featured, urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Пеещото момиче със сините коси Милена Цанова

Вдъхновението идва от цветовата гама на музиката, която е различно ритмична всеки път, привнася различни емоции и увлича в многоцветни чувства.

Това е част от света на едно младо, щастливо, обичано и много талантливо момиче. Днес Ви представяме Милена Цанова. Тя е участничка във формàта „X Factor“ и определено бихме казали, че е един от нашите безспорни фаворити. Тя е от тези, които няма как да не забележиш. Има красиви и дълбоки сини очи, а личният ù почерк е искрящо синята ù коса и готините ù чорапи. Защо заобичахме Милена и нейния „Аватар“ свят, вижте сами.

 Здравей! Как протича един твой ден в момента?

От три месеца насам моите дни са отдадени изцяло на музиката от сутрин до вечер. Ставам, подготвям се за деня, помагам с нещо у дома, отивам на репетиции, репетирам, междувременно, ако успея, изпивам по един фреш или обядвам със салата, след това отново на репетиции, и така до вечерта, когато, ако не съм отново ангажирана с нещо покрай формàта „Х Factor“, прекарвам чудесно времето си с приятеля ми, който също като мен е артист изпълнител. Разхождаме се заедно, пеем си заедно, готвим си и гледаме филми.

Коя е първата песен, която ти пуснаха твоите родители, и кога съзнателно започна да се занимаваш с музика?

Моите родители имаха много различни предпочитания от моите, когато бях малка и когато за първи път чух нещо, което истински да ги радва. И това бе руска музика. И двамата са живели със семействата си в детството в Русия, и оттам идват тези техни  предпочитания. Но, вижте сестра ми, тя слушаше Бритни Спиърс, и аз покрай нея танцувах и се радвах на ритъма. Не след дълго мама и тате ни купиха уникално караоке с два микрофона, последен писък на модата за преди повече от 11 години. Не спирахме да се надпяваме. Бях много добра на песента на Pink „Just Like a Pill“. Обичах това караоке. То беше не просто с изписване на текста на чист екран, а и с реалните певци, с които пееш и танцуваш.

 Имаш собствен стил на обличане, как го избра и от какво се вдъхновяваш?

Живеем в много сив свят – еднообразен и скучен, който по определен начин подчинява хората да се обличат също толкова скучно и много еднакво. Откакто се помня, никога не съм била част от тълпата. Обичам да съм различна. Не ме притеснява даже, когато хората се обръщат, за да огледат тази моя цветност, защото на лицата им виждам усмивки. И това ме радва. Вдъхновението идва от цветовата гама на музиката, която е различно ритмична всеки път, привнася различни емоции и увлича в многоцветни чувства.

 Разкажи ни за любовта си към чорапите. Колко чифта имаш?

Имам над 100 чифта чорапи. Любовта към тях се породи от готиния стил на тате. Той се облича винаги много стилно, и аз винаги съм харесвала и това у него. Лека-полека започнах да се увличам и аз по готините чорапи и по някои други аксесоари. Елементите по чорапите в шарки ме завладяха и се пристрастих към тях май неусетно. И все пак е много хубаво да кажеш на някого срещу себе си: „Гледай какви яки чорапи имам!“. Забавно е…

Когато те слушаме, си представяме, че гласът ти е комбинация от  Адел, Ели Гулдинг и Дилайла. Но реално си имаш собствен почерк. Какво мислиш за това сравнение?

Никога не съм си позволявала да се сравня с друг артист. Но дори и да се замисля дали да го направя, то аз бих се сравнила по-скоро с мъжки вокали като Паоло Нутини, Алекс Варгас, Джеймс Винсънт Макмороу, Асаф Авидан и др. И тук не става дума да сравним гласовете си, а по-скоро музиката, която творят. Тя е близка до това, което аз правя извън формàта и което искам да правя след това. Тяхното творчество е забележително за мен и ми допада много.

Каква е ролята на семейството ти и отношението им към „Х Factor“?

Ролята на моето семейство към мен във формàта „Х Factor“ и моето участие в него е огромна. Без тях, без тяхната подкрепа, без техните усмивки, сълзи на радост и чувство на гордост, че не просто се справям, а постигам мечтите си, аз нямаше да стигна дотук. Само като погледна нагоре към мястото, където обикновено седят, сърцето ми се изпълва с безгранична обич и благодарност, че съм тяхна дъщеря. За тях „Х Factor“ е това, което аз им казвам за него. Имам пълната свобода да избирам още от много малка и да решавам какво е добре за мен и какво не. Те просто се доверяват на моите чувства, през които преминавам като участник във формàта. Подкрепят ме, радват се, гордеят се.

 Най-трудното нещо, с което си се сблъсквала в „Х Factor“, е?

Най-трудното във формàта като цяло е фактът, че не успявам да бъда наистина себе си. Да покажа на зрителите пълната истина за моята различност. Аз мога много повече от това, което представям. Но форматът, по ясни за всички причини, изисква определени неща, които се гледат от всички, а не просто от някои. Не всяка една песен бих изпяла така, както го правя, въпреки че според вота на хората го правя добре. А аз мога да дам още, и това страшно много ми липсва. И въпреки всичко съм благодарна и на онези кратки моменти, в които са ми позволили да бъда напълно себе си, и съм постигала пълен комфорт с това, което правя на сцената.

 Какво ти дава форматът?

Всеки един формат, в зависимост от неговата насоченост, дава много. Все пак „Х Factor“ е световен формат и трябва да си луд, за да не си доволен, че си част от неговите големи концерти, независимо че сцената е на българска земя и не толкова голяма, колкото е в Щатите или в други страни по света. Ама си е наша, и това е страхотно. Аз също на свой ред давам страшно много. От няколко месеца съм се отдала на формàта, репетициите и концертите в неделя в името на музиката и зрителите. И най-вече показах на България, че различното се търси и харесва. Да, може да не е масово харесването, но има ценители и за различната музика. Щастлива съм…

 Разбрахме, че не чуваш с едното ухо. Как се справяш с това?

Справям се отлично с това. Има някои неудобства за околните, защото нечувайки с едното ухо, все се местя, според това кой говори. И е много забавно често, особено когато сме повече хора. Понякога се случва да не чуя нещо и приятели все ми казват: „Ех, Лени, ти пак последна разбираш“.

 За какво мечтаеш?

Едно момиче на 18 години мечтае за много неща. Искам преди всичко да съм здрава. Мечтая за славно бъдеще в музикалния бранш не само у нас, но и по света. Мечтая за любов, която да задържа със силата на приятелството и доверието. Мечтая за множество пътешествия по света. Мечтая за първата си авторска песен и последвалите много такива. Мечтая по много и винаги с позитивизъм.

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Соня Тракийска 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *