Артисти, Събития
Leave a comment

Джоузеф Лау, хореограф: „Смелостта да рискуваш и правиш глупости е освобождаваща!“

Един талант, който черпи теми от проучване и ангажиране с различни политически, икономически и социални проблеми. Изразява ги физически чрез разказ на биографични истории и разгърнати метафори. Той се казва Джоузеф Лау и се изявява като хореограф, изпълнител, режисьор и фасилитатор. 

 Джоузеф ръководи множество проекти за ангажиране на общността и изнася лекции по танци в няколко университета. Работи също за развитие на художественото предприемачество и организационното развитие на изкуствата чрез мениджърски/консултативни ролеви групи.

Част е от Манчестър танцов консорциум. В момента Джоузеф е съавтор, режисьор и хореограф на „Тhey Gather“, тринационален проект, изследващ и пресъздаващ състояния на съществуване и сближаване в ситуации, когато човек е уязвим, когато празнува, когато изпитва необходимост да бъде чут, да оцелее, да намери смисъл. Какво още ни сподели той, вижте сами. 

Здравейте, кога започнахте да танцувате и как точно се случи това?

Винаги съм се радвал на танците още от малък. За да тренирам като професионалист, започнах редовно обучение в Бризбейн, Австралия. Двадесет и четири годишен, след като бях посещавал няколко публични школи за възрастни начинаещи с Expressions Dance Company, успях да се „заразя“ с магията на танца. Тогава се явих на прослушване и ми предложиха място за бакалавър по изкуство на танца в Техническия университет в Куинсланд, и просто продължих.

Спомняте ли си първия си танц на сцената? Кога се случи и що за танц беше?

О, Боже! Това беше много отдавна, още в детската градина в Сингапур – бях… танцуващо дърво!!!

Капоейра е завладяващо бойно изкуство наред с всички други неща, които тренирате – като карате и таекуондо. Бихте ли ни разкрили каква връзка има между вас, бойните изкуства, актьорството и танца?

Започнах с карате в гимназията в Австралия и моят сенсей мислеше, че съм добър в катите, които много ми допадаха. След тренировката ми по танци открих капоейра. Тя беше и все още е перфектна комбинация от танци и бойни изкуства. В университета открих метода за подготовка на актьори Suzuki, който е блестяща форма на обучение, често допълвана с Viewpoints – друга система за физическа подготовка и техника за композиция. Вярвам, че смесицата от всичко е държала будна художествената ми любознателност, защото всяка форма ми е дала нещо, което поддържа ума ми на фокус и ми гарантира яснота на мисълта, но същевременно ме пази отворен за множество разнообразни възможности.

Вие сте човек, който постоянно се стреми да развие ново умение и да го интегрира във вече изградените методи на работа. Каква е най-новата Ви страст и бихте ли могли да споделите визията си за професионално развитие през следващите години? Какво следва?

Фокусиран съм върху това да бъда в по-интимна с връзка с танца, движението и върху комуникативността и на двете. Често си задавам въпроса кое прави танца значим за хората (хората, които в момента присъстват като участници и публика) и как мога да възприема това разбиране за смисъла в моята практика и в проектите и творбите, които създавам. Наскоро ме предизвикаха да направя точно обратното: да правя глупости, да имам смелостта да рискувам – и това е също толкова специално и освобождаващо! Така че, ако може вие някак да разберете какво съм, за да ме уведомите…

Обмислям и ново соло изпълнение за следващата година в едно място, което мислех, че ще посетя отново много по-късно. Соловата работа има някои невероятно уникални предизвикателства, но просто попаднах на една история, която ме призовава да изследвам нови възможности (работно заглавие „Elephants“).

Географията на кариерата Ви се простира от Великобритания до Австралия. Какви разлики или общи неща и тенденции в двете страни бихте могли да очертаете, когато става дума за модерни танци?

Поради достъпността на пътуванията и технологиите ставаме много по-близки като глобална общност, затова ясно чувствам, че артистите от различни страни имат сходни виждания относно танца. Вълнува ги как той се свързва с конкретното място и с хората, как може да бъде автентичен, как да бъде оценяван и как би могъл да стане по-иновативен.

В географски план Австралия се чувства доста далеч от някои части на света, дори по отношение на Великобритания. Някои хора неслучайно имат усещането, че са встрани и откъснати, въпреки технологичните и онлайн връзки. Има толкова много невероятни неща, които Австралия произвежда, че ми се иска светът да ги вижда, да се ангажира и да става все по-активен обмен. 

 Вашите творби често отразяват политически теми, като например „The Age of Ledger“, която е силно философска и антиутопична. Има ли конкретни политически или социални събития, които са вдъхновили вашите хореографски опуси?

Преди да започна да уча танци, завърших бакалавърска степен по търговия, а също така съм квалифициран и дипломиран австралийски счетоводител. Това, знам, е леко необичайна комбинация. Знанията ми по икономика и икономическите фактори ми помагат в моята работа: особено по отношение на въпросите за стойността, търговията, кодификацията и политиката, които намират отражение в хореографските ми концепции.

Кое беше нещото, което Ви доведе в ATOM Choreographic Series#3 и Ви накара да бъдете един от гостхореографите тази година? Имате ли някакви очаквания и коя тема за работа би Ви заинтригувала?

Срещнах Стефания Георгиева и Калина Георгиева миналата година в Чехия на програмата FILLIMIT, разработена от Ленка Флори като част от Korrespondance. Стефания и Калина имат невероятна страст и стремеж към новото, а пък аз бих искал да се занимавам с нещо, което подлежи на развитие. Обединява ни желанието да допринасяме за изграждането на артистите чрез обмен в рамките на програми с международен фокус, така че именно тази допирна точка подхранва стремежа ни да продължим да работим заедно.

Нямам търпение да изследвам теми в и чрез движение с творци, с които не съм работил преди, да търсим заедно предизвикателства и вдъхновение. Интригува ме да използвам сценарии и философии в спектакли при настоящия ми съвместен проект „Тhey Gather“, като се стремя да достигна до значението им в нови контексти. По-специално ми е интересно да мисля за движещото се тяло като за „визуален шум“.


На 10 септември в Дерида Стейдж ще бъде представен заключителният спектакъл на АТОМ Хореографски Серии #3. Зрителите ще имат възможност да се насладят на завършените танцови произведения, които петте хореографски групи са създали в рамките на интензивния 10-дневен тренинг. Всяка творба е уникална, а сюжетите – спонтанно родени в съвместната работа на хореограф и танцьори, които се запознават и усещат един друг за първи път. Във всяко произведение са отразени творческите търсения на гостхореографите от САЩ, Великобритания, Израел и България, но и динамиката, и колективната „душа“ на групата.

На 11 септември пък в рамките на формата „БЪРЗИ СРЕЩИ“ всеки желаещ ще има възможност лично да се срещне, запознае и поговори с всички гости в третото издание на АТОМ Хореографски Серии – хореографи, продуценти и мениджъри, които са ментори в програмата ни. Идеята на Бързите срещи е да развие мрежата от международни контакти – особено полезно за хора, които работят в сферата на изкуството и културния мениджмънт, да обменят опит, идеи, да дискутират по актуални въпроси и да имат възможност да си сътрудничат.

Автор: Мариана Станчева

Превод: Бойка Драгомирецкая

Снимки: Brian Slater

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *