Артисти
Leave a comment

Да бъдеш себе си – Ирина Иванов-IrrA

Ако си настроен за творчество като фин инструмент, никакви обстоятелства не могат да те спрат или разколебаят. Има различни начини да предизвикаме себе си. Въпросът винаги е как да преодолеем границите, бариерите, страха, неувереността, съмненията.  А в крайна сметка – на какво сме способни, за да следваме мечтите си. Дамата, която ни е на гости днес, ни впечатли още от пръв поглед. Срещнахме се под звуците на невероятна джаз музика. L.A. Night Jazz Salon с участието на Барбара Морисан, Рики Уудард, Нолан Шахийд, Марк Меси и Дейвид Рос, атмосфера предразполагаща към откровение и доверително общуване. Нещото, което Ира прави, е да наднича в човешкото подсъзнание и да разкрива душите на хората чрез средствата на фотографията и видеото. Тя може да те „съблече гол“ и да покаже повече, отколкото самият ти знаеш за себе си, да надхвърли представите и самоувереността ти чрез неочаквани и дори шокиращи разкрития. И всичко това – често се постига само с един единствен кадър! Определяме Ира като човек с елегантна и чувствителна душевност, който обича и търси истинското във всички негови измерения и прояви. Смела и борбена е тази дама, безкомпромисна в работата си, винаги готова да скокне, да грабне куфара и камерата и да потегли надалеч. Да бъдеш себе си е не просто начин на живот, да бъдеш себе си е мисия.

Представяме Ви Ирина Иванов – такава, каквато тя се разкри пред нас.

Здравей, как започва един твой ден?

 Хубав въпрос…Когато го прочетох, се събуждах в дома си в L.A. Пиша отговора в самолет, с който ще кацна в Истанбул, а преди седмица например денят ми започна в Лас Вегас. Предполагам, че мястото рядко е едно и също, но началото винаги е с кафе и с мисълта, че ще бъда тук и сега, ще взема всичко, което е с мен тук и в моментите на този ден и ще го използвам по най-добрия начин.

Каква мечтаеше да станеш, когато беше дете?

Когато бях на 18, мечтаех да стана като Хелмут Нютън. После пораснах малко и започнах да мечтая да стана като Роджър Дийкинс. Един ден установих, че край очите си имам малки бръчки, които не си пасват с усмивката ми и тогава съсредоточих вниманието си върху това „каква да НЕ стана“, когато порасна. Днес мечтая да имам свобода да бъда себе си и да се гордея с това всеки ден – докато раста.

А сега – за какво мечтаеш?

Идеята да имам собствена продуцентска компания занимава мислите ми от доста години. През последните три години изгубих много от наивността си. Всяка една от промените моя живот през изминалите 17 месеца разстърси из основи начина ми на възприемане на света; това ме направи значително по-толерантна и търпелива и ме доближи до духовното ми кръвообращение, както казва моят любим Бергман.

Пътуването към тази мечта е дълго и за него ти трябва близък и честен партньор, когото да обичаш и с когото да изпитвате взаимно възхищение. Където има стремеж, има и търсене, а човек търси ли, почти винаги намира – и аз намерих един такъв прекрасен творец. Днес той е мой съпруг, а най-якото усещане е да виждам, как с него, благодарение на огромното ни желание, труд и постоянство, стъпка по стъпка вървим по напред и караме тази наша обща мечта да се превръща в реалност.

В основата на компанията ни е функцията на изкуството и ролята на Артиста да осъществява творчески контакт и да осигурява достъп до идеи, очертавайки перспективи и разкривайки нови хоризонти. В този смисъл съчетаваме визионерския си поглед и иновативния подход с масовия вкус, съобразено с логиката на пазара и с каприза на комерсиалните потребности.

Кога и защо замина за Америка?

 Човек не може да промени националността си, но може да избере държава и живот, свобода и демокрация в съзвучие със собствените си разбирания. Ако си се оказал един от онези късметлии, на които е даден талант, длъжен си да го използваш и то по най-добрия начин и твоя е отговорността да намериш подходящата държава.

Ще бъда пряма: в България диалогът стана агресивно невъзможен, a хората все по-съсредоточено и доброволно започнаха да губят себе си в стремеж към нищото. Подмяната на ценности и вярвания стана повсеместна. Формирането на обективно мнение – откровено невъзможно. Обективните коментари и качественият анализ – изрично отстранени. Всеки търси оправдание, без да си дава сметка, че виновни да сме такива, каквито сме, не е някой друг, а самите ние, собствените ни действия са причината.

Реших да замина, защото вярвам в себе си и съм пристрастена към призванието си. Заминах, когато срещнах Човека, с когото да предприема тази стъпка. За мен всички намерения без реални действия са обида за самия теб и за онзи, който очаква най-доброто от теб.

В днешния забързан свят има две противоположни стратегии за успех: рязко да спреш или рязко да изпревариш. Важното е да вземеш инициативата и да не я изпускаш. Между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на който това изобщо не му минава през ум, няма абсолютно никаква разлика. Решаваш на секундата – и действаш!

Винаги си заслужава да опиташ, дори да се провалиш. Няма много време за умуване, защото, докато стоиш отстрани и кълнеш съдбата с отчаяние като на Касандра, пропускаш времето покрай себе си. Позициите трябва да бъдат отстоявани въпреки всичко, а смисълът – търсен на всяка цена.

Кога откри, че имаш таланта да виждаш в кадри и съответно как започна пътят ти към фотографията и режисурата?

 Изкуството е мощен инструмент, защото има способността да се обръща към онази част от човечеството, до която нито една друга институция не може да се домогне.

За мен никоя форма на изкуство не влияе толкова много на съзнанието както филмът право върху емоциите и дълбоко в душата, понеже киното е проекция на емоциите и, показвайки онези трудни за казване (с думи) неща, има способността да влиза в директен контакт с човека. Фотографията на свой ред борави с език, който може да изкаже абстрактното и ми дава възможност да съчетавам елементите на реалноста с визуалната поезия.

Най-важно е да разкажеш история и то така, че хората да не откъсват поглед от екрана, а за това е нужна лична гледна точка. Обичам истории, които носят в себе си абстрактност и това ме срещна с фотографията, режисурата и с най-голяма ми любов – операторството!Ето как поех в посоката, от която връщане назад няма.

Кое е най-смелото нещо, което си правила като фотограф?

 Истинското изкуство идва, едва когато картината успява да подскаже онова, което не показва. Започнах моя път като фотограф, снимайки голи модели (ето какво ме е отвело при Хелмут Нютън), а най-смелото нещо, което ще направя, винаги предстои.

Разкажи ни малко за Burning Man. Как стигна до това събитие? С какво усещане се събуди след първия ден там?

 До Burning Man стигнах с кола (ха-ха), но преди това той стигна до мен през 2018. Беше ми представен като място, където, давайки простор на кеативността си, можеш радикално да изявиш самия себе си.

Burning Man е като семеен пикник, казва създателят му Лари Харви в едно интервю. Пречупен през моята призма, Burning Man е олицетворение на всичко, което човек някога е искал и на всичко, което някога е изгубил – в една опаковка. Моите очи го видяха като мястото, където хората за миг са останали сами със себе си и имат възможността  да си спомнят, кои всъщност са искали да бъдат.

Времето там няма голямо значение. Първото нещо, което пристигайки видях, бе, че по повърхността на хорските лица са изписани душите им, които са се втурнали бясно навън. Стремежът на всички тези хора да не бъдат тяло като други тела, които си приличат, събуди желанието ми да заснема този необуздан човешки стремеж. Първият ми ден започна, вдъхновен от видяното, и така заснех двата проекта “Burning Man – The Happiness Machine” и „The Big Black & White Game“.

А каква е идеята на самото събитие и какви личности човек може да срещне там?

Burning Man започва през 1986 година на един плаж близо до Сан Франциско, с идеята да бъде място, където хората свободно могат да изразяват емоциите и мнението си, да си позволят да творят и мечтаят. Четири години по-късно се разраства дотолкова, че се мести от плажа – в пустинята.

В момента от малко тайно общество Burning Man се е превърнал в глобален бранд и е едно от най-популярните събития в световен мащаб. Аз опаковах в рамки това, което очите ми видяха и сега изложбата пътува към България, за да ви срещне с личностите, които срещнах аз.

Изглеждаш супер интересен човек, който живее „на ръба“. Обичаш ли предизвикателствата в живота и защо?

 Хората казват, че времето променя нещата, човеците, местата. Но всъщност не времето – ние сме тези, които променят нещата, човеците и местата.

Всичко, което съм научила в живота си досега, съм го научила, защото съм решила да рискувам и да направя нещо ново. Обичам предизвикателствата, защото потенциалът ни е безкраен и единственото, което е нужно, е да избягаме от оковите на собствените си шаблони! Предизвикателствата ни карат да постъпваме по друг начин по отношение на каквото и да било, в частност и към себе си. Номерът е да знаеш, кои битки да водиш. За мен колкото е по-сложна задачата и колкото е по-висок върхът, толкова е по-голям фокусът и толкова ми е по-непоколебима амбицията.

Какво те вдъхновява? Когато човек вникне в нещата, които правиш, се замисля и открива невероятна дълбочина. Какво искаш да кажеш на света?

 Камерата ми харесва очи, които са живели и разказват история. Вдъхновяват ме лица, по които личат следи от дълбоки страсти и истории, в които има красота, драми и пороци.

Всички живеем един единствен живот и не можем да го поправим в следващите. Днешната комуникация вече струва жълти стотинки. Забравили сме да живеем. Забравили сме за близостта. Загърбили сме себе си, правото си да обичаме, да избираме, да живеем и да правим това, което искаме да правим. Искам да припомня на света, че хората са важни, чувствата и емоциите имат значение, резултат и последствия. Това, което даваме на света, винаги ни се връща, просто не по начина, по който очакваме.

Самата концепция на киното и фотографията е такава, че нищо не е самоцелно, ти не отиваш просто да видиш филм. Ти получаваш емоция. Това искам да дам на света и много бих се радвала с филмите и с фотографиите, които създавам, да предам на всеки, който ги гледа, че ние въртим волана на собствения си живот и ние ръководим историята си.

Какво ново ти предстои в работен план?

Благодаря ти за този въпрос. Предстоят много и интересни проекти.

Това, което предстои най-скоро са три фотографски проекта представени в изложби.

Първите два са посветени на Burning Man: “Burning Man – The Happiness Machine” и “The Big Black & White Game”. Tе ще достигнат до България съвсем скоро и ще бъдат изложени в няколко супер яки Софийски галерии и пространства за модерно изкуство.

Третият е съвместен проект с I CAN TOO Foundation. В този проект фотографиите ми ще обединят лицата на I CAN TOO по един малко по-различен начин. Ще е готов в средата на Декември и отново ще го споделим със света в една очарователна изложба, която ще направим в сърцето на София и Лос Анджелис.

Следващ проект, който предстои е един независим проект, който започнах едва преди 3 месеца и ще разпространя съвсем скоро в социалните мрежи. Концепцията му е такава, че представя един тотално различен поглед и начин на представяне на артистите, актьорите, моделите и класическите Head Shot снимки. Много съм радостна, че проектът добива все повече популярност и от скромна идея, в момента имам насрочени фотосесии с модели и актьори както в Лос Анджелис където стартира, вече и в Маями, Чикаго, Сан Франциско, Канада и България.

През Декември предстои да завършим и мини уеб сериал, който снимах преди няколко седмици – Британска комедия, адски е забавен. До края на годината ще го пуснем в Youtube, а в началото на 2020 година и в NETFLIX UK, ако преговорите протекат положително.

Това е само част от проектите, които съм подготвила до края на 2019та година. През 2020 предстоят и други супер интересни, концептуални и различни проекти.

L.A. Night Jazz Salon

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Ирина  Иванов – IrrA

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *