Артисти, Изкуство
Leave a comment

Крис Макаров: Хората на изкуството не се раждат само с един талант

Той е млад и много талантлив, с него днес разговаряме за попрището на актьора, за изкуството като начин на живот, за любовта и за още много интересни неща, които ни вълнуват. Прекрасен, усмихнат и всестранно развит. Той е Крис Макаров, а ние вярваме, че ще успее да направи и твоя ден малко по-добър с присъствието си.

Здравей, Крис! Знаем, че се занимаваш с актьорско майсторство от 16 години. Кое е било най-голямото ти предизвикателство досега?

Здравей, най голямото предизвикателство през годините според мен е било да не се вземам за нещо повече, отколкото всъщност съм. Мисля, че то стои пред повечето хора, имали своите 15 минути слава. В тази индустрия, за да си удобен, трябва да си глуповат и да си вършиш работата добре, това най-лесно става, ако ти напомпат жестоко егото, това заслепява и взима контрол над здравия разум. Колкото и да си интелигентен и адекватен, влюбиш ли се в себе си, губиш разсъдъка си.

Кога усети, че искаш да бъдеш актьор?

Мисля, че си стана сравнително спонтанно. Когато бях малък, нашите ме бяха записали на един куп курсове и кръжоци: рисуване, танци, бойни изкуства, различни видове свирене и, разбира се, на актьорско майсторство. Според мен хората на изкуството не се раждат с един определен талант, който е единственият и който могат да развиват, те притежават мислене и потенциал да разкрият много нови и красиви неща пред света. Въпросът е да изберат попрището, което най-много им допада. За мен беше това. Актьорстването…

Свириш на няколко инструмента и баща ти е музикант. Смяташ ли, че талантът се предава по кръвен път?

Ами, със сигурност го има и този момент, да, но според мен е по-скоро въпрос на ориентация и адаптация към това, в което си най-добър, както казах преди малко, според мен хората на изкуството си се раждат с потенциал почти за всяко едно такова, оттам нататък е твоя си работа кое най ще ти допадне. Има толкова примери в историята ни за хора, произлезли от силно прагматични семейства, и в крайна сметка са определяни като гении в изкуството. Не е задължително, но със сигурност е много по-приятно и провокиращо да си израснал в артистична среда.

Любимите ти места в София са…?

За навън най обичам да си кибича с другарите по разните му там градинки, с музичка и усмивки, което с годините все по-рядко се случва. За хапване, обичам в „Made in home“ – симпатично малко ресторантче в центъра на София, изключително вкусна храна и приятна бохемско-хипстърска атмосфера, а и страхотен персонал (там работя :D). Обичам да се джазирам в Чайната на „Дондуков“, през нощта обичам „Петък“ „Билкова“, „CIPI“, „Doom“ и… тем подобни.

Цитирай ни част от нещо, което си написал…

„Смисълът на живота се крие в тоалетната, или поне там се търси най-лесно…“ – реплика на един чичо, който люпи семки в градинката пред блока…

Какво ти се иска да видиш на българска сцена?

Ами, иска ми се да видя повече млади и адекватни хора, имащи реално желание да правят красиво и странно изкуство. Истината е, че съм щастлив, понеже от известно време насам точно това раздвижване, мисля, че се наблюдава доста силно при нас. Независими и силни артисти, не само актьори или режисьори, да правят това, в което са си най-добри, и да има реална оценка от публиката.

Кои са родните актьори, които те стимулират да продължаваш да се развиваш в професията си?

Много силно ме впечатлиха преди години, когато работихме по филма „Българска рапсодия“, Татяна Лолова и Васил Михайлов, изключително добри, в същото време безкрайно земни хора, за разлика от по-голямата част натфизчии на по 20 години в момента… Също така няма как да не спомена и Катето Евро, с която работихме по проект, който скоро ще излезе по нашите екрани. С Любен Чаталов, с Юри Ангелов и с нея прекарахме повече от месец под един покрив в едно много симпатично българско село. С Катето, въпреки възрастовата разлика, успяхме да създадем едно доста силно и смешно приятелство.

Какво да очакваме от теб през идните месеци?

В момента съм в един особен период, в който се чувствам леко безсмислено, понеже не работя по някой голям проект активно, случват се разни малки проектчета тук-таме, и съм в режим на стендбай и изчакване. Иначе съвсем скоро ще бъдем на „София филм фест“ с една много красива късометражка, режисирана от моя другар Крис Захариев, а пък в близкото бъдеще ще излезе и пълнометражната продукция, за която споменах по-горе, „Пътуващо кино“.

Сподели ни най-ярката си мечта!

Най-ярката ми мечта е да си правя моето нещо, винаги да преча на някого, да създам качествено семейство и да променям себе си и хората около мен, иначе е скучно…

Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Кайя Христова

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *