lifestyle, urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Дарина Йотова – Дара

Тя танцува, рисува и пее. Актьорското майсторство й е на сърцето. Визията, излъчването и поведението й ни показват, че за нея няма граници. В края на 2015-а избухна на сцената на „Х фактор“ и премина през предаването като истинско торнадо. Беше най-коментираният участник и стоически издържа на интереса, който се изсипа върху нея. Стигна до финала и се представи като истински победител. Дебютният й сингъл „К‘во не чу“, чието видео до момента е гледано близо 12 млн. пъти, разби всички очаквания и 12 поредни седмици беше №1 в официалната класация на най-излъчваните български песни в радио- и телевизионния ефир. Наградата за свършена работа не закъсня и тя бе наградена от 359 Hip-Hop Awards за дебют на 2016 година. Имаме удоволствието да ви представим Дарина Йотова – Дара – такава, каквато е, и да ви разкажем защо новият й сингъл се казва „Родена такава“.

dara_1

Здравей, Дара. Как реши да се запишеш за „X Фактор“?

Мои приятели се явиха на кастинг през 2014 г. и ме караха да отида с тях, но точно в този период бях спечелила стипендия от конкурс, която щях да загубя. По принцип уча в музикално училище, но не ми е минавало през ума, че ще се занимавам толкова сериозно с музика…Повече ме влечеше актьорско майсторство.

В крайна сметка реших, че трябва да започна отнякъде, тъй като исках да работя и да си изкарвам парите сама. Преди „Х Фактор“ съм ходила на кастинги за модели, за сериали и филмови продукции. Обаче нещата ставаха много бавно, затова реших, че няма как на този етап да се занимавам с всичко наведнъж. „X Фактор“ беше възможност за добро начало. Осъзнах го, след като видях какво се случи с моите приятели, които участваха във формата. Те бързо добиха популярност и нещата започнаха да им се случват…Реших, че и моят момент е дошъл и трябва да действам.

На какво те научи участието ти във формата?

На това да излизам от зоната си на комфорт. Понякога имаше голямо разминаване между това, което съм аз, и образа, който трябваше да представя. Това ме научи да се съобразявам с екип и да продължавам да се боря. Имаше случаи, в които моят музикален педагог, Ясен Зердев, ми дава песен, която не ми харесва въобще… И понеже съм  емоционална тръшвах вратата и казвах, че няма как да стане… След което се връщах и казвах: „Добре, ‘айде да работим“.

Всичко, което ми е дал този формат, е от полза. Освен че ме научи на търпение, израснах много и като артист. Преди „Х фактор“ не се бях занимавала професионално с поп пеене. При мен се виждаше развитие от началото до края на предаването, което е много яко. Именно това е смисълът да участваш в такъв тип проект, за да може по-опитни хора да те  научат на нещо и да ти дадат сцена, на която да можеш да се развиеш. Предаването ми помогна да се преоткрия и да разбера в какъв жанр искам да се изявявам. Това, което правя в момента, са песни, главно ориентирани към клубовете. Истината е, че на мен ми се правят неща с Джази и R&B звучене, но е рано за това, не мисля, че на този етап публиката в България би ги възприела. Предполагам, че някои хора ще кажат, че са много яки, но няма да си ги пуснат 10 000 пъти…

dara_3

Имало ли е моменти, в които си искала  да се откажеш?

Много пъти ми е минавала тази мисъл по време на формата. Но винаги след това си казвах: „Няма да се махна, какво ми пука“. Ходих на психолог две седмици, защото имах много големи терзания, енергията ми я нямаше, очите ми не блестяха по същия начин, както в началото на предаването. Бях спряла да се храня и да говоря не се чувствах добре. Беше голямо психическо натоварване. С помощта на психолога и на най-близките ми хора успях да премина през това изпитание. Майка ми ме познава много добре и разбра, че ми е трудно да се справя сама с всичко, което се случва…С целия хейт и с вътрешните ми сблъсъци по повод на песните, които трябваше да пея, а не харесвах…Тя беше до мен през цялото време и беше моята опора.

Извървя дълъг път в предаването. Как се чувстваше в деня на финала?

Щом стигнах до финала, значи по-голямата част от публиката ме е подкрепяла и обичала. Успяла съм да им привлека  вниманието по някакъв начин.Това са хората, които слушат моите песни в момента и идват на моите участия. Много съм им благодарна за това, че вярват в мен и подкрепят новото… Иначе не съм си и помисляла, че мога да спечеля. Кристиан и Християна пееха като истински зверове. На самия финал бях много болна, цял ден ревах, бях в адската депресия и нямах никакъв глас. Час и нещо преди предаването ми биха инжекция, за да ми вдигнат гласа, но след първата песен пак го нямаше. Бях съкрушена. Бях си подготвила песните перфектно. Бяха ми станали любими за изпяване, а не можех да ги представя така, както ми се искаше, и това много ме смаза. Въпреки всичко, финалът беше един голям подарък за мен и се радвам, че успях да стигна до него… Не го очаквах.

dara_44

Малко след това излезе и първият ти сингъл „К‘во не чу“, който разби класациите. Очакваше ли такъв успех?

Чак такъв – не. Бяхме на един купон с Павел, Венци и компания и на сутринта Павката каза: „Хайде да ходим в студиото да работим. И аз казах: „Хайде!. Отидохме в студиото, започнахме. Нещата тръгнаха малко трудно, понеже работихме за първи път заедно, а аз имам големи изисквания…Докато той правеше нещо, аз му казвах: „Не, брат! Смени звука! Тук да има  барабани, там барабани… ( смее се). Аз съм много по детайлите, а на него му се искаше първо да направим основата… През цялото време го държах под напрежение: „Давай, че сега ще я забравя тази идея, докато ти ми говориш за друго… Лудница. Беше забавно! Усложних му живота, но му благодаря от сърце, както и на X-а и Искрата. В крайна сметка парчето стана.

dara_222

В песента ти има ли личен елемент?

Да, на 100%. Не мога да създавам нещо, ако не е произлязло от моя емоция и не ми е на сърце. Трябва да е истинско, затова правя музка. Темата на припева идва от нещо такова. Бившият ми приятел ми звънеше по осемдесет пъти на ден и аз все му повтарях, че не мога да говоря, защото имам много работа…Тогва мислите ми бяха в друга посока. И оттам – „К‘во не чу“. Малко грубо, но така го усетих. Всяко едно парче е предизвикано от вътрешната ми емоция и от всичко около мен.

DARA_single cover

Беше наградена за дебют на годината. Какво ти помогна да заслужиш тази награда?

Всъщност спечелих две награди – от 359 Hip-Hop Awards и Paradise Lifestyle Awards, но най-важна за мен ще е наградата от БГ радио. Не че омаловажавам другите награди, но са просто награди. Награда за хип-хоп? Аз съм поп изпълнител, нещо не е както трябва, но щом ми я дават – взимам я. Иначе това е много готино признание. Наградата за дебют се взима веднъж в живота. Благодарна съм на хората, които направиха песента ми, на Вирджиния Рекърдс, че повярваха в мен, както и на родителите ми, че са ме създали и огледали. Благодаря на приятелите си, че ме надъхаха да се запиша за кастинг, особено на Павел, Венци, X-са и Искрата, че работиха толкова с мен.

Кой се грижи за визията ти?

Няма стилист, с когото да работим през цялото време, за визията си се грижа най-вече сама. Голяма част от дрехите, с които се появявам в клипове, на участия и събития, са шити по мои модели. Искала съм точно определена визия и са ми казвали, че това не е модерно сега… В същото време ми казват, че модата се променя постоянно, всеки ден… Ами именно. Модата се променя всеки ден и искам аз да съм една стъпка напред.

Dara-RodenaTakava_1 - (small)

Това, че имаш екзотични черти, от някой в рода ти ли е?

Не, няма такова нещо. Много пъти съм питала родителите си защо очите ми са дръпнати, а кожата ми е по-тъмна, но те са ми казвали, че няма нищо екзотично в рода ни и че прабългарките са имали черти като моите.

Какво правиш в свободното си време?

Напоследък използвам всяка свободна минута да мързелувам… Излизам с приятели, шляем се и не правим нищо… Дори започнах да се чувствам леко виновна, че не уча и не се развивам… Затова преди няколко дни седнах и си написах списък със задачите за тази година, които започнах лека-полека да изпълнявам. Медитирам повече и усещам, че имам нужда да се свързвам с природата. Записах се на английски. Започнах много да уча, защото имам да взимам седем изпита в края на месеца.

Мечтаеш ли? За какво мечтаеш?

Да, мечтая. Мечтите ми обаче по-скоро са се превърнали в цели. Според мен, ако мечтата си остане просто мечта, тя се превръща в илюзия. За да стане една мечта реалност, тя трябва да се превърне в цел, към която да се устремиш. Стремеж към илюзията не може да има.

Една от целите ми е да пробия и на музикалния пазар извън България. Иска ми се и някой ден да се снимам в големи филмови продукции. Искам да науча английски така, както и кралицата не може да го говори ( смее се).

Dara-RodenaTakava_3 (small)

Какво е музиката за теб?

Средство за изразяване на моите чувства. Досега за мен това винаги е бил танцът – танцувайки, медитирам и най-лесно се изразявам. Музиката е онова, с което обяснявам  какво мисля и усещам – в какво духовно състояние се намирам в момента. Има тракове, които още не са излезли и са много важни за мен. Те са от дъното на душата ми. Скоро би трябвало да ги пуснем. Нужно е разнообразие, иначе ще ми омръзне да правя едно и също.

Dara-RodenaTakava_8(small)

Знаем, че можеш да свириш на пиано и да рисуваш. Какво друго можеш да правиш?

Да танцувам и да играя роля пред камерата. Когато танцувам – медитирам, както вече казах. Това е моят начин да разтоварвам. Когато изляза на сцената и започна да пея, забравям за всичко – по този начин също си почивам. Рисуването ми прочиства ума. Актьорското майсторство е нещо, в което тепърва предстои да се впусна. Три години учих в такава школа. Исках да вляза в НАТФИЗ, но впоследствие разбрах, че мястото ми не е точно там… Сега и да искат да ме направят кубче – не могат, защото аз вече съм кръгче.

Dara-RodenaTakava_9 (small)

Имаш нов сингъл – „Родена такава“. Разкажи ни малко повече за него.

Да! „Родена такава“ излезе преди седмица и вече е с 1,3 милиона гледания!. Завършихме парчето след много дема…

В крайна сметка в личния ми живот се случиха неща, които ме накараха да изпея: Какво да направя, че съм родена такава, сърцето ми не дава повече за теб. Което означава, че не мога по принуда да  обърна някому внимание, а само ако аз искам… И че не понасям да ме обсебват… Най-лошото е да се опитваш да обсебиш и притиснеш човек артист… В такива случаи аз бягам… За жалост, ми се случва много често… Но пък именно тези хора са били моето вдъхновение за песните.

Този път пак работих с X-а и Pavell и се разбрахме много добре. Щом чух какво са направили, не можах да повярвам. Нямаше нещо, което да не ми харесва. Започнахме да записваме веднага. Исках всички да го чуят. Бях супер надъхана. Това е моето парче!

За клипа – много благодарности на Люси Иларионов за страхотната работа, на Милен Данков за сценария и хореографията, на най-любимия ми и страхотен балет – „Студио 121“, и на Вирджиния рекърдс за това, че направиха всичко възможно да постигнем най-добрия резултат. Снимачният ден продължи от 10,00 до 02:30 ч., беше тегаво заради локацията, но и много емоционално. Навън беше минус пет, а снимахме доста леко облечени. Не се оплаквах, държах се като войник. Ден преди снимките си прищипах нерв на кръста и много се притеснявах как ще се справя. На репетицията ми беше трудно и ме болеше адски много. Екипът се чудеше как да ми помогне, но реално – нямаше какво да се направи. Започнахме снимки и още на първата сцена бях окачена на едни въжета и вдигната нависоко. Трябваше  да стоя в хоризонтално положение – за тази цел трябваше да си стегна корема и кръста и в същото време да изглеждам добре пред камерата (смее се). Ако ви кажа как ме болеше… През цялото време се чудех как да не си сбръчкам лицето от болка… След като ме свалиха, попитах дали няма да правя и салта, понеже много държах да има и такива елементи в клипа. Погледите на екипа бяха учудени, но аз държах на своето и ме вдигнаха пак. Направих първо салто, второ…. На третото се чу брутално изпукване… (смее се). Лелеее, ако щете, ми вярвайте, успях да си поема дълбоко въздух и все едно се преродих… Свалиха ме и почнах да викам: „Хорааа, мина ми, нищооо ми няма, добре съм“. Тогава разбрах, че това е моят ден и че нещата ще се получат!

dara_333

Искам да благодаря на моя мениджър от лейбъла – Велина Баева, която дава всичко от себе си за мен. Благодаря на всички!

Ако утре пускаше дебютния си албум, как щеше да се казва той?

Преследвай себе си!

Автор: Мариана Станчева и Цветана Бонева

Снимки: Цветана Бонева и Virginia Records

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *