Куфар
Leave a comment

Гренландия – една ледена приказка

Казвам се Донна Цанева. Животът ми дотук, макар и кратък, е протекъл на различни места, някои от тях са изключително интересни. Живяла съм в Австралия и Китай до тринадесетата си година, после учих у дома, в София, също така и в университет в Англия, а след това самостоятелният ми избор беше Исландия, където живея и до днес. Считам себе си за дете на света. “У дома” за мен е специално място. Това е кътчето, в което се чувствам комфортно, където съм най-близо до личното си изразяване. Това в еднаква степен може да е старата ни къща в центъра на София, в която бяха израсли 5 генерации от рода ми, или малкото, като кутийка, студио в Даунтаун Рейкявик, което обитавам сега.

DSC_4822 DSC_6504

Мисля за Исландия като за креативната столица на света. Всеки има свободата на изразяване и на избор на средствата, пътищата, времето и начина за това, има свободата да живее според собствената си същност, индивидуалността и експресивността са високо ценени и нищо не се преценява като непостижимо.

Ето защо, след като в една мразовита исландска сутрин получих обаждане от Визит Грийнланд да посетя с камерата си тяхната страна, не се изненадах, в света на креативността всичко се случва. 🙂

DSC_4549 DSC_7889

Едва ли има език в света, който е достатъчно богат, за да опише божествената енигматична красота на малко населените територии на Гренландия и околните земи. От лудуващите в далечината полярни мечки, през малките и големи айсберги, бавно приплъзващи се в ледените води на Атлантика, до кристално чистото звездно небе и северното сияние, появяващо се неочаквано ту тук, ту там, Гренландия е наистина едно от онези места, които остават в паметта ти завинаги. Усилията и стойността на приключението да се озовеш там, комбинацията от екстремни температури и сложността да организираш влизането си навътре в тази страна – това са само някои от трудностите, които трябва да се преодолеят и които могат да откажат желаещите да я посетят. Трябва да ви кажа, че независимо от всичко, тази земя те оставя с увиснала от почуда челюст (бързо обаче трябва да я затворите, студено е! 🙂 Тя просто е един бисер за пътешествениците и изследователите с открити сърца.

Бързо минаха няколкото дни до пътуването и ето ме, озовах се в най-малкия съществуващ самолет с пропели върху крилата, пътуване от Рейкявик до Кулусук, в източната част на Гренландия. От Кулусук трябваше да се качим на хеликоптер, който ни отведе до Тасилак и оттам поехме едно страховито 7-часово пързаляне с кучешки впрягове, още по-дълбоко в гренландската бяла хълмиста пустош.


По пътя спирахме многократно. На всяка следваща спирка край нас имаше все по-малко хора, докато стигнахме до момента, когато броят на кучетата в шейните надхвърли този на жителите на съответното поселение, това бе нашата крайна дестинация – селището Тинит. То е изолирано в планински регион, вгнездено сред езера и подпряно откъм брега с могъщи айсберги. В самото селище няма електричество, няма течаща вода, никаква мисъл за интернет връзка. Но хората, които срещнахме и с които общувахме, бяха спокойни и изглеждаха щастливи, образовани и способни да се зарадват на малките неща, на онези, които често убягват от нашето внимание или ние ги приемаме за даденост. Бих искала да ви поканя със себе си на това пътуване, чрез своите снимки и да усетите душата на това място.

15 BeFunky Collage DSC_4900 DSC_4914 DSC_4950 DSC_5360 DSC_6342 DSC_6444 DSC_6828 DSC_6863 DSC_7055 DSC_7280 m3 m6 m7

Не забравяйте, обаче, че светът е прекрасно място, но ние трябва да пожелаем да отворим очи и да го видим.

Текст и снимки: Донна Цанева

Instagram: www.instagram.com/directionless_donna

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *