urban, Артисти, Изкуство
comment 1

Искрен Тончев – Искрата

„Още от малък си представях, че съм композитор и създавам музика – ето че съм сбъднал тази своя мечта.“

      Това е малка част от душата на Искрата. Светът му е изпълнен с любов към музиката. Той ни споделя какво чувства, как твори, разказва ни за родителите си, за детството си и че първите му играчки са били музикални инструменти. Какво е да постигнеш мечтата си и да бъдеш част от „Монте мюзик“. Ако беше рицар джедай, той би Ви пожелал: „Нека музиката бъде с Вас“.

Здравей. Разкажи ни какъв беше Искрен, преди да стане Искрата?

Като дете бях послушен, мълчалив и доста интровертен.  По-голямата част от времето си прекарвах сам. После преминах през бурно и диво тийнейджърство, по време на което изправях косите на родителите си многократно. В момента съм намерил добър баланс.
Развих и екстровертната част в себе си. Още повече в моята професия на изпълнител, чиято главна работа е да създава усещания в други хора, добрата комуникация, вербална или не, е повече от задължителна.

Човек се променя постоянно, понякога в добра посока, друг път залита в лоша. Но ако е развил интуицията си и я слуша – ще стигне където трябва. Ако промяната е прогрес, то е хубаво хората да се променят. Продължавам да се опознавам.

Знаем, че произлизаш от музикално семейство. Какво и кой те е вдъхновил да продължиш традицията?

Още от ранна детска възраст родителите ми са забелязали, че съм проявил голямо любопитство към музиката и са ми дали възможност да се докосна до различни музикални инструменти. Ходих на уроци, бях в музикална паралелка за година, участвах във вокална група. После започнах и с  бийтбокса, който вече практикувам почти 10 години.

Още от малък си представях, че съм композитор и създавам музика – ето че съм сбъднал тази своя мечта. Вече от три години се занимавам с бийтмейкинг (композиране) и успях да създам много произведения. Помня, че мечтаех да чуя по радиото и телевизията своята музика. Вече са факт немалък брой парчета с общо десетки милиони гледания. Още една постигната цел.

През всички години родителите ми са ме подкрепяли и насърчавали, без да усещам натиск от тях, за което съм благодарен. Те са много музикални, но не се занимават професионално с музика.
А миналата година почти на шега, заедно с цялото ми семейство (имам брат и сестра) записахме видеоклип, в който пеем акапелно. Получихме страхотни реакции и направихме още няколко клипа. А съвсем наскоро попаднах и на стар видеозапис от преди около 15 години, където отново пеем заедно – започнали сме много отдавна с репетициите (хахаха).
(Който желае, може да ни види на страницата ми във фейсбук – Iskrata.)


Имаш много таланти, но кой е този, който обичаш да използваш най-много?

Благодарен съм, че ми е даден подаръкът да усещам музиката в такъв детайл. Ако имах време и възможност, бих станал и лекар, и инженер, и адвокат, и всичко друго, но сега съм се спрял на заниманието, което ми носи най-чисто удовлетворение.
И все пак вярвам във формулата „Hard work beats talent when talent doesn’t work hard”.

Другата дейност, която ми е страст, е кулинарията. Обичам да готвя, да експериментирам с хранителните продукти и да създавам свои рецепти. Действа ми успокояващо и събужда друг тип креативност.
За мен е важно да се храня здравословно и съм повлиян от това и като готвя. Разбира се, понякога правя и нездравословни десерти – сред любимите ми е чийзкейкът с малини или с шоколад.



Защо реши да участваш в „България търси талант“ точно с бийтбокс?

Приятели ми предложиха да участвам във формата и бях на път да се откажа заради притеснението от камери и излъчването по телевизията. Беше непознато досега преживяване за мен, макар и с дългогодишен опит на сцена. Но веднага щом усетих, че изпитвам неудобство, се съгласих, за да предизвикам себе си и да преборя усещането за несигурност.
И ви казвам съвсем честно – участието ми там се оказа доста забавно и полезно изживяване, натрупах добър опит, създадох хубави контакти, придобих повече увереност.
Бях принуден да се мобилизирам и да изкарам най-доброто от себе си за момента.

Реших да съчетая свирене, пеене и бийтбокс в едно. Изпълненията бяха изключително сложни и дори стотни от секундата забавяне или избързване щяха да се отразят. И все пак успях да стигна до финал, което беше доста готино.

Забелязал съм, че бийтбоксът като изкуство все още не е широко приет в България.
Все още има хора, за които това е „пърдене с уста“ (хахаха). Но става все по-популярен.
От известно време насам преподавам бийтбокс на деца и тийнейджъри, които се справят страхотно и ме карат да се усмихвам.



Спомням си момента, в който запя и ченето ми буквално падна, нарочно ли скри този твой талант и защо?

С пеене се занимавах като по-малък – пях във вокална група, участвал съм и в конкурси и на концерти, после имах голяма пауза, по време на която наблегнах на свиренето на инструменти и на бийтбокса.
Но стигнах до момента, в който усетих, че е време да продължа с пеенето.
През последната година работя над свои собствени песни. Чрез тях човек може да предаде послание, облечено в мелодия, което ги прави още по-специални.
Сега отново репетирам и се упражнявам всекидневно, за да подобрявам вокалните си умения.
Започнах и да пиша всеки ден, за да мога да се изразявам по-пълно и цветно чрез текстовете си.
Досега правих песни само за други изпълнители, но вече отворих нова страница.
Край на криенето! (хахаха)

Как се развиха за теб нещата след предаването? Беше ли ти трудно и защо?

Според мен трудната част на този тип предавания започва след края им, защото тогава се озоваваш в реалността, където трябва да си много по-концентриран и трудещ се, няма почивка. Аз не съм спирал от няколко години – инвестирам цялото си време в развиване на умения и практика.
Понякога такива формати създават едно фалшиво усещане за „успех“ и е лесно човек да се разочарова заради повишените си очаквания.
За щастие при мен нещата се развиха в добра посока – станах част от музикалната компания „Монте мюзик“. Радвам се, че мога да работя в екип с тях  и да се развивам професионално.


Какво е за теб музиката?

Музиката може да бъде бягство от реалността, вдъхновение или пък утеха. Може да е всичко.
Бях чел едно красиво описание за нея: „Музиката е звученето на чувствата“.
Обичам я сякаш е жив организъм. Докато творя, времето тече много, много по-бързо, и не усещам кога вечерта е минала и е отново сутрин. Наслаждавам се на целия процес, в който трябва да се отдели специално внимание на всеки звук, за да се зареди емоционално.
Да, сигурно повечето хора не могат да чуят всичко в детайл, но подсъзнателно ще усетят кога в едно произведение има живот и емоция, и кога е направено по калъп.
Надявам се да запазя баланса между емоционалната страна и бизнес частта в работата си.


В обобщение – музиката е неизменна част от живота ми – постоянно ми се случва да чувам всякакви малки звуци навсякъде, където съм, което понякога е неприятно. Но така оценявам красотата на тишината още повече.

Какво да очакваме от теб през лятото?
След няколко дни ми предстои да снимам клипа на следващата ми песен, която трябва да излезе съвсем скоро. Закачлива е, с лятно тропическо звучене, в текста има интересни метафори, които някои хора ще схванат, други – може би не.

Очаквам с нетърпение и зимните дни, защото за тогава съм подготвил друг тип песни с по-драматично и сериозно звучене.

Сподели ни една твоя мечта.

Може би ще прозвучи твърде неконкретно, но мечтая за свобода.
Ако вземем предвид копнежите и мотивите на хората, в тяхната основа винаги стои желанието за свобода – била тя на мислите, в това да бъдеш себе си, финансова или друга.

Разбира се, имам много други желания, но тях дефинирам като „цели“, защото се постигат с план, постоянство и търпение.

Пожелавам си да стигна до момента, в който изкарвам музиката точно такава, каквато я харесвам, и да построя най-прекия и достоверен път на комуникация със слушателите си чрез нея.

Мечтая и за повече пътувания.


Пожелай ни нещо.

На първо място – благодаря ви, че ни запознавате с интересни личности и ни показвате света през цветна и артистична призма.
И второ – пожелавам ви здраве, вдъхновение и сила.



Изпращам ви усмивка и една хубава мисъл за завършек: „10% от живота е това, което се случва,
а останалите 90% начинът, по който реагираме“. 😊

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева

 

1 Comment

  1. Анонимен says

    Искрен е дар от Бога. Съвсем сериозно, той е един от гениите на българската музика, а и като цяло. Много съм горд, че е роден в България. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *