urban, Лицата
Leave a comment

Чаровникът Стефан Попов

   Когато за пръв път видяхме снимката му във Facebook, веднага си помислихме, че в това момче има нещо. С приятелката ми Цвети си казахме, че някой ден ще трябва да го потърсим за интервю. Една година по-късно дойде и този момент. Писахме му, че бихме се радвали да стане едно от „лицата“ в „Лицата на града“. А той с усмивка отговори: „Звучи да си струва“. Така започна нашата тридневна еуфория – трябваше да решим как да осъществим намерението си. Чефо обаче ни отговори, че през следващите 10 дни няма да е в София, а това означаваше да отложим интервюто минимум с месец. Решихме да избързаме и изпратихме въпросите онлайн. Получените отговори ни разкриха, че Чефо все още е едно момче, макар и пораснало, което умее да мечтae и да търси любовта. Бихме искали да го питаме още куп неща, но ще си запазим правото за друг път. А ние му благодарим за искреността и за това, че ни показа, че наистина не сме сгрешили. Докато той чете „Хамлет“, ние ви представяме познатия на всички Стефан Попов, или Кристиян от сериала „Ние, нашите и вашите“.

Здравей! Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш?

Отварям едното око. Така минута-две. После другото. Двете едновременно идва твърде силово. После гледам в една точка три минути, изпъвам се и… айде.

Завършил си  езикова гимназия във Варна, но кандидатстваш в НАТФИЗ. Какво те накара да се насочиш към актьорската професия?

Страхът и притеснителността ми. Това ме кара и да продължавам. Ако нещо ме стяга или ме кара да се чувствам дискомфортно, правя го.

Знаем, че не се влиза лесно в НАТФИЗ. При теб как се случиха нещата?

От първия път. И какво, като е било от първия път? И какво, като съм завършил НАТФИЗ? За щатна позиция в театър това все още тежи, за другите неща е желателно да си спортист, модел или танцьор. А пък и ако звучиш пред камера като претърпял шокова терапия, направо ти си човекът.

Правиш впечатление на доста искрен човек. Винаги ли си такъв?

Eстествено, че не. Но когато ми задават сладки въпроси, както сега, съм, и то много!

Разкажи ни за първия си кастинг и за ролята на Жожо, която изигра във филма „Българска рапсодия“.

Първи курс, още твърде незрял, не съм сигурен дали съм бил и в пубертета. Гледам свои снимки и се басирам, че в първи курс съм бил на 12. Няколко кръга имаше… въобще не бях за тази работа, те, хората, се объркаха нещо, явно са били в добро настроение. А относно ролята – прекрасна роля. Обичам лошите герои. Те се помнят, те са интересните, много по-вълнуващо е да ги „защитаваш“ с играта си.

От ролите, които си изиграл досега, коя е най-близо до теб?

Чакам в момента ролята, която да е най-близо до мен. Близка до сегашното ми Аз роля нямам. Промених се много.

Какво е било предишното ти Аз и каква е основната промяна?

Май пораснах. Най-досадното нещо на Земята! Предишното ми Аз беше много наивно и идеалистично. Идеалите са си там, де, и никога няма да изчезнат, винаги ще съм „от добрите“. Но спрях да го афиширам и да соча с пръст „лошите“. Който ме познава, чете в очите ми и между редовете, знае от кои съм.

Последно те гледахме като Кристиян в тв сериала „Ние, нашите и вашите“. Сподели ни най-забавното нещо, което ти се е случило по време на снимки и да очакваме ли втори сезон?

Не очаквайте. Хахаха. Така е трябвало да стане. Нещо още по-хубаво ще дойде. А най-забавният момент? Епизодът, когато снимахме как на героя ми му сипват малко разхлабително в лимонадата. Ама то е удоволствие, бе! Щото в НАТФИЗ предимно на истински драматизъм ни учат, не ми се беше случвало най-големият проблем в живота ми да бъдат слаби черва. Потене, пъшкане, ролки хвърлях, клечах със събути гащи в тоалетната. Толкова първично е да се пресъздаде нещо такова… много по-лесно е също! Сравнете го с това да създадеш лице на баща, който прави тайно метамфетамин заради детето си с парализа, и му казват, че жена му е бременна с момиче, което той никога няма да види, защото е раково болен. (Правя препратка към любим сериал, запознатите ще се досетят). Това е актьорство. Това е работа, занаят. Красивите лица, взети от кварталния фитнес, дето им ръкопляскаме, щото „ги давът по тиливизоръ“, дават прекрасни възможности, но по-скоро за реклама на паста за зъби.

 Мислиш ли, че актьорството в България се подценява?

Караш ден обучение и ставаш чистач в търговски център за 700 лева. Началната заплата на актьор след удръжките е 390 лева. Караш курс за крупие 1 месец и започваш с 1100 лева. Четири години учиш в НАТФИЗ, ден и нощ, щото си чул, че културата била важна, нямаш уикенди, почивки и прочие. А заплатата на новопостъпил актьор в театър след удръжките е 390 лева! Коментарът оставям на вас.

В какъв филм би искал да се снимаш?

Във филм на Командарев. На Виктор Божинов. Не съм работил с тях, а от съсловието лоша дума не съм чул за тези творци. Само хубаво. Имам още няколко любими български режисьори. Но трудът на тези двамата е невероятен.

Как прекарваш свободното си време?

Доскоро си го запълвах със срещи с непознати момичета, ама… Не може вечно така. То това няма край. И със сто момичета да излезеш, и с хиляда да излезеш… Какво от това? Някакви 50-годишни чичовци така си прекарват целия живот. Аз се наситих вече.

Кога точно осъзна, че не може вечно така?

Когато започваш да потъваш и да затваряш един безсмислен цикъл, който консумира енергията ти, вместо да я вложиш в това да станеш своя по-добра версия. Започваш да се носиш по течението. Губиш посока и се бавиш. Отлагаш успеха си.

Как поддържаш форма?

Фитнес. И стрийт фитнес лятото. А трябва и нещо друго. Ама не мога да намеря своята страст все още.

За какво мечтаеш?

Направих си vision board. Това е дъска, на която лепиш снимки и мотивиращи цитати, свързани с всички неща, които искаш да ти се случат през новата година. В този ред на мисли, мечтите вече са просто планове. Всяко нещо, което съм си пожелал досега в живота, е станало. Но не веднага. Май и затова още стоя в тази държава. Инатлив съм и искам да направя това, което съм си наумил още от малък. Трябва да вярваме просто на „тайминга“ на живота.

Какво ново ти предстои?

За Деня на театъра подготвям 33 сонета на Шекспир…  Художествено слово, изпълнение, като моноспектакъл ще бъде. Предизвикателството е всеки сонет да бъде различен от предходния. За да не задряма публиката на седмия сонет и на второто ми представление да дойдат двете ми баби и някой приятел и да си се радваме сами. Трудно е, амбициозно е, но си струва. Това е храна за душата. Винаги си струва да се занимаеш с Шекспир. Ама трябва и да си поживял… поне малко. Дадоха ми да чета пиесите на Шекспир, когато бях на 18, гледах тъпо и недоумяващо. „Скууууука!“, си виках. Ама, като ти разбият сърцето и след време попрочетеш „Ромео и Жулиета“, като поживееш още 10-15 годинки и прочетеш „Хамлет“… вече е съвсем друго. Всеки път е друго.

И какво мислиш за „Ромео и Жулиета“?

Че е крайно време да го гледам на българска сцена и да бъде съвременен прочит, както  „Хамлет“ на Явор Гърдев. Много хора не бяха доволни, че Принцът датски излезе чисто гол, но за мен постановката си струва. Това не значи, че искам голи Ромео и Жулиета.

Какво ще си пожелаеш за новата 2018 година?
Любов.

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Емануил Алберт и Георги Вачев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.