urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Огнената Жана

   Жана Бергендорф е една от най-щурите ни певици и човек, който те събужда и те предизвиква с харизмата си. Не крия, че винаги съм я харесвала заради неподправената й осанка и таланта, който те оставя обезоръжен. Намираме я на морето, някъде между многото участия, заета, динамична и усмихната. В душата й е вечно лято, а косите й светят в огнени отблясъци… Питаме я за всичко, което ни вълнува, а тя отговаря в присъщия й неподправен стил, заредена с енергия, дива и непокорна…

 Здравей, Жана! Какво ти се случва напоследък?

Мисля, че това, което ми се случва, се случва на почти всеки българин. Радвам се на лятото, на прекрасните морски вълни, работя, не мога да се оплача, имам по 14 участия на седмица. Общо взето, доста сериозен сезон се оказа. Може би „Евровизия“ доста помогна за това, защото знаеш, че всеки път, когато се случи нещо така грандиозно, нещата се раздвижват. Та, най-вече работя, това е, което ми се случва…

Какво е лятото за теб?

Шарено. Лятото определено е шарено и изпълнено с много емоции, красиви при това, сълзите ги няма, има само усмивка…

Знаем, че си заета с много участия, разкажи ни малко повече за проектите, с които си се захванала…

Подписваме договор с Universal Music, сега се създава втора песен, която ще излезе октомври месец заедно с групата Equinox. Отделно се работи по един дует, който ще правя със Сара Алто, която е и изпълнителката, която представи Финландия в „Евровизия“. Много готина певица, тя е била финалист в X-Factor Англия. Разменяме доста професионални идеи, както и какво сме научили през годините, весело е. Отделно сега записах и кавър на една песен на БТР„Хей, момиче“, заедно с Диджейн Моник, тя ме покани. Надявам се БТР да харесат моето изпълнение.

В момента работим и по проект с „Мистерията на Гласовете“, правим вариант на песента ми с Equinox – „Bones“, надяваме се да стане доста интересно, защото цялата ни група сме много на „ти“ с фолклора и подкрепяме този стил музика, който, уви, изчезва все повече през годините, и то при положение, че ние самите трябва да го подкрепяме, и да живее в сърцата ни, защото българският фолклор е нещо невероятно! В Северна Корея са ме карали да свиря Хайдушко, Еленино и т.н. Тези хора уважават повече нашия фолклор, отколкото ние самите. С Моисей бяхме направили песен – „Време“, в която също включихме фолклорни мотиви. Общо взето, аз съм супер фен на фолклора, тъй като съм израснала в Широка Лъка, едно място в Родопите, което е много магично.

Да очакваме ли нова песен?

Ами ще очакваме нова песен, но за мен новата песен не е песен, която трябва да пусна другия месец, за мен новата песен трябва да бъде нещо изживяно. Нещо, в което да виждам смисъл, нещо, в което да мога да разкажа история, да покажа себе си… аз по принцип винаги съм залагала тъкмо на това. Да бъдеш сигурен в емоцията и енергията, с която записваш, защото само тогава е истинско…

През изминалите години ти се случиха много неща, които бяха изцяло в двете крайности. Къде намираш баланса сега?

Обратно, в другата крайност. Аз винаги съм в крайностите, не знам дали е от зодията ми – Везни, омешана със Скорпион, защото съм между Везна и Скорпион. Захванала съм доста добре и двете зодии, отделно, с аксцендент Лъв и Луна в Рак, се бия всеки божи ден сама със себе си и все не знам какво искам да избера, но винаги се случва нещо хубаво…

Вдъхновението е…?

Вдъхновението е синът ми на първо място, и след това – животът…

Среща ли те Любовта…?

Има я… тя е във всичко за мен. Във всяко едно нещо, което може да съществува около мен…

Умееш ли да си почиваш?

Не. Не мога да си почивам (смее се), аз съм адски темпераментна, много мултифункционална, имам страшно много енергия, която трудно се възприема от другите хора. Не могат да ме смелят, много съм им трудна, защото аз винаги съм „Йеее“. И през годините се научих сама да си правя купона, като един истински вълк-единак. Най-весело ми е, когато се кача в колата, надуя музиката и обикалям из цяла България…

Приятелите са…?

Приятели.

Пожелай ни нещо…

Пожелавам на всички много любов, защото за мен това е най-важното нещо! Моята баба винаги ме е учила да правя добро и да прощавам, и това според мен е нещото, което би помогнало на целия свят да живеем в баланс и да виждаме винаги красивото в хората…

Автор и Фотограф: Цветана Бонева

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.