Art, lifestyle, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Рафи Бохосян

Да се наречеш артист е нещо, което не всеки може да си позволи. Това означава, че носиш отговорността да даваш най-доброто от себе си и да бъдеш верен не само на публиката, а и на таланта, който притежаваш. Той е един от най-лъчезарните артисти у нас. Музиката извира от дъното на душата му, а желанието му да прави нещо по-различно си проличава и в последните му проекти. Представяме ви момчето, което знае как да ви накара да се усмихнете.

raffioriginal

Здравей, Рафи. Кажи ни кога за пръв път разбра, че можеш да пееш?

Връщате ме много назад във времето. Когато бях малък, започнах първо да пея арменски детски песни, това е първото, което помня. След това бях на 5 години, когато ми подариха първия албум на Джеймс Браун. Това беше първата ми касетка, която пазя и досега. Много обичах да пея с нея, пусках  касетката и пеех… I feel good…(смее се) Така започна всичко.

Вкъщи имахме много музика, понеже баща ми работеше в радио и съответно имах възможност да се докосна до различни изпълнители – Стиви Уондър, Тина Търнър, Рей Чарлс. Слушах Old school, R&B и Soul. Няма да забравя, когато бях 2-3-и клас много пеех песента на C&C Music Factory – Everybody Dance Now. Толкова добре имитирах мацката, че хората от строежа срещу нас се чудеха какво става. Никога нищо не бях учил, това си ми беше хоби, с което  се занимавах вкъщи. Имитирах Павароти и опера, заради баба ми, която гледаше един италиански музикален канал. В 4-и клас  изпях на концерт на училището песен на Джеймс Браун, може би една от първите ми изяви пред публика.

След като отидох в гимназията, брат ми, който беше в по горен клас ме  изпорти, че мога да пея и трябваше да се запиша на кастинг за „Ден на таланта“. Викнаха ме в дирекцията и ме попитаха какво мога да изпея и аз  казах  – всичко…Директорката избра опера. Запях  и те се разплакаха… И така продължих да пея до първата ми голяма изява пред публика – над 800 човека в операта в Бургас. Пях песен на Queen и бях облчен като Фреди Меркюри, така започна всичко. Бях училищна сензация – момчето, което може да пее в Търговската гимназия. След време започнах да работя в озвучителна компания, но все още не се занимавах професионално с музика. Докато един ден се случи да озвучаваме конкурс за таланти, на който се запознах с музикалната педагожка Кина Христова, която ми предложи да пробвам да пея при тях. Пях 6 месеца и спечелих 1-во място на конкурс в Бургас. След това дойде кастингът за “X Factor”, за който ме записаха мои приятели, при това без да знам. Там се запознах с Део и с това приключи и без това колебливата ми кариера…. ( смее се).

TS16704256

Има ли изпълнител, който ти е повлиял и вдъхновявал през годините?

Ще ви покажа направо кой ме е вдъхновил. На рождения ми ден моите приятели и танцьори от “Скай Уокърс“ ми подариха картина, на която са всички изпълнители, които са ме вдъхновявали и продължават да го правят. Роби Уилямс, Майкъл Джексън, Принс, Фреди Меркюри, Джеймс Браун и от съвременните изпълнители – Бруно Марс. Това са моите идоли. А посланието от „Скай Уокърс“ беше – За да знаеш накъде си се запътил и с пожелание да заслужиш мястото си сред тях.

16266357_10208195404302725_7549997786322457311_n

Какво беше чувството, когато излезе за първи път на голяма сцена?

Първата ми голяма сцена, както казах, е  операта в Бургас. Усещането беше – тръпнеш, очакваш, студено ти е, което май се оказа, че си беше така (смее се). Играех ролята на жена и имах партньор – мъж, който също играеше ролята на жена. Бяхме облечени с халати и се раздадохме много. Публиката  буквално избухна – станаха на крака, пяха и танцуваха заедно с нас. Това беше първият ми опит – оттам нататък всяка сцена е голяма. Всъщност според мен – няма малка сцена. Има ли и един човек, който е дошъл да те гледа, трябва да  подходиш с уважение към него и да се държиш като на голяма сцена.

Имаш ли ритуали преди излизане на сцена?

Единствено нещо, което правя, е да загрявам преди излизане на сцена. Този съвет ми го даде Етиен Леви още в “X Factor”. Етиен беше един от вокалните ми педагози там заедно с Алис Боварян.Те двамата са хората заради, които съм това, което съм в момента. Той беше човекът, който отговаряше и за  двигателната ми култура и много ми помогна. Каза ми, че е важно за духа тялото да се разгрее. Така ставаш по-бодър и гласът е готов да пее. Защото иначе, заспало ли е тялото, заспал е и гласът.

TS16186624

Как се чувстваш от цялата енергия на хората, която идва към теб, от любовта и радостта?

Зависи. Когато са много хора, енергията е обща и е насочена. Когато са по малко хората, енергията е по-малка, но е разнообразна. Един те обича за едно, друг за друго, а трети въобще не те харесва. Което всъщност не е толкова лошо, понякога така наречените “хейтъри“ имат доста точна преценка и дават яки съвети, стига да знаеш как да се възползваш от тях. Имам една много любима фраза – Приемам всякави мнения, стига те да съвпадат с моето.

Raffi_1

Скоро беше водещ и на „Bake off”. Какво е чувството да водиш с партньор?

Предаването е в топ 3 на Великобритания. Беше интересно, показваха се много различни и вкусни рецепти, за част, от които нямах никаква представа как изглеждат. Аз съм любител кулинар и за мен беше интригуващо да съм част точно от такъв тип кулинарно предаване. Участниците бяха много готини и отворих погледа си за нещата в тази сфера. Дори ми е мечта да си имам малък сладък ресторант. А това да имаш партньор водещ, който има опит, е безценно. Така е по-лесно да влезеш във формата, защото е различно от нещата, които правя по принцип. Беше ново преживяване и разбрах, че имам още много да уча.

 

Имал си възможност да бъдеш на различни сцени. Къде си се чувствал най-щастлив?

Няма конкретна. Всяка сцена, на която съм бил, е била специална и ме е правила щастлив по свой начин. Обаче, сега откривам нещо, до което никога не съм се докосвал – театралната сцена. Тя  е по-различна от всичко. Репетираме всеки ден – по цял ден. На концерти рядко може да се правят репетиции повече от един ден, а театърът ти става като втори дом.

Все още не мога да кажа какво точно ще изпитам на театралната сцена, понеже не сме представяли мюзикъла пред публика. Но засега съм щастлив, докато репетираме, което е много важно.

Ти си от малкото българи печелили два големи, изключително тежки формата – „ X Factor” и „ Като две капки вода“. Как  успя и на какво те научиха тези две победи?

С постоянство! Това е много важно, дори и да имаш най-големия талант, няма ли постоянство и желание да работиш – нищо няма да стане. В момента не съм в театъра заради парите. Това не е най-добре платената работа, но го правя, защото ми харесва и давам всичко от себе си. В „Като две капки вода“ ми беше ясно, че ще бъде много тежко. Всички ми казваха – какво толкова, ходиш там гримират те и пееш. Е да, ама не е така. С дни съм гледал клиповете на изпънителите, които имитирах, за да им науча движенията, израженията, тиковете, стила, как говорят и т.н. За да можеш да имитираш дадения артист, всъщност се изисква доста концентрация и сериозно отношение. След като приключи предаването, забавното беше, че още 2-3 месеца продължих да пея като някой от изпълнителите.

Що се отнася до „X Factor” не мисля, че бях най-талантливият и музикалният, но бях най-упоритият и мисля, че това ми помогна да спечеля.

rafffiiiii

Какво означава музиката за теб?

Ще ползвам чужд цитат. Чух го от режисьора на мюзикъла ни, Уес Хайлър, който е американец и е работил в големи Бродуейски продукции. Този човек живее за мюзикъла. Той ни попита – Каква е разликата между мюзикъла и драматичния театър? Смеейки се, давахме различни отговори. Накрая той каза – Разликата между мюзикъла и тетъра е: един две минутен монолог в театъра е всъщност две минути от живота, а когато си в една песен, тази песен може да е един миг. Миг, в който да кажеш, трябва да следвам своята цел.

Красотата на музиката е това за мен. Когато слушаш музика, времето спира и емоцията е по-голяма.

Разкажи ни за проекта „Намери ме“ ?

Беше в края на 2015 година. С Влади Михайлов пътувахме заедно за участие и  му споделих, че искам да направя балада. Обясних му какво точно искам и той каза, че ще помисли. Влади е човекът, който направи песента ми „Нов ден“. След  час ми се обади и ми каза да отида до тях. Беше учудващо бърз, явно музата го беше споходила. Отидох и Влади ми изсвири песента на китара. Много ми хареса и веднага си я представих с оркестър и госпъл хор. Два месеца по-късно, проектът беше готов. Всички замесени се постарахме много и дадохме всичко на макс. Бях много щастлив. Често ме питат кой трябва да бъде „намерен“ ? За кого става въпрос? Когато се заслушаш в текста, разбираш, че става въпрос за самия теб – дали си успял да намериш себе си. Всеки трябва да го направи един ден.И аз все още търся самия себе си и това ми помага по-пътя, по който вървя. Тази песен е специална, въпреки че не е писана от мен.Това, че съм я изпял й придава живот и тя става моя. Един от гигантите Франк Синатра е пример, че повечето му текстове не са писани от него, но той им придава такъв заряд, че не можеш да си я представиш да звучи по друг начин.

Имаш и ново начинание в мюзикъл. Разкажи ни повече за него?

Искам да кажа, че това е първият мюзикъл, в който приех да участвам. Досега не приемах, поради някакъв страх, че публиката в България не е готова. Мюзикълът е дар и смятам, че тук не е достатъчно оценен. Другата причина, заради която не приемах, е че ролите които ми предлагаха не бяха, това което си представях. За мен е важно да харесам ролята, в която трябва да се превъплътя. За „Авеню Кю“ ми се обадиха и ми казаха, че постановката е за възрастни +16, което ме накара да се замисля. След, което си пуснах да гледам лондоската версия, после прочетох и сценария и много се смях. Не можех да повярвам какво ми чуват ушите. Няма забранени теми, няма цензура и задръжки. И най-хубавото е, че всичко се приема с усмивка, в крайна сметка на този свят всичко е нормално-щом го има значи е естествено да се случва. Няма лошо да се говори за сексуалността, расите, бариерерата в езиците. Няма тема която да не се засяга. Ролята ми е на много популярен чернокож американец. Той е бил звезда в сериал, когато е бил малък, казва се Гари Колманд. Ролята му е била на малък сладък човек, на който ако някой му каже нещо той отговаря винаги с…. What you talking about, Willis. В сериала има брат, с които са сираци и биват осиновени от богато бяло семейство. Гари Колдманд вече не е известен, станал е управител на авенюто, но хората продължават да го припознават от миналото му. В мюзикъла има и трима мъпети.Всички имат мечти, и цялата идея на спектакъла е да ни прекара през всички фази на човешкото съществуване-депресия, щастие, различия, секс и още и още… Искам да подчертая, че контрола за възрастовата граница за посещаемост е препоръчителен. Детето ви може да срещне много по сурови неща на улицата, а тук ние ви предлагаме всичко, без да пестим нищо, което е силата на представлението.

raffi123

Сподели ни една твоя мечта.

Имам много мечти, за собствен ресторант, за музиката…Наистина за много неща мечтая, но ще ви споделя нещо, което искам да си се случи тази година.

Искам да мога да скачам сам с парашут. Скачал съм два пъти с инструктор. Искам да се запиша на курс, но все не намирам време за това. Това е чувство, което е уникално и не може да се опише с думи, само който е скачал ще ме разбере. Искам да се науча и да скачам по 1-2 пъти месечно сам.

Пожелай ни нещо.

Пожелавам ви да сте винаги усмихнати, въпреки проблемите в ежедневието. А и така може да зарадвате някой, и съответно той вас. Да сте здрави, за да сте пълноценни, защото тогава човек може да направи всичко, което пожелае. Да следвате целите си и те да се осъществяват с лекота и задължително с усмивка на лице.

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Цветана Бонева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *