urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Един ден с Алекс Борназ

Сигурни сме, че сте виждали Алекс Борназ поне веднъж, а той не се забравя лесно. Щур, градски, артистичен и усмихнат, Алекс ни кани да се разходим в един негов ден и да го разпитаме за всичко, което го вълнува точно сега, когато есента се е настанила удобно в София…

Здравей, Алекс! Предизвикваме те да се опишеш точно с три думи…

Батман, бонбони и нощ.

Как миава един твой ден?

Един мой ден минава „денонощно“, няма рамка и граница – обикновено прелива от нощта, защото нощем работя и открай време съм особено производителен точно тогава – навик. Най-често съм в студио и кълцам монтажи или пиша сценарии, подготвям кастинги за предстоящия ден, пиша имейл след имейл, фотошопя разни корици, и прочее, или може просто да имам парти, не са малко занимания. На сутринта тръгвам към снимки, репетиции на шоута, кастинги, институции, огледи и безброй срещи за разни проекти. Когато един такъв ден има обозрим завършек, той е най-често спортен, пак вечер късно или нощем – тичане, бокс, американски футбол, баскет, и прочее. Те ме психотерапват най-адекватно. Това е най-общо…

Кой е саундтракът на есента?

Клаксоните на „Раковски“ и „Цар Освободител“, примесени с музиката от плеъра ми и лек аромат на Поло, насред бърза крачка с вибриращи в джобовете телефони, докато ръкомахам и се здрависвам на всеки 3-4 метра. То е цяло 4D преживяване … 

Кога обичаш да оставаш сам?

Това е обичайният ми стремеж в моите 24 часа и моментът, към който се целя, състояние, необходимо, за да се изтръскам от хилядите свои и чужди емоции, поети ангажименти, натрупани предложения, понесени професионални негативи и, естествено, творчески избистряния измежду милионите неизслушващи се взаимно хора, с които съм заобиколен. Тогава около мен са котките ми, но и те са фенове на това да сме си „сами“… 🙂

С какво си се захванал в момента?

Само едно интервю ли правим? (хахаха)  Бая, бая български и чужди рекламни проекти, не един и два концерта, цял куп градски проекти, фестивални програми и семинари, един музикален проект, един голям ESCAPE ROOM проект, BRAINWATCH е името му, малко повече бойни спортове, хипотетична изложба (най-сетне, само ме ръчкат), а и за поредна година с Румен Григоров сме на режисьорския стол на спектакъла ни „СИНАТРА: ВЕГАС“, който правим с Васил Петров и творческия му директор и продуцент на шоуто – Маргарита Тошева. Със сигурност не съм казал дори и половината…

Кое е любимото ти място в София?

София е любимото ми място в София, и това ме радва все повече, защото имаме един особено бързоразвиващ се европейски град, който може да ти предложи всичко в големи дози, повече позитивно, отколкото негативно. Хората преди години тръгваха в разлинчи западни посоки с търсения, които сега могат да намерят и тук, а дори е и обратното, чужденци идват насам постоянно. Сега остава и сами, подчертавам сами! да отремонтираме държавния си апарат, да поставим нужди, летви и изисквания, които самите ние да покриваме, а не фиктивни хора, които не виждаме сред нас! Градът ни изглежда страхотно, това става все по-явно от ден на ден! Имаме шарена сцена, за която могат да завидят културни столици, които доскоро използвахме само за пример… Това е причината много бленувани имена да уважават България всяка седмица, като част от турнетата си, за които често се грижим с колеги.

Обичаш, когато…?

Има смисъл, но често няма. Да обичаш не е точно щастливо чувство, адски шарено е. Затова обичам в добро и лошо, хахаха. Обичам, когато котките ми мъркат и майка ми каже по телефона: „Днеска много добре…“.

Сънуваш ли?

За добро или лошо, да. Много истини излизат така… Проблемът е в това, че за целта се спи, а там са ми най-големите дефицити.

Любовта е…?

Трудна за разпознаване. 🙂

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Божидар Стоичков

Локация: Студиото на Кирил Станоев

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *