Градски Истории
Leave a comment

Чернобил – Живот след това

Днес отделяме специално внимание на едно събитие, което е преобърнало и ще продължава да преобръща много съдби, и да променя много животи и занапред. По един или друг начин всеки един от нас е свързан с това ужасно събитие през 1986 година – аварията в Чернобил. Днес, 32 години по-късно, ние от „Лицата на града“ ставаме част от изследването на Discovery, които ни дават възможност да получим достоверна информация от естествоизпитателя Роб Нелсън за Зоната на отчуждението в Украйна. Може би някои от вас все още не са наясно, но тук става дума за една територия, голяма почти колкото България, включваща призрачния град Припят, горите и някога плодородните поля около Чернобилската атомната електроцентрала.

В интервюто на Роб Нелсън ексклузивно се включват: Хана Херхел – за „Комсомольская правда“ в Украйна, Тихана Миркович – за Večernje Novosti, Сърбия, Наташа Монтагю – за Румъния, и, разбира се, за България – „Лицата на града“, с представител Бойка Драгомирецкая.

Оставяме на вас да решите какъв е животът в Чернобил днес.

Хана: Първият ни въпрос е за поредицата документални филми, озаглавени „Чернобил – Живот след това“. Проучвайки Чернобил, до какви констатации стигнахте? Какво става с местната флора и фауна сега?

Роб Нелсън: Както знаете, моята специалност е биология, а съпругата ми Мери-Ан е антрополог, така че двамата отидохме заедно. Тя повече се интересуваше от хората, а аз – от животните. Това, което открих, е изключително увлекателно. Първоначално си мислех, че всичко ще се окаже унищожено заради нивата на радиация, но, изненадващо, много от животните бяха оцелели по най-неочаквани начини. И така, само един кратък пример. Има смисъл да изведете всички хора от опасната среда и да наблюдавате какво става с животните. Учудващо е, че някои от животните всъщност се справят отлично. Това беше голямата изненада. Партнирахме си с куп експерти, които изучават различни обекти в региона, така че не бяхме само ние. Изучавахме птиците, вълците, полевките, които бяха там, също и множеството насекоми.

Тихана: Какво могат да направят хората, за да възстановят щетите, нанесени в Чернобил? Как мислите, колко време трябва да мине, за да кажем, че е настъпило възстановяване в задоволителна степен?

Роб Нелсън: Много простият отговор е, че зависи от това какво е замърсяването. Радиацията се изявява в различни форми, в зависимост от това какви радиоактивни нуклиди са отбелязани в района. Уранът има период на полуразпад от хиляди години. Това винаги ще бъде проблем, но голяма част от него е останал около и в реактора, така че украинците са се справили и не са допуснали неговото разпространение. Радиоактивният йод, който е един от големите проблеми по време на ядрена катастрофа, има период на полуразпад осем дни. Така че отдавна вече го няма. Това вече не е проблем, проблем са радиоактивният цезий и стронций. Те имат „полуживот“ приблизително 28-30 години, така че сега са изгубили половината от радиоактивността си, но тя все още е висока. След още 30 години ще бъде до една четвърт от това, което е било първоначално. Лошото е, че те се вграждат в костите и мускулите ви и наистина могат да причинят сериозна вреда на вашето здраве. Те вече са потънали доста дълбоко в почвата. Но затова казвам, че яденето на горски плодове не е препоръчително, защото корените отново и отново извличат тези радиоактивни нуклиди.

Бойка: Какъв е дългосрочният биологичен ефект от събитието в Чернобил върху качеството на световноизвестната черноземна почва? Какво се случва с подземния живот в Зоната на отчуждение?

Роб Нелсън: Вече се запознах с някои от тези въпроси и си давам сметка, че вероятно ще трябва да ги предам на експертите, защото това са проблеми, изискващи детайлни познания. Надявам се, по-нататък да съм в състояние да дам една по-подробна картина.

Бойка: Благодаря, ще очаквам отговора.

Роб Нелсън: Но нека все пак кажа следното: по време и след Чернобилското събитие по земната повърхност се разстила радиоактивен продукт – под формата на различни радиоактивни частици, предимно йод, цезий, стронций. Има и някои други радиоактивни частици, но тези са основните. Йодът вече го няма, защото се е разпаднал напълно. Цезият и стронцият, заедно с росата и валежите, започват да потъват надолу в почвата и сега са достигнали дълбочина от около шест до десет инча под повърхността. Така че на теория това е хубаво нещо, те ще продължат да потъват в почвата. Всяка от тези радиоактивни частици е опасна, защото, ако я погълнете, ще увреди всички органи и системи на вашия организъм. Затова се налага да носите противогаз, така че да не ги поглъщате. Частиците заместват калция и калия в тялото ви, така че се вграждат в костите и тъканта ви. Това може да доведе до рак на костите, до други видове рак във вашия организъм. Така че, ако не поглъщате части от почвата, може би ще сте добре. Много скоро (е, в космически мащаб! – след някакви си хиляда години!) черноземът ще бъде напълно върнат към нормалното; но в момента просто не трябва да консумирате каквото и да било, израснало в Зоната на отчуждението, защото тези растения изсмукват радиоактивните частици, попаднали дълбоко в почвата. Никой не би ви препоръчал да отглеждате култури върху тази почва и да храните с тях вашите деца. Но има хора, които живеят в Зоната и ядат всичко, което расте там; те още не са умрели, но, както при тютюнопушенето, рискът за тях е увеличен.

Бойка: Положението не е твърде оптимистично май. И така, какво ви впечатли най-много у местните хора, които може би сте срещнали в Зоната на отчуждение? Разкажете ни за техния живот.

Роб Нелсън: Бях в Зоната с антрополога Мери-Ан Очота, моя съпруга. Основно тя разговаряше с местните, така че не не съм имал преки контакти с хората там. Общувах най-вече с биолози, които не бяха непременно родом от това място. Така че, за съжаление, наистина не мога да дам отговор от първа ръка, но Мери-Ан сподели с мен доста неща за хората, които живеят там. Те са доста издръжливи и категорично не искат да си тръгват, за нищо на света не биха се изселили от родните места.

Бойка: Някои експерти казват, че опасната зона в Украйна и в Белорусия постепенно се разширява поради природни процеси, като: движението на речните води, вятъра, миграцията на животни и птици и засилващата се човешка дейност в Зоната на отчуждение. Разширява ли се тази зона, или пък се свива? Има ли перспектива в близко бъдеще някои области в Зоната да бъдат извадени от нея?

Роб Нелсън: В някаква степен това е политически въпрос, защото не всички решения се вземат от учените. Сега вече, без да драматизирам, мога да кажа, че радиоактивността постепенно спада в Зоната на отчуждение. Всъщност е доста безопасно да се разхождате из нея, в повечето нейни райони. Малкото места, които са доста опасни, са Червената гора и районите около нея. По-голямата част от Зоната е практически безопасна за разходки. Въпреки това някои животни, като конете, да речем, изграждат радиоактивност в своите тъкани; тях наистина няма какво да ги спре в Зоната на отчуждение, така че те могат да се скитат извън и вътре в нея, да речем, могат да умрат, и тогава други животни биха се хранили с тях и биха разпространили заразата. Напълно разбирам онези, които смятат, че може би радиоактивността се разширява. Но не по-малко основание имат другите, които посочват и обратния процес, при който радиоактивните материали се разпадат или пък потъват в почвата. Така че нещата се подобряват, а заразените територии намаляват. Това е оптимистичният сценарий, аз предочитам да се придържам към него. И все пак мисля, че хората трябва да бъдат много внимателни при поглъщането и използването на храни и продукти от Зоната на отчуждение.

Наташа: Как бедствието е засегнало цялото човечество, освен прякото въздействие, което имаше върху хората, живеещи около атомната централа?

Роб Нелсън: Надявам се, че събитието направи хората по-предпазливи спрямо атомната енергия. Опасявам се, че хората може би ще се отдалечат от ядрената енергетика, защото алтернативата е използването на въглища и изкопаеми горива за получаване на електроенергия, а това също е свързано със сериозно замърсяване на околната среда. Надявам се, че хората сега са се окопитили от Чернобил и че това ще се отрази и на мисленето на голяма част от Европа, където по едно време бяха доста уплашени от идеята за използване на възможностите на атома. Мисля, че Чернобил накара хората да имат по-предпазливо, по-безопасно поведение.

Автор и превод: Бойка Драгомирецкая

Снимки: Discovery

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *