Лицата
Leave a comment

Християн Бакалов

   Днес Ви срещаме с един човек, който има талант и голяма харизма. Той е Християн Бакалов и говорим за продукцията “ PURE „. За идеята, реализацията, сценографията и музиката, които са изцяло негово дело. Благодарим му за възможността и желанието, с които ни допусна в неговия свят.

Здравей, Християн! Разкажи ни кога започва любовта ти към театъра и танца?

Любовта ми към движението и сцената започна да се проявява между 5 и 7- годишна възраст. Понеже бях много хилав и дребен на ръст, родителите ми решиха, че спортната гимнастика ще подобри положението. Опитах само веднъж да се впиша в света на спорта. След това започнах един път седмично да посещавам Двореца на Пионерите за час и половина чисто удоволствие от класическия балет при една невероятна дама. Благодарение на нея любовта към движението се превърна в любимата ми страст.

Кариерата ти тръгва от „Младия Балет на Франция” в Париж. После продължаваш като изпълнител за Жером Бел, Ян Фабър, Иво Димчев. Обиколил си доста страни. Мислиш ли, че това се отразява благоприятно на един артист и доколко обогатява професионалния му поглед?

Много ми е трудно да побера 27 години изкуство в думата “кариера” . За мен е по-скоро житейски път. Опитвам се да вървя всеотдайно към това, което творя и към хората, с които го правя. Прибавям и задължителното уважение към зрителите – не правя никакви компромиси с принципите си, те винаги са определяли моите артистични и житейски преживявания! Но според мен е немислимо един артист да не пътува. Срещите ми с различни култури, етноси и артистични практики от други страни са били сред най-влиятелните мои училища на живота. Не мисля че бих творил по същия начин, ако не се бях потопил в културата на 17 африкански страни или на страни от Латинска Америка и Азия . Едва когато се сблъсках с толкова различни хора и култури, осъзнах напълно, че всички ние – 7 милиарда земни жители – сме едно!

Какъв е пътят на успешния артист?

Моя успех го чета в очите на публиката, която минава през изкуството ми. Всичко останало е суета; тя бързо се забравя и отмива с времето.

Коя е най-голямата и скъпа за теб награда, която си получавал?

Преди една седмица една жена рева в ръцете ми, казвайки ми че наскоро е загубила близък човек и че моят спектакъл ѝ е дал утеха и сигурност. Тези награди, които получавам, често са безценни и любими.

Какво мислиш за ACT Festival и трябва ли да има повече такива събития у нас?

АСТ Фестивал е любимият ми софийски фестивал. Може би защото мога да намеря в него радикалност и безкомпромисност, които са и мои ценности. Обичам също така този стремеж спектаклите да не отстъпват по качество на спектаклите в който и да е световен фестивал, а същевременно да не остават херметични и недостъпни за широката публика. Границата е много тънка и мисля, че АСТ Фестивал винаги са успявали да се съобразят много успешно с нея.

Разкажи ни повече за PURE. Идеята, реализацията, сценографията и музиката са изцяло твои.

PURE е едно преживяване, което вече 2 години и половина изпълва живота ми с много позитивна енергия и безусловна любов. Заедно със съмишлениците ми от всичките градове, в които сме го създавали, сме изживявали огромна радост и удовлетворение. Продължаваме да го правим, въпреки всички трудности.

Идеята за трилогията ЕТЕРНИЯ се зароди в мен преди много години, когато открих „Етика“ на Спиноза и лекциите на Жил Дельоз. Когато започнах да творя, бях твърдо решил да направя нещо наистина скъпо за самия мен като философия на живота. Там се появи тази ВЕЧНОСТ на Спиноза и нейното противопоставяне на религиозното БЕЗСМЪРТИЕ, които след толкова векове са все така актуални. Формата на потапяща перформативна инсталация беше неочаквана и за самия мен. Тя просто се наложи от само себе си . Музиката също изникна от необходимостта. Преди никога не бях правил музика. Просто това, което ми предлагаха музикантите, с които работех, не се покриваше с моето усещане. След два опита с различни композитори от България и Белгия, събрах кураж да се захвана с задачата сам. Когато правя музика, изпадам в някакво особено състояние. Често след като музиката вече е “излезнала” от мен, когато я слушам, се чудя как съм успял да я създам. С инсталациите и предметите е различно. Там става с много наслагвания, малко по малко инсталацията намира определена форма в дадено пространство. А като се има предвид, че всеки път пространствата, в които поставям, са различни, забавата е неизбежна, както и нощите с по 3-4 часа сън. Но най-вълнуващата част от работата ми е работата с пространството. Пространството е в основата на спектаклите ми, то определя формата на пиесата, но и драматургията на свой ред се съдържа в самото пространство! С две думи, моят драматург е пространството, с което работя: от мен се иска единствено да го “слушам” и “разбера”, когато съм в него.

Откъде идва вдъхновението за всеки следващ проект?

Аз имам само един проект, който се развива в мен с времето. В различните етапи той приема различни форми и имена, но есенцията му е една.

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Личен архив

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *