All posts filed under: Изкуство

Ованес Торосян и Милена Ерменкова – двама в театъра и в живота

Те са млади актьори с големи мечти. Събират ги театърът, мистерията на непознатото и както Ованес се шегува – килограмите. Овата, както го наричат приятелите, със сигурност ви изглежда познат, и то неслучайно! Той е най-сниманият актьор в българското кино през последното десетилетие и няма как да сте пропуснали големите му омагьосващи сини очи във филмите „Тилт“, „Източни пиеси“ или „Аве“. Милена Ерменкова също е актриса, завършила е в класа на Ивайло Христов и споделя приключението, наречено „живот“, с него. За нас беше удоволствие да надникнем в света на тези талантливи хора, които променят родната театрална сцена и едновременно отглеждат две прекрасни деца. Здравейте. Какво ви събра извън театъра? Милена: Театърът е основното, което ни събра. А нещото, което най-силно ме привлече към Ованес, е това, че не можех да го разгадая. Случваше ми се за първи път и това ме амбицира най-много в началото. Ованес: Килограмите. Какво е да си млад актьор с две деца? Милена: Приключение. Забава. Хаос. Развиване на изключителни логистични и организационни умения. Смелост. Предизвикателство. Прекрасно е.Ованес: Нож с две остриета. …

Стефан Стефанов, който съживи духа на българския фолклор с „Орисия“

   Разговаряме с един автор, който е от онези, запомнящите се лесно, и който определено ще остави диря в културното наследство, завещано от българската литература. Той е млад, възхитително добър разказвач, посветил e романа си „Орисия“ на традицията, българщината, на посланието, което идва от нашето минало и се преплита с бъдещето. Здравей, Стефане! Кога те намери литературата? Тя винаги е била около мен. Книгите винаги са били част от живота ми, защото майка ми и баба ми са много четящи хора, така че около мен винаги е имало хартиени източници на информация – купища книги и вестници. В този смисъл, литературата ме е срещнала, когато още не съм бил в състояние да го осъзная. Иначе пиша, откакто се помня буквално, защото още на прощъпалника съм хванал химикалката, хаха! Разкажи ни повече за „Орисия“? Орисия е сборник от 7 разказа, които водят през един вълшебен свят между случилото се и неслучилото се. Това е една интерпретация на народното творчество през погледа на артиста в 21 век, донякъде интерпретация на историческия контекст, който прави препратки към днешния …

С Росен Николов… за любовта, морето и поезията 

   Той е артист, поет и таекуон-до шампион, живее и твори активно във Варна, окрилен от морето и любовта. Но за всичко това – от самия него… Здравей, Росене! Разкажи ни малко повече за себе си… Роден  съм във Варна, но съм живял на различни места в света. В Австрия, Германия, република Коми в Сибир. От малък пея и пиша стихове. Имам една издадена стихосбирка. Нарича се „Безвремие“. Предстои втора, живот и здраве. Имам къдрици и пъстри зелени очи. Кога те срещна актьорството? По рождение съм артист. Аз също така и пея. Моят глас е не често срещан тембър. Бас баритон. Подобни гласове са на Синатра, Елвис, Джим Морисън. Но аз мога да пея и доста по-различни неща. Например опера. Това е нещо отвътре. Иначе досега скромно участие имам в „Х-фактор“. Филм с Джерард Бътлър. С когото пихме кафе на снимачната площадка. Често ме оприличават на Джъд Лоу. Аз предпочитам да съм си аз. Напоследък във Варна се снимаха няколко български продукции и аз все се озовавах там. Те си мислеха, че ги следя. Хаха. …

Талантливият Иван

Срещаме се с Иван в един много снежен ден, но студът навън не може да ни спре да се усмихнем и да се разговорим за важните неща. Днес китаристът на P.I.F. ни е на гости, за да ни разкаже за любовта към музиката, създаването на групата, която промени сцената в България, и концерта на 7 декември, който чакаме с нетърпение! Да те върнем назад във времето. През 1992-a заедно с Димо основавате групата под името Resemblence и пеете на английски. Но какво ви накара да започнете да пеете на български и да извървите пътя към широката българска и европейска клубна сцена под името P.I.F ? Сещам се, че по това време на един наш концерт дойде мениджърка от софийска музикална компания и ни попита защо не пеем на български и защо не сме отишли в София, защото във Варна няма как да ни се случат нещата. (Права беше J). Може би това ни накара впоследствие да се замислим и да предприемем тази крачка да отидем в София, както и да пеем на български. Когато си …

Михаил Георгиев – F-act, умел и успешен в музиката и фотографията

   Днес ти представяме един млад артист, който успява да балансира светогледа си умело между музиката и фотографията. Михаил Георгиев, или F-act, е посветил живота си на изкуството, затова ни е толкова любопитно да ни разкаже повече за всичко, което го вълнува. Съвсем скоро излиза и новият му албум – „Корени“, за който го разпитваме подробно. Здравей, Мишо! Представи ни се с няколко думи… Привет! Аз съм работлив младеж, скоро прехвърлил третото си десетилетие от онзи щастлив момент на родителите ми. Работя повече за постигане на целите и мечтите си, отколкото за наем и храна. Старая се да намирам по нещо позитивно във всеки човек, ден, случка… Това ми помага да не се ядосвам за „глупости“ и да не избухвам в ежедневието си, като оставям тези състояния да се проявяват на сцената. Обичам да наблюдавам и да колекционирам емоции. Не говоря, когато нямам нищо за казване. F-act се чете Ефект. Кога музиката те откри? Първо бяха танците. След периодите на тренировки по Карате-до и футбол, изведнъж се зарибих по брейкденса, още не бях слушал готините …

  „Българските корени“ с красиви календари за 2019 година

На 27 ноември в центъра на София, в сградата на Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей към БАН, с огромно удоволствие ще Ви представим календарите на „Българските корени“ за 2019 година, два от които са с автентични носии от Етнографския музей в София.  Датата не е случайно избрана – 27 ноември. Това е датата, на която е подписан Ньойският договор, с който се откъсват земи с изконно българско население от картата на България и се погребва националният идеал за единение на България. Именно през 2019-а се навършват 100 години от тази дата. Ето защо единият от календарите е изцяло посветен на паметта на хилядите бежанци от загубените земи и на хилядите жертви. Този календар включва само преселнически носии и носи името „Три сестри – 100 години по-късно“. Вторият календар е традиционният календар – „Девойко, мари хубава“, който вече трета година се реализира със съдействието на музеите в България и който показва красотата на автентичните носии от различни етнографски райони на България. А носиите в този календар са изцяло от Етнографския музей в София. …

За изкуството и срещите, към които душата ти крачи, с Георги Налджиев

   Запозна ни моята приятелка Ева. Срещнахме се през лятото, на плажа, когато косите ни са пълни с пясък, а очите ни – със слънце. Сега обаче, когато есента е хладна, а ноември – срамежливо-сив, с Георги решихме да си поговорим за изкуството, за града и за театъра, а на теб оставяме да ги видиш през очите на актьора. Здравей, Георги! Как започна денят ти? Една лъжица ленено семе и три лъжици кисело мляко. Помниш ли първата си среща с изкуството? Не. Понякога е много полезно да забравяме. Но пък помня една съдбоносна среща с изкуството. Беше по време на снимките за видеоклип на моя приятел Honn Kong. Има срещи, към които душата ти крачи, дори и да не осъзнаваш, че се движиш.  Актьор е да си…? Чувствителен, любопитен, търсещ, обичащ…  Кое е най-голямото ти предизвикателство на сцената? Да напусна пространството на своя комфорт и да успея да пребивавам съзнателно в това често пъти некомфортно пространство.  Сподели ни коя е твоята любима спирка в София… „Шишман“ и „Графа“ (преди ремонта).  Разкажи ни най-красивата история, която …

С Мартен Роберто за любимото му амплоа и мисиятa в живота…

Врял и кипял в пускането на музика, в радиожурналистиката и телевизията, сега любимото му амплоа е да бъде баща на Франки, а личната му мисия – да е посланик на качествената музика. Признаваме си, видяхме го в коренно различна светлина, а ако и на вас ви е интересна музикалната сцена и как се сбъдват мечтите на един меломан, нека да надникнем заедно в света на Мартен Роберто.   Здравей, следиш ли българската музикална сцена? Изкъсо! А кои артисти трябва да следим в момента? Има изключителни артисти, които са на световно ниво в много отношения. Дали в поп стилистиката, или в по-алтернативната музика, наистина има гениални хора. Това, което публиката трябва да следи, поне според мен е алтернативната хип-хоп сцена. Имена като DAYO, като Жлъч, Григоров и Гена, Funky Miracle, TubeHeadzz, Hayes&Y, това за мен са абсолютни чудеса в музикално отношение. И това, което те правят със сцената без каквато и да е подкрепа на мейнстрийм медиите, е забележително и всъщност то за мен показва какво наистина искат да слушат хората. Защото много често в тези медии (работил съм на такива места), когато се прибягва до по-комерсиални неща, оправданието е, …

В събота с книга: „Тяло под роклята” от Галин Никифоров – голямото завръщане на автора на „Лисицата”

   Авторът на „Лисицата” и „Лятото на неудачниците” надскача границите на родното с  впечатляващ роман, който напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто. „Тяло под роклята“ е история за изкуплението. И за обичта между брат и сестра – близнаци, които се допълват един друг и всеки не е пълноценен без другия. До момента, в който връзката помежду им не е болезнено прекъсната, а човешкото у всеки от тях – поставено на карта. Приказка за клетката на реалността, която всеки от нас изгражда с изборите си и за птицата на надеждата, която попада в клопката ѝ. Ще може ли любовта да я пусне отново на свобода, или ще я остави да умре? Българската литература се нуждаеше точно от такъв роман. Галин Никифоров е сред  открояващите се имена в съвременната българска литература. Автор е на романите „Умерено нежно”, „Добро момче”, „Фотографът: obscura reperta”, „Лятото на неудачниците”, „Лисицата”. Отличен е с наградата „Роман на годината” за романа си “Лятото на неудачниците”, а …

Вдъхновяващата Йоана

Сигурни сме, че чаровната Йоана ти е много позната, защото именно тя зае престижното второ място в последното издание на „X Factor“. За нас Йоана е истински победител. Талантливата красавица спечели сърцата ни още в мига, щом се качи на сцената, а днес решихме да я разпитаме за всичко, което вълнува мислите й…виж сам. Здравей, Йоана! Как ти казват приятелите? Приятелите ми са доста шантави и забавни. Когато си близък с група хора повече от 3-4 години, вие изграждате един свой вид хумор, както се случи и при нас. Рядко се случва да ми кажат името. Повечето пъти си измисляме смешни прякори, повечето от тях са доста нелепи. Стремим се да не ги използваме пред непознати хора, защото биха си помислили, че не се разбираме особено. Но извън тези наши си странни обръщения, обикновено ме наричат Йо, Йоли или пък Йо-Йо. Кога започна да се занимаваш с музика?  Още в детската градина не спирах да си тананикам и да пея. В семейството ми музиката също присъства отдавна – от малка помня как баща ми свиреше на …