Art, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Иван Вълев

Ние сме влюбени в красивите думи, които Иван Вълев е излял в новата си книга, затова сме нетърпеливи да ти го представим в цялата му поетична светлина. Правим рязък завой от сивото ежедневие и ти представяме….

 Можеш ли да опишеш себе си със стих?

Това ми звучи като доста приятно предизвикателство и тъй като според мен добрите текстове на песни също носят поезия в себе си, бих цитирал един любимите ми артисти, защото Иги Поп далеч не се изчерпва само с един жанр:
„I am a passenger
And I ride and I ride
I ride through the city’s backside
I see the stars come out of the sky
Yeah, they’re bright in a hollow sky“

Пишеш и свириш на бас, в кои други сфери се развиваш?

Всъщност аз съм завършил инженерна специалност – „Телекомуникационна техника и технологии“ в Техническия университет град София и първите неща, които реално съм публикувал бяха две статии, свързани с дипломната ми работа като бакалавър, а темата беше относно преносимостта на мобилните номера, която тепърва трябваше да навлиза, така че, представи си колко отдавна е било : )))) С две думи бих могъл да кажа, че освен с музика и литература, чисто професионално се изявявам и като IT специалист.

Колко вица за басисти знаеш? Сподели ни един!

Покрай участията с различните групи, в които съм свирил по едно или друго време, ако съм натрупал нещо със сигурност, то това не са пари или слава, а именно вицове за басисти и ще разкажа единственият, който се различава от общата тенденция:

„- Колко бас китариста са нужни за да сменят една електрическа крушка?

– Пет! Един я сменя, а останалите четирима други гонят соло китариста да не пречи, защото не може да понесе, че басист се намира под светлината на прожектора!“

Отскоро си женен, как реагираха фенките на тази новина?

Ами да, това не е фалшива новина – женен съм! и всъщност излизането на дебютната ми книга „Завой“ беше само няколко дни след сватбата и всичко се случи наведнъж, така че досега съм обирал само и единствено поздравления и за двете.

Коя книга лежи на нощното ти шкафче в момента?

Обикновено се струпват по няколко книги, които би трябвало да чета едновременно, а по някой път просто отлежават заедно, но в момента книгата е само една: „Meet Me in the Bathroom (Rebirth and Rock and Roll in New York City 2001-2011)“ на журналистката Лизи Голдман, която събира интервюта и разкази на повечето участници в алтернативната музикална сцена в Ню Йорк, които подготвят почвата за така наречената “инди инвазия“.

Какво означава да бъдеш креативен?

За мен креативен далеч не значи да бъдеш индивид, непрекъснато бълващ идеи (без да има необходимата автоцензура), а човек, който успява да пресъздаде действителността около себе си и важните проблеми по нов начин за да може крайният резултат да е обогатяване за всички, които имат нужда от това.

Имаш ли специфичен ритуал, преди да седнеш да пишеш?

Първото, което си представям, е как съм сам вкъщи на топло, тихичко звучи любима музика, в чашата до мен пропуква една малка бучица лед и тъй нататък, и тъй нататък, но истината е, че нямам никакви ритуали, а просто трябва да съм в това състояние на духа когато имам нужда да преследвам нови идеи за разказване или споделяне.

Коя беше първата книга, която събуди желание в теб да пишеш?

Може да звучи нелогично, но това не е било поезия, защото аз още като по-малък имах един период в който си мечтаех да съм писател, а поезията навлезе доста по-късно и осъзнато в живота ми. Та по това време (някъде в прогимназията) бях много вдъхновен от книгите на Стивън Кинг, защото за пръв четях толкова силно въздействащи истории и на мен ми се искаше някой ден да мога да пресъздавам подобни, а по-конкретно книгата беше „Мизъри“ и дори неприятните приключения на главния герой писател не можаха да ме спрат да искам и аз да стана такъв.

Ако можеш да посъветваш по-младото си аз, когато си започнал да пишеш, какво ще му кажеш?

Да чете повече! И да опитва повече неща! Аз и на сегашното се опитвам да му кажа същото, но то е по-твърдоглаво : ))))

Криеш ли някакви тайни между редовете, за които никой не знае?

Ами например за никой не е тайна на кого са посветени щастливите любовни стихотворения от края на книгата, защото те са писани когато бъдещата ми жена навлезе в живота ми; иначе аз не съм фен на прекалено енигматичните писатели или поети – нуждата от помощни средства за разшифроване на текста, по-големи по обем от самото произведение ми отнема от радостта от процеса на четене.

Смяташ ли да превърнеш писането в основна професия?

Засега нямам конкретни планове, но определено бих се радвам на такова развитие!

Автор: Ваяна Данаилова

Фотограф: Цветана Бонева

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *