urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

 Мила Роберт: Животът е едно гъделичкащо Но

   Мила Роберт е толкова талантлива, че не можем да я поберем в словесни рамки. Тя рисува, пее, свири на китара, завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, и жонглира с още поне 100 неща. В един от най-слънчевите дни на циганското лято ние ѝ отидохме на гости, за да напълним сетивата си догоре с артистизъм. Какво ни разказа Мила… разбери от следните редове…

 Здравей, Мила! Представи ни се точно с 3 думи…

Здравей. С 3 думи, ако трябва да се представя, биха били: Смешки, Любов и Уют.

Кога те срещна музиката?

Много отдавна, като бях малка, и после не спирахме да се срещаме случайно…

Ти започна с кавъри на Лана Дел Рей, пя в Заимовата градинка, в „Radio cafe. Как се разви музикалният ти вкус през цялото това време?

Аз винаги съм слушала страшно много музика, откакто се помня от дете – The Voice, MTV, VH1, постоянно това се гледаше, нямаше нищо друго за мен! Клиповете винаги са ми били много вълнуващи, нямаше песен, която да не знаех като дете, и сега все още е така. До ден-днешен. Иначе свирих на китара доста дълги години, но не свирих много добре… и когато стигнах до някакъв етап третата година, в която започнах да свиря по-добре, се случи… Привлича ме не само клипът, а целият контент, музиката. Много е яко, че мога да си сложа едно съобщение в 3 минути и да кажа точно това, което искам – точно и ясно.

Сега си 4-и курс в НАТФИЗ – АДТ… какво те накара да го запишеш?

Много исках да се науча как да говоря с хората нормално. Това много ме отвори, аз бях малко по-затворена като тийн и интровертна. В същото време много си бях добре, но само с моите приятели, и исках да изляза от това, и ми се случи, а и обичам много театъра.

Намираш ли връзка между интровертността и изкуството?

Да! Много е уютно. Като ти е неловко с хора, си стоиш у вас, и си твориш, свириш на китара, пееш, рисуваш и го правиш, и това те развива. Добре, че го имам.

Какво обичаш да рисуваш най-много?

Женски лица, защото са много лесни и красиви, както и очи, и устни…

Какво искаш да ти се случи утре?

Да си взема паспорта, с който да ида в Русия след 1 месец, също и да се чувствам много свежа и смела, а ако говорим буквално за утре… и да довърша парчето, което правя сега и да не ме е страх. И всичко да е супер!

Разкажи малко повече за парчето…

Парчето се казва „Нещо грубо“ и се пее за жените, за вас – момичета, и за мен. То е много леко и изтъква най-добрите качества на жените… надяваме се, в края на октомври да го има.

Любовта е…?

Ами, любовта е много приятна случка под много повече форми, отколкото много хора си представят. Навсякъде, каквото и клише да е това. Аз търся любов от няколко години, вече не търся гадже и т.н. Защото имам толкова много любов около себе си, че направо мисля да се женя след няколко години…

Кои са любимите ти места в града?

Улица „Иван Асен“ много обичам, да ходя по нея. Трамвайните линии на „Графа“, които в момента изглеждат ужасно зле и това не ми харесва… „Хамбара“ пък е единственият бар и клуб, в който ходя вече много години…

Какво сънуваш ?

Ох, напоследък сънувам много смърти. Или сънувам някакви битови сънища, за един месец сънувам 5 битови, да кажем, и някакви по-различни имам. Един сън във всички месеци, който е супер апокалиптичен… в целия свят се стрелят хората и аз цяла нощ се боря с тях, стрелям, събуждам се уморена от тези апокалиптични неща…

Имаш ли любима мисъл по залез?

Със сигурност, но трябва да си видя тефтера… сещам се за една по залез, но не знам дали е само моя, на моя другар Константин е, ние май заедно си го казахме: „Животът е едно гъделичкащо НО“.

Автор: Цветана Бонева и Ваяна Данаилова

Фотограф: Цветана Бонева

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.