи хормони, но воден от незнайно какви пориви, вероятно за самоизтъкване, реших да взема двама от съучениците си и да седна на първия ред, той бе свободен целият, за да обругаем творбата и труда на актьорите! Когато салонът се затъмни и светна, видях пред себе си, буквално на сантиметри, две втренчени в мен невероятни очи, и спектакълът започна. Там някъде и за мен първият порив. :)) По това време се появи и предаването „Улицата“ на режисьора Теди Москов, и така открих колко е невероятно това изкуство и колко много желая да се докосна до него! Сега, дори след канските усилия на редица управляващи ни кабинети да изтикат изкуството и културата ни в ъгъла и на ръба на мизерията, продължавам да знам, че това е единственото нещо, без което не мога и което искам да правя!

Как те намери ролята ти във „Възвишение“?

Явих се на кастинг, но бях за друга роля. Не ми се случи да играя тази, за която ме кастваха, но пък имах възможността да изиграя една историческа личност, човек, останал жив и след Освобождението на България, макар и изтърпял адски мъки по затвори заради участието си в Арабаконашкия обир! Донякъде ми се отдаде възможност да осъзная пълноценно през какво е трябвало да минат всички захванали се с делото за освобождение на милата ни Родина хора! Когато прочетох романа, дори не ми мина през главата мисълта, че би могъл да бъде филмиран, толкова великолепно четиво не бях срещал скоро, а освен всичко той е български! А когато ми се обадиха за кастинг, притеснението и радостта бяха толкова големи, че трудно помня какво съм правил и как съм се справил, но фактът, че участвам в един от най-добрите български филми, ме кара да мисля, че все пак са видели нещо в мен. Истински съм благодарен на Виктор Божинов и на целия екип за доверието към мен и за шанса, който ми дадоха.

Какво за теб е киното?

Това за мене е една недотам изследвана област, в която обаче с радост и нетърпение се втурвам с главата надолу, за да я открия! Изключително ми е интересно киното и бих желал да имам повече възможности да снимам. То е съвсем друг аспект от театъра! Като че ли нямат нищо общо. В киното може да снимаш парче от финала, след това от началото, от средата, и накрая виждаш какво си направил, същевременно трябва да си много наясно как трябва да се развие персонажът, през какво минава и какво оставя това в него като промяна! Но попадайки във „Възвишение“ с толкова подготвен и знаещ какво иска да постигне и как да го постигне режисьор и екип, разбрах колко съм пропуснал досега и колко имам да наваксвам в областта на киното!

 А театърът?

Магия, стихия, щастие, призвание, смисъл не съм сигурен коя точно дума би могла да се доближи най-много до усещането ми за театър, а може би е симбиоза от всички! Това е първото изкуство, с което съм се запознал и срещнал, това е като първата любов остава винаги диря в съзнанието и душата на човек. Имам възможността да съм на щат в Театър „Българска Армия“ едно необикновено място, с невероятни хора без изключение, с които се увличаме в магията ТЕАТЪР. Обидно ми е, че сме оставени в дъното на таблицата като субсидиране, че има обругаване и подигравка, чисто финансово, с това изкуство, че сме поставени в търговско-икономическа среда, в която трябва да се занимаваме със самофинансиране едва ли не. По-този начин театърът загърбва моралните ценности и възможността си за възпитаване в добродетелност и започва да обслужва публиката, търсейки само финансов еквивалент на труда, а и голям процент от публиката е със съмнителни вкусови критерии и търси евтини подобия на комедии с доста спорни качества! Отплеснах се, извинете ме, но когато боли, човек трудно сдържа болката! Бих казал, че не бих могъл без театъра, а и не виждам смисъл да върша нищо друго.

 

Коя е най-разтърсващата ти роля?

Има голяма разлика понякога между разтърсването в мен като актьор и това, което получават хората в салона! Може би това трябва да кажат зрителите, затова, позволете ми да отправя покана към всички ваши читатели, а и към всички хора: Мили хора, отделяйте време за изложби, концерти, кино, и най-вече за ТЕАТЪР! Това е времето, в което ние, акьорите, които също сме хора, играем специално за Вас, и този акт е уникален, защото той се случва специално за Вас, и следващия път няма да е същото! Елате на театър, но знайте, че има голяма опасност много да Ви хареса и това да Ви накара да се връщате отново и отново! И все пак, до момента най-разтърсващите ми роли са: Младия Сириец „Саломе“, Театър „Българска Армия“, Кучето „Синята птица“, Народен театър, Хуан и Виктор „Йерма“, ТБА. Не бих могъл да се спра на една конкретна роля, защото всичко, в което играя, е част от мен и различни аспекти от душата и съзнанието ми, превъплътени чрез тялото ми.

Разкажи ни малко повече за „Черна комедия“.

Това е една великолепна ситуационна комедия, в която главният персонаж, опитвайки се да угоди на всички около него, се заплита във все по-трудни за измъкване ситуации, и всеки отчаян негов опит да оправи нещата води до по-голям крах след себе си, а това се завихря лавинообразно до финала! „Добрата комедия се гради върху драмата на другите“, казваха преподавателите ми! С други думи, когато човек се спъне и падне на улицата, няма нищо по-сладко от това да се посмееш на негов гръб, а тук публиката има възможност да прави това постоянно, да се смее на хорското нещастие! Същевременно няма нужда да изпитват вина за това, защото се намират в театър и са дошли точно затова.:) И все пак в пиесата става дума за един беден скулптор, който очаква най-богатият колекционер на съвременно изкуство да го посети с цел да купи някоя от творбите му, за което по настояване на приятелката му са поканили и баща ù, бивш военен, за да се запознае и с двамата, и за да се представят пред него, са задигнали мебелите на комшията им, антикварен търговец и вещоман, а всичко това е гарнирано със спиране на тока (всички играем, че нищо не виждаме, и буквално не знаем какво правят останалите актьори по сцената, единствените, удостоени с тази привилегия, са зрителите). Оттук започва и развръзката, и канските мъки на всички, а какви са те, може да разберете, ако дойдете да гледате „Черна комедия“ в ТБА.

Как минава един твой ден?

Всеки е различен наистина, нямам установени принципи, които не нарушавам в никакъв случай! Водя се от поривите си, настроението, хората около мен и театъра, или програмата си. Когато съм в активен сезон на репетиции, представления или снимки, е едно! Ставам сутрин възможно най-късно, не пия кафе обикновено, но закусвам задължително, хуквам за репетиция. Обичам да наблюдавам хората около себе си, докато пътувам до театъра, когато имам възможност, когато главата ми не е пълна и се занимава с текста за съответната пиеса. Репетициите и представленията заемат съществено време от ежедневието ми, но в останалото свободно време намирам начин да си почивам сред приятели или сам вкъщи. Това е важно, за да не блокира съществото ми. В периодите на ваканция или почивка пътувам, ходя по планини, на море, обичам България и се опитвам да я опозная във всеки един момент. Имаме уникална природа и кътчета, заслужаващи да им отдадеш необходимото време, за да ги изживееш пълноценно! Не се отказвам и от пътуване в Европа, но Балканите са ми фаворит! Отворен съм за предизвикателства.:) 

Къде намираш любовта?

Това е много труден въпрос! Все още не съм намерил онази връхлитаща и изпепеляваща любов. Тъкмо си мисля, че съм на път да я открия, и тя се изплъзва като пясък от ръцете ми, затова съм прехвърлил част от поривите си върху театъра и киното засега, в очакване да дойде ТЯ! Любовта за мен е може би единственият смисъл за съществуването ни на тази планета. Затова изкуството се занимава почти изцяло с нея! Нищо няма смисъл в отсъствие на любов! В Космоса е вакуум, там няма живот, няма въздух, на Земята няма да има живот, ако няма любов! Пътят към постигането на любовта ми се струва в някои аспекти много по-смислен и важен от самата цел, и то в нежеланието за промяна след това. Любовта е движение не константа, тя е перпетуум мобиле. Затова не бих могъл да кажа какво е тя, зная само, че любовта съществува и ме чака да ме приеме в прегръдките си, след което да започне истинският живот.

Автор: Цветана Бонева 

Снимки: Личен архив 

 

Нежният глас Ева Пармакова

Петък е и решаваме да се отдадем на заслужена почивка с чаша любим горещ шоколад, красиво момиче и нейния позитивен свят. За нас е голямо удоволствие да Ви представим момичето с ангелския глас на „Х Factor“ Ева Пармакова. Сядаме на сладка раздумка за музиката, за трудностите, за силата и изградения образ на нейния дядо – оперния тенор Любомир Бодуров. А какво още ни споделя Ева…

Искам да имам свободата да изразявам себе си чрез музиката, да се обграждам с вдъхновяващи хора и да бъда пътешественик.

 Здравей, Ева.  Кога разбра, че можеш да пееш?

Не бих казала, че съм осъзнавала, че мога да пея, но първият ми ярък спомен е от 4-, 5-годишна възраст, от момента, в който се преместихме в къщата, в която отраснах. Там постоянно си търсех „сцена“ на двора и си представях, че природата около мен е публика.

Знаем, че талантът ти се предава от поколения. Ти си внучка на оперния тенор Любомир Бодуров. Какъв остана той в твоето съзнание и по какво би искала да приличаш на него?

Образът, който имам изграден за него, е от разкази, безброй негови снимки и от записите, с които разполагаме вкъщи. Дядо ми е имал изключително красив глас и е бил голям артист на сцената. Искам и аз винаги не просто да пея, а да преживявам песните и истински да докосвам хората с моите изпълнения. Мечтая си и да успея някой ден като него да стъпя на световни сцени благодарение на това, което най-много обичам.

 Имаш ли идол, от когото си се вдъхновявала и защо?

През годините това са били различни хора, но винаги съм намирала вдъхновяващи личности, чийто успех се дължи не само на чист талант, но и на много целеустременост, труд и най-вече любов към това, което правят.

 Защо реши да се запишеш за кастинга на „Х Factor“?

Харесах формàта още от самото му начало и винаги тайничко съм си мечтала и представяла, че съм част от него. И в същото време никога не съм мислила, че това наистина може да се случи. Впоследствие осъзнах, че ми се иска по-скоро да се преборя за възможността да се развивам като артист, с огромни темпове, по начина, по който се случва там, както и да застана пред такава голяма публика от самото начало.

 Какво е чувството да пееш на сцената на „Х Factor?

Бързо разбрах, че преди, чисто по детски, съм виждала само блясъка и забавната страна в това преживяване. Истината е, че е свързано и с много труд, усилия, отговорности и мобилизация на всички сили. Притеснението ми преди всяко излизане на сцената беше огромно, но с всеки следващ концерт обаче се чувствам все по-спокойна, на място, и започнах да се наслаждавам на всеки миг, прекаран там.

 През какви трудности премина във формàта до момента и на какво те научи той?

Огромно предизвикателство се оказа и състезателният характер на предаването. Всички ние се сближихме и заобичахме във времето – повече, отколкото съм очаквала. Тук оценявам късмета си да попадна сред толкова прекрасни хора. В същото време сме подложени на огромен стрес всяка неделя и в крайна сметка всеки е сам за себе си.

Освен всичко, което вече споменах, най-вече се научих да не спирам да преследвам мечтите си, през каквито и трудности да преминавам.

Как би искала да се развиеш в бъдеще?

Нямам конкретен образ, представяйки си бъдещето. Имам по-скоро желано усещане, към което се стремя. Искам да имам свободата да изразявам себе си чрез музиката, да се обграждам с вдъхновяващи хора и да бъда пътешественик.

Какво те кара да се усмихваш?

За щастие напоследък все повече неща. Научих се да оценявам всеки миг. От обикновена сутрин вкъщи, гледайки любим сериал, с чаша горещ шоколад в ръка, до нещо мило, написано от човек, когото съм докоснала с изпълненията си.

Сподели ни едно правило за добро настроение.

Единственото правило за добро настроение е да търсим причините за него в себе си, а не извън нас.

Пожелай нещо на нашите читатели.

Пожелавам им всеки техен ден да бъде изпълнен с усмивки, любов и музика.

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева 

 

 

 

 

 

La Bottega due piani – място за вкусна италианска храна и красиви моменти в сърцето на София

   Развълнувани, искаме да Ви представим една „работилница“ за вкусна италианска храна, добро вино и красиви моменти в сърцето на София. La bottega due piani отваря врати на една от най-романтичните улици в града, а именно „Цар Иван Шишман“. Още преди да прекрачим прага, ни правят впечатление лампите от винени бутилки и човечетата от коркови тапи, които предизвикват у нас детско вълнение и ни карат с любопитство да отворим вратите на заведението, за да видим какво още ни очаква там.

Пространството на партера абсолютно отговаря на името и концепцията на заведението. От едната страна надничат стотици бутилки вино, всяка една селектирана от собствениците, които опитват лично всеки вкус, преди да го предложат на клиентите си.

От другата страна погледът ни се спира върху витрината със селектирани италиански продукти, повечето, от които може да откриете само тук, защото са техен собствен внос. Качеството и вкусът са основната цел на единия от собствениците Доменико – италианец от Пуля, който често можеш да срещнеш там и който с удоволствие ще ти разкаже личната история на всеки един продукт, който ти хване окото.

Определението, което Доменико дава за храната, е Cucina mediterranea, семпла, но истинска италианска кухня, в която се използват сезонни продукти от района и правилните подправки, разбира се. Истинска наслада за сетивата.

Едно от забележителните неща в заведението е кътчето за прясна паста, която правят на момента специално за теб. Удоволствието от това да седнеш и да изпиеш чаша вино, докато гледаш как създават нещо персонално, по твой вкус, е неописуемо.

На втория етаж са разпределени масите, пространството е отворено и има прекрасна гледка към улицата. Представяме си как през зимата отпиваме чаша качествено вино и гледаме през прозорците сипещия се на парцали сняг, а в чинията грее вкусът на слънчева Италия. Мястото, разбира се, е  подходящо както за работни срещи или бърз обяд, така и за романтични вечери с любим човек или с приятели.

Още нещо интересно, което може да видите само там, е Петя Ангелова – с нейната любов, вдъхновение и страст към стъклото. Тя изработва на живо бижута от истинско венецианско стъкло от Мурано, и освен да се любуваме на майсторството, с което създава всякакви фигурки, бижута и гривни, можем и да си ги закупим.

La bottega due piani определено е любимото ни градско място за чаша вино и прясна паста в центъра на София. Хвърлили сме око и на бижутата, а вие – ако ни видите там, нека си кажем „наздраве“ за красивите моменти и хубавите места в града, които ни зареждат и ни карат да се връщаме отново.

Автор: Ваяна Данаилова

Фотограф: Цветана Бонева