urban, Кухня
Leave a comment

Чаровната Надежда от “What to nom?”

Когато видяхме за пръв път блога What to nom?”, останахме много впечатлени от снимките, излъчването и цялостното представяне на местата, които неговата създателка – Надежда посещава. Не бяхме виждали нещо подобно у нас досега, затова и се превърнахме в големи почитатели на чаровното момиче, което обикаля най-вкусните места в града, за да ги сподели с нас. Днес разпитваме Надежда все за хубави неща, а тя ни отговаря и споделя снимки, които вълнуват сетивата и коремчетата…

Здравей, Наде! Как започна всичко в “What to nom?”?

Всичко започна на шега от една традиция за „заплата парти“ в офиса. На всяка заплата се събирахме с колегите и винаги търсехме ново място, което да опитаме. С времето събиранията зачестиха, тъй като списъкът набъбваше и аз и една приятелка станахме основни изследователи на новите вкусни места. В един момент се оказа, че това ми „хоби“ е вече известно между приятелите ми до толкова, че ми звъняха да ме питат къде да похапнат. Така ми дойде идеята, че сигурно и други хора се чудят същото и няма да е лошо да споделя откритията си с тях. Направих страничката във Фейсбук без ясен план, но с огромното желание да достигне до повече хора, които са любители на храната и имат нужда от едно място, от което да черпят идеи за нови и интересни заведения, които да посетят.

Кога се запали по кулинарията?

Кулинарията винаги ми е била страст, вкъщи винаги сме търсили нови продукти, рецепти и комбинации. Още помня как с майка ми купувахме всеки нов плод и зеленчук, който видим на пазара и после проучваме какво е, как се яде и приготвя. Баба ми пък беше първият човек, който ми даде да опитам домашни бонбони с рожков, защото видяла това чудо в магазина и решила да види какво може да сътвори с него. Като цяло май съм от семейство на кулинарни „любопитковци“. Реално, обаче, целенасочената ми любов към храната се зароди в един момент, когато бях поотслабнала доста. Не е някаква драматична история, просто така се случи, но тогава трябваше да обърна повече внимание на това, което похапвам. Така започнах да готвя повече, да чета, да се информирам и съответно – да търся къде има вкусна и качествена храна. С времето това си стана истинска страст и вече ежедневие.

Какво си готвиш у дома?

Много ми се иска да кажа, че готвя нещо от типа на омар с редукция от аспержи, пяна от трюфел и трохи от ечемик, но реално съм почитател на възможно най-бързите и прости рецепти. Такива са и неделните предложения, които правя в блога. Иска ми се да мога да съм от тези готвачи, които приготвят истински шедьоври, но обикновено времето и търпението ми са кът и залагам на нещо, което е с качествени продукти и става мега бързо, като омлет с авокадо или печен сладък картоф с плънка „изчисти хладилник“. Просто гледам винаги да имам налични интересни подправки и добавки, с които да разнообразя някоя проста рецепта. Имам например около 8 вида сол (смее се).

Кои са най-запомнящите места у нас и по света, в които си била?

Както у нас, така и по света, оценявам местата, които наистина ще запомня, по цялостното ми преживяване и усещане за тях. В Рим например открихме страхотно малко ресторантче (Ristorante Montevecchio), скрито от тълпите туристи, в което се почувствахме толкова уютно, че го посетихме три пъти в рамките на два дни. В  София обожавам Made in blue и Made in home, защото там се чувствам вкъщи – и като атмосфера, и като меню. За по-специални поводи пък избирам Nikolas 0/360 или Andre. Обичам и помня заведенията с душа, в които, освен вкусна, качествена и интересна храна, има и отпускаща и комфортна обстановка. Не харесвам усещането, че ако хвана грешната вилица, ще ме погледнат лошо, независимо какъв шедьовър имам в чинията.

На коя храна не можеш да устоиш?

СИРЕНЕ! Наистина. Повечето хора, особено жените, са жертви на шоколада и десертите, но аз умирам за сирене във всякакъв вид, форми и агрегатни състояния. Именно затова мечтая да се домогна до ястието Five ages of Parmigiano Reggiano на Масимо Ботура.

Коя е любимата ти кухня?

Италия, със сигурност. Преди време четох една книга – Храната-Италианското щастие. Не бих могла да го синтезирам по-добре. Там храната наистина е начин на живот и носи точно това усещане на уют и комфорт, което търся. Вниманието към продукта, простотата на рецептите и феноменалният краен резултат. И пармезан. И вино.

Как минава един твой ден?

На фона на ежедневните задачи, разпределени в три тефтера, постоянно тече мисълта „Какво и къде да ям?“. Не преувеличавам, наистина. От събуждането си започвам да мисля за всяко следващо похапване, което ми предстои – какво ми се яде, къде трябва да отида, какво да сготвя…Останалата част от деня ми е съвсем банална – работа, спорт и малко време за мен вкъщи.

За какво мечтаеш?

Не съм от най-големите мечтатели, но понякога си представям една реставрирана стара къща някъде в Тоскана, в която се пенсионирам. Като от филма „Под небето на Тоскана“. Задължително имам градина, в която отглеждам всичко възможно, а виното си набавям от съседите. Италианска идилия. Нямам Ferrari, имам стар скутер. И даже не е Vespa.

Къде намираш Любовта?

В това да има за кого да сготвиш.

Ако беше ястие, какво щеше да си?

Тапас. Или дъска със сирена, като от снимка в инстаграм. Нещо, което има много различни части, но можеш сравнително лесно да подредиш и да изглежда като едно цяло. То май всеки човек е така.

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Личен Архив

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *