urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

За изкуството и срещите, към които душата ти крачи, с Георги Налджиев

   Запозна ни моята приятелка Ева. Срещнахме се през лятото, на плажа, когато косите ни са пълни с пясък, а очите ни – със слънце. Сега обаче, когато есента е хладна, а ноември – срамежливо-сив, с Георги решихме да си поговорим за изкуството, за града и за театъра, а на теб оставяме да ги видиш през очите на актьора.

Здравей, Георги! Как започна денят ти?

Една лъжица ленено семе и три лъжици кисело мляко.

Помниш ли първата си среща с изкуството?

Не. Понякога е много полезно да забравяме. Но пък помня една съдбоносна среща с изкуството. Беше по време на снимките за видеоклип на моя приятел Honn Kong. Има срещи, към които душата ти крачи, дори и да не осъзнаваш, че се движиш.

 Актьор е да си…?

Чувствителен, любопитен, търсещ, обичащ…

 Кое е най-голямото ти предизвикателство на сцената?

Да напусна пространството на своя комфорт и да успея да пребивавам съзнателно в това често пъти некомфортно пространство.

 Сподели ни коя е твоята любима спирка в София…

„Шишман“ и „Графа“ (преди ремонта).

 Разкажи ни най-красивата история, която ти се е случвала?

Най-красивата история, която ми се е случвала, е моето раждане. Всяка следваща е следствие от тази първа вселенска магия. Припомням си това преди преследването на „най“ нещата.

В кои представления можем да те гледаме?

„Което остава“ и „Сбогом, Йохан Райс“, с премиера на 12.12.2018 г. в Червената къща. Заповядайте.

 Сподели ни една своя мечта?

Да намирам себе си. И когато това се случи, да имам желанието да се преоткривам.

+ Бонус: Да се родя отново и да помня (не го разбирайте буквално.)

Автор и фотограф: Цветана Бонева

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *