urban, Здраве и красота
Leave a comment

Рекордьорът Кирил Николов – Дизела, RENAULT и Бегач в партньорство за активен градски живот

    Днес при нас е един вдъхновител на всички бягащи хора в България. Неговите постижения са на границите на човешките възможности. Всъщност той ни показва, че такива граници няма. Силата е вътре в нас и тя е неизчерпаема. Започнал като ориентировач, днес той вече е в историята с рекорда си от 4 дни 13 часа и 5 минути на маршрута Ком Емине. Страхотните му представяния продължават и ние се радваме на всеки един негов успех. За „Лицата на града“ е истинско удоволствие да ви срещне с Кирил Николов Дизела.

Здравей. Разкажи ни малко повече за скайрънинг сериите. Какво представляват и къде се провеждат? Какво означават в света на бягането, и какво беше твоето представяне в тях?

Здравейте. Скайрънинг на практика е бягане в планината, но много по-трудно от това, с което сме се сблъсквали в повечето планински бягания у нас. В България има едва няколко състезания, които могат да се определят като истински скайрънинг. Скайрънинг са с дължина от 21 до 50 км, обикновено са във високата част на  планината, на голяма надморска височина, в сложни атмосферни условия. Пътеките обикновено са доста трудни, с много стръмни изкачвания, и съответно спускания. Комбинацията от всички тези фактори ги прави изключително тежки.

Не знам какво означават в света на бягането, но определено заемат много голяма част от света на планинското бягане. Тези състезания стават все по-популярни, и едни от най-добрите планински бегачи в света участват в тях. За да не съм голословен, ще обясня защо казвам: „… едни от най-добрите планински бегачи в света“, и как разбираме те дали са наистина такива. Съществува международна ранкинг класация, наречена ITRA. Всички по-големи състезания в света и в България носят точки за нея. Има много видове планински състезания, като детайлите на всяко едно се взимат под внимание разстояние, денивелация, съответно положителна и отрицателна, и т. н., и по съответната формула се изчисляват и дават точки на всеки един участник. Така лесно могат да се сравнят състезатели, участвали в различен тип планински състезания на какво ниво са един спрямо друг. И точно едни от най-добрите планински бегачи от този ранкинг участват на състезанията по скайрънинг.

Тази година аз изцяло се бях фокусирал върху световните серии по скайрънинг и участвах на общо 8 от 12-те старта. Имах своите добри и лоши моменти, но съм радостен, че успях да завърша 5-и в общото класиране на световната купа за 2017 година. Макар да съм се занимавал почти цял живот с бягане, това  беше нещо ново за мен и ми беше нужно време да намеря правилния ритъм на тренировки и състезания. Мисля, че към края на сезона успях да се нагодя към тази нова за мен дисциплина и с нетърпение чакам сезон 2018. Но първо ми предстои подготвителният период, който няма да е по-лесен.

Ултрамаратоните са свръхчовешко натоварване. Имаш ли си тайни за тренировка и възстановяване? С какво се храниш и пиеш ли алкохол?

Обикновено тайните са много прости. Постоянство, разумно трениране (ако човек не знае как, нека се обърне към такива, които знаят. В България вече има доста хора, които се занимават изцяло с ултрамаратони), разумно въстановяване (хранене, спане и т. н.) и добро планиране на състезанията.

Храня се балансирано. Гледам в диетата ми да има от всичко – въглехидрати, протеини, мазнини. Избягвам много вредните неща и понякога си позволявам и алкохол (най-вече вино).

Като че ли има Ренесанс в любовта към бягането. На какво според теб се дължи това?

Според мен се дължи най-вече на това, че много хора започнаха да пътуват извън България. В развитите държави хората масово спортуват и бягането май заема най-голям процент. Това се дължи и на достъпността му, естествено. Много от хората решават и те да пробват, и като че ли осъзнаха, че това наистина им се отразява добре физически и ментално.

Има и нещо друго новата мода е здравословният начин на живот. Започвайки да бягат, много хора всъщност са в крак с модата.

Какво те мотивира и вдъхновява да тичаш и има ли човек, на когото си искал да приличаш като малък?

Тичането е моят живот вече 20 години. Не мога да си представя живота, без да тичам. Работата и проектите ми са свързани с тичането. Искам постоянно да се развивам и да ставам все по-добър. Това е главният ми мотиватор.

Когато физиката ти отказва и психиката е на ръба, как се връщаш обратно на трасето и как продължаваш?

Понякога не успявам, но това е един малък процент. Физиката отказва доста по-често, отколкото хората предполагат. Но като че ли съм се научил да не обръщам голямо внимание на временните неразположения по време на тренировки и състезания. Такива винаги ще има. Ако чаках идеалните условия на духа и тялото, за да се състезавам, то щях да се състезавам доста рядко.

Какво ти струва и как успяваш да превърнеш името си в запазена марка?

Бавно и стъпка по стъпка. При мен се случи и малко случайно. Но хубавото е, че преди да започна да превръщам името си в бранд, имах зад гърба си дълга история и репутация. Това ми помогна много и точно това може би го прави успешно. Забелязвам някаква мода в момента в България много спортисти да правят същото, но по обратния ред. Първо правят „бранд“ и след това започват да градят репутация. Тази формула обикновено или не работи, или работи, но много по-трудно.

Имаш ли мечтано място по света, където би искал да бягаш, и състезание, в което да участваш?

Имам късмета да съм бягал на много и най-различни места в България и по света. Всички те са специални с нещо тяхно си. Бягал съм в почти цяла Европа, Азия, Южна и Северна Америка. Това, което обединява всички тези места, в моя случай е бягането и планините. Абсолютно навсякъде планините. Да бягам сред тях ме кара да се чувствам жив.

Любимият ти маршрут за бягане в България е?

Непознатият

След двата  филма: „Reach your limits“ и „109 часа“, да очакваме ли и книга?

Да, но кога точно, не мога да дам отговор. Писането изисква време, което намирам все по трудно.

Ти си истинско вдъхновение за бягащите хора в България. Разкажи ни за отбора по бягане „Renault Passion Team“, на който си треньор.

Общо сме 5 души. Аз съм по-скоро съветник, не бих казал треньор, на четирима прекрасни млади хора, занимаващи се с различни неща в ежедневието си.

Когато „Renault“ ми предложиха да стана част от този отбор, приех с радост, защото бях сигурен, че контактът ми с тези хора ще ме обогати и ще науча нещо ново, макар в случая аз да съм „учителят“.

Йоана, Лили, Искрата, Радо и аз сме много различни хора, но якото в случая е, че това, което ни обединява, е бягането. Покрай тренировките и състезанията, намираме общ език, на който комуникираме и обсъждаме преживяванията си.

Всички те са наистина много любопитни към бягането като нещо ново в живота им, и обикновено, когато се срещаме, са усмихнати, доволни и щастливи.

Пожелай нещо на „Renault Passion Team“.

Няма нужда. Те са много мотивирани и позитивни и съм сигурен, че с позитивизма си успяват да заразят хората около тях.

Другата седмица предстои „Renult Morning Run, където всички те ще участват, всеки със своята цел. Всъщност има нещо, което бих им пожелал, а то е: точно тогава да се забавляват!

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Соня Тракийска 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *