urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Краси Куртев и 25-годишният път на „Акага“

   Днес Ви представяме един телефонен разговор чак от Стокхолм, Швеция, в който Краси от „Акага“ споделя с нас спомени и размисли за 25-годишния звезден път на групата. „Акага“ е популярна със своя джаз, фънк, рок, реге и соул стил. Има издадени 6 студийни албума и е част от най-популярните фестивали за джаз звучене. Сред тях са „Montreux Jazz“, „Nashville Jazz“, „Bansko Jazz“ и други. Как успяват да се задържат заедно през всичките тези години и какво да очакваме през новата 2018 година от тях, ще разберете сами. А ние благодарим на Краси, че прекъсна работния си ангажимент и отдели ценни 20 минути, за да разкаже историята на „Акага“ – специално за „Лицата на града“!

Здравей. Къде те намираме в момента?

В момента съм в Стокхолм по работа.

Кога разбра, че да твориш музика е това, което трябва да правиш?

Не съм от музикално семейство, но чичо ми беше музикант. Когато бях в 3-4 клас, родителите ми ме записаха в една музикална школа. Нещата се случиха естествено и нямаше ден, в който аз да не съм в оркестъра и да не свиря нещо. Свирех на цуг-тромбон. Всяко лято ходехме по лагери и именно тогава осъзнах, че тази професия ми харесва и искам да се занимавам с музика.

Кога и как се сформира Акага?

Това беше една мечта от музикалното училище да направим група, която да свири стил, дотогава непознат в България. Става въпрос за инструментален фюжън. Реализирахме идеята в първи курс на Консерваторията. Групата се сформира от няколко други групи, които се опитваха да правят същия стил музика. Ясен Велчев, който сега е в група „ТЕ“, Краси, Кристиян Александров и още други момчета бяха направили такъв тип група. Ние с Калин също работехме в тази посока. И така от няколко групи и места се свързахме и обединихме сили. Тогава беше много трудно да направиш каквото и да било поради липсата на инструменти и база. Бяха гладни години. Даже всички се шегуваха: Хората нямат какво да ядат, вие фюжън ще ми свирите! Това е елитарен стил, не е за сега“. Но всъщност сгрешиха, защото точно тогава заради абсурдността да свириш нещо, което е различно и не е комерсиално, резултатът беше поразителен. Никой не го очакваше!

Направихме го заради себе си, заради приятелите да докажем, че можем. Бяхме абсолютно начинаещи. Почти без реклама пълнехме зала след зала. Хората идваха да ни слушат. Това беше началото!

Лесно ли е да творите заедно?

Не! Не е лесно. По принцип има два варианта. Единият е да стане много лесно и бързо, другият е да стане по трудния начин. Зависи от случая и късмета. Всяка песен като произведение си има свой живот. Общо взето, в България не е лесно да се твори. Няма много условия за това. Говоря за сега. Като че ли преди хората бяха много по-отворени да чуят нещо ново.

Кое е било най-трудното изпитание, през което сте преминали?

Може би около 1999 година. Тогава имаше доста сериозна инвазия на един стил „музика“, която всички знаем. Натискът беше огромен. Тогава всъщност се наложи да отидем в Русия. Бяхме там около година и половина, макар че и там беше труден период. Беше дълго и изморително, дори като взаимоотношения. Май това беше най-трудният период на „Акага“.

Знаем, че групите не се задържат дълго. Как успявате да сте заедно повече от 20 години?

Има прост и сложен отговор на този въпрос. Простият отговор е, че така е рекъл Господ и такъв ни е късметът. Защото ние не сме предполагали, че ще останем толкова дълго като група. Ще се повторя, но направихме тази група за някакви наши вътрешни музикални и творчески нужди. А да печелим пари от нея и да успеем да се задържим цели 25 години не сме го и предполагали. Другото може би е това, че се познаваме още от деца, от музикалното училище, и това ни е направило толкова близки. Музиката изгражда и дисциплинира и е по-лесно да работиш с такива хора в екип. И другото е, че ние уважаваме труда си, което е важно. Също осъзнаваме, че все пак трябва да вадим пари. Честно казано, и успехът е допринесъл да сме заедно, защото ако нямаше успех, сигурно щяхме да се разпаднем. Просто сме късметлии!

Каква е тайната на успеха?

Тайната е в това, че сме приятели, професионалисти, и в това, че го правим цял живот. Музиката не е нещо лесно, изисква доста труд, за да се постигне добър резултат. Успехът е Божа работа. Може да си добър и да не успееш. Светът е пълен с неуспели музиканти, които са много добри.

Кое е най-голямото ви постижение?

Правили сме много неща. Правили сме концерт на стадион „Олимпийски“ в Москва.  Още когато дебютирахме, бяхме част от най-добрия джаз фестивал в Монтрьо. Но лично за мен най-големият успех беше преди няколко години, когато свирихме заедно със Софийска филхармония, хор „Мистерия на българските гласове“, Ибряма,  DJ Борче. Това беше в „Болшой театър“, свирихме пред президента на Русия. Това съм си го мечтал и се случи. Оценявам го като наш най-голям успех и най-мащабен проект, който сме правили.

А какво правиш, когато не си с групата?

Ние нямаме много време, в което да не сме заедно, понеже работим и извън България и, общо взето, почти 250 дни от годината сме на работа. Реално имаме твърде малко свободни дни. Даже се бъзикаме, че не искаме да се виждаме, защото много от приятелите ни казват: Хайде, като се съберете някога, викнете ни и нас. Просто когато си почиваме, гледаме да не се срещаме. мях.)

Иначе обичам да карам колело, обичам да прекарвам време със сина си. Сега искам да си купя един мотор. Напоследък ми допада да ходя и на планина, но умирам за море. мях.) Много обичам да готвя, да дегустирам вино и най-вече да прекарвам време с приятни и хубави хора. Обичам да се виждам с приятели. С Фънки  винаги си прекарваме много весело.

Мечтаеш ли още?

Мисля, че всеки човек мечтае. Дори и този, който казва, че не мечтае мечтае. Разбира се, че мечтая. Искам още много неща да направя в личен и професионален план. Както казах вече, искам да си купя мотор. Другото е да направим концерт в Стокхолм арена“.

Ако беше дете, каква музика щеше да свириш в момента?

Като дете свирех хеви метъл. Свирехме парчета на Айрън Мейдън и AC/DC. Това беше модерно тогава. Може би пак това щях да свиря. Замислих се, когато ме попита кога съм разбрал, че искам да творя. Като малък прочетох една книга на Бийтълс, а всъщност никога не бях ги слушал. От нея разбрах, че текстовете на песните трябва да бъдат истории, които ти си изживял. Дотогава мислех, че текстовете на песни са някакви глупости и думи, наредени една до друга. А и, честно казано, през 80-те често се срещаха такива песни. След като започнах да пиша текстове, разбрах, че това ме вдъхновява и ме прави щастлив. Не всеки има тази дарба, и след като аз мога да го правя, разбрах, че съм длъжен да се занимавам с това.

Музиката е там, където Има любов и щастие.

Краси е там, където… Има музика.

Какво ново ви предстои като група?

Предстои ни голям юбилей 25 години група „Акага“. Ще го ознаменуваме с голям концерт, който ще е към края на 2018 година. В него ще участват абсолютно всички хора, които са свирили в „Акага“. Това са над 20 души елитни музиканти, които през годините са били с нас. И не на последно място ще участват и всички наши приятели, изпълнители, с които сме работили. Ще има и струнен оркестър. Като цяло ще бъде мащабен концерт, на който обезателно ще Ви поканим. 

По случай 25-годишнината ще издадете ли албум?

Трябва да издадем и албум, разбира се. Това е задължително! Паралелно с концерта, ще трябва да подготвим и албума. Концертът ще бъде заснет и записан на DVD, което ще бъде прикрепено към новия ни албум като коледен подарък за нашите почитатели.

Опиши с една дума музиката на група Акага.

Различна!

Не е музиката, която всяка група свири. Това беше целта на „Акага“.

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Личен архив

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.