Art, Артисти, Изкуство
comment 1

Ралица Генчева – момичето, което ражда любов от няколко думи

В месеца на любовта решихме да ви представим едно младо момиче, което ни вдъхновява с оптимизма и любовта към живота и изкуството. За Ралица, или както всички я познават с псевдонима Charly Wilde, може да се говори много, но е достатъчно само да прочетете няколко стиха от нейната книга. Тя е романтичен, духовен и много щастлив човек. Много от вас вероятно не са чували за нея, но тя е способна да докосне почти всяко сърце със стиховете си. Премиерата на книгата й успя да напълни литературен клуб “Перото”, което неимоверно е голям успех за млад писател като нея. В интервюто ще видите от къде може да изтеглите новата й онлайн стихосбирка. Пожелаваме й все така да е на върха и да продължава да ни радва с творчеството си.

 16426805_10158278378740457_203595748_n

Ралица, коя си ти?

Аз съм първото впечатление за мен. Както казах и на приятеля ми на първата ни среща “What you see is what you get”. Той беше запомнил тези думи и с времето потвърди, че не е открил подводни камъни. Така се чувствам лека – нямам слоеве маски за сваляне.
Аз съм усмихната през повечето време, а когато не съм щастлива, винаги ще разберете. Най-вероятно ще стоя вцепенена, ще почервенея цялата или направо ще рева. Не мога да крия емоциите си. И не мисля, че трябва. Понякога хората мислят, че ако ти плачеш, ти си по-слабият, а те са по-силните. Но не е така. Жените може да сме нежният пол, но не сме слабият пол. Емоционалните хора виждат света по друг начин, виждат много повече мъка, но и много повече любов. И винаги съм благодарна, че съм толкова емоционален човек, въпреки всички негативи, което това ми е донесло. Написах дори стих за това и дори сега ми става смешно, когато си помисля за първия път, когато го прочетох, защото някои момичета бяха започнали да плачат само след заглавието, а на мен ми трябваха няколко минути да се овладея и все пак да си го прочета. После много се смяхме. Защото това е най-хубавото в живота – да можеш да обичаш, да се смееш с глас, да плачеш и дори да се смееш, че си плакал. Хората не трябва да бъркат сълзите със слабост, жените са по-силни, отколкото си мислите. И аз съм по-силна, отколкото хората си мислят. Майките – те са най-силните.

И това е – аз съм един свободен човек. Защото мога да си позволя да бъда себе си по всяко време.

Как протича един обичаен ден за теб?

Еднообразно и разнообразно едновременно. Еднообразно, защото това, което правя, е да включа компютъра си сутринта и да работя до вечерта. За разнообразие – уговорени срещи и обаждания. Това, което го прави различно, е всички хора, с които общувам, всички неща, които се случват, докато се занимавам с това, което обичам. Всички нови неща, които създаваме всеки ден. И всяка вечер и нощ, в която може да се случи всичко.

Кой автор те вдъхновява и като цяло какво те вдъхновява да пишеш?

Вдъхновяват ме емоциите, моите и на хората. Това е силата, която ражда всичко. Която е родила дори нас, ние сме следствие на любовта. Това да не следваме мечтите си, е следствие на страха. Всеки добър автор, който прочета, ми въздейства. Не знам дали е точно вдъхновение, по-скоро ме докосва. Вдъхновението идва отвътре, не отвън. Макар че често нещата отвън причиняват тези вътре. Но трябва да е обратното.
Трябва нашата емоция да управлява света ни, а не светът – нашата емоция. Така създаваме, а не само приемаме.
Едни от любимите ми автори са Богдан Русев, Радослав Гизгинджиев, Росен Карамфилов, Еманиул Видински, Благовеста Пугьова, Тея Денолюбова, Евтим Евтимов, Оскар Уайлд, Ева Енслър, Буковски. Напоследък чета българска литература, последно прочетох дебютната книга на Деси Нико, която ‚издирих‘ в социалните мрежи и останах впечатлена от човека и думите, които открих.

Любим цитат?

“И един ден ние ще се събудим отново. И дори този ден да е след милиони години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, и дори да се събудим без телата с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна.”

Богдан Русев – “Ела при мен”

“Любовта ще излекува всичко! Като новородено ще станеш. Обичаният и обичащият човек, никога нищо не го боли, нищо не му тежи. Като дете е! Със здраво сърце. Със здрава душа! И с чисти очи! Всичко лошо, което ти се е случило в живота ти ще бъде излекувано и ще дишаш без да се блъска дъха ти в стари и тъжни рани, които има всеки един от нас. Стара съм, немощна съм, но толкова съм обичала, толкова ме обичаше моят човек, че и в следващият живот ще помня. Душата ми отново ще бъде красива и цъфтяща… И отвъдното на цветя ще ухае. И в отвъдното празник ще стане! Любовта, момиче… Любовта и гнева на Дявола лекува. Помни от мен, затова наричат Дявола най-големия лъжец, защото той ще отрече това!“

Радослав Гизгинджиев – „Въпреки всичко“

“Този път, за да ме чуеш” как се роди идеята, разкажи ни как предприе тази сериозна крачка?

Книгата вече си беше родена, просто плуваше на части из електронното пространство. За един ден я събрах в един ръкопис, после за около месец я издадохме и така стана цяла и реална. Идеята съм я имала още откакто започнах да пиша, просто нямах увереност да предприема тази крачка. За щастие имаше кой да повярва в мен и да ме убеди да го направя. Радвам се, че успях. Оттогава ставам все по-смела. Прекрасно е да имаш човек до себе си, който да те подкрепя и да те убеждава, че си достатъчно добър. Още по-прекрасно и ти да се научиш да бъдеш този човек за себе си. Уча се още, но мисля, че напредвам.

Какъв е успехът на една книга, според теб?

Успехът на една книга е колко сърца си докоснал. Всичко е субективно, за един си драскач, за друг си гений.
Важното е да е специална за някой. Няма значение колко хора са я купили, а за колко е станала специална и ще си я препрочитат цял живот. Ако някой ден я четат и на децата си, значи е успяла.

Какъв е светът в който живееш?

Искрящо бял, както казват по рекламите. На малки черни точки. Още не съм се научила да приемам всичко. Лошите хора и думи, лъжите, маските. Това са моите черни точки. Но според мен има хора спасители, които ходят с гумички и трият една по една черните точки. За да стане накрая всичко бяло. Знам, че не може. Мечтая си просто. За един изпран до искрящо бяло свят.

В какво се крие истинската любов за теб?

Истинската любов, когато я намериш, става неизбежна. Не можеш да си представиш как си живял без нея. Не можеш да си представиш да живееш след нея. Но тя не е натрапчива, не крещи, тя е тиха и се крие в това някой да те гледа, докато спиш, да ти прави закуска и да е до теб винаги, когато те е страх.

Да очакваме ли нещо ново от теб?

О, да. Самата аз очаквам постоянно нещо ново от себе си, защото не спират да ми идват идеи. Февруари много ме вдъхновява. Днес пуснах една безплатна книжка с малко стихове за любовта, която всеки може да си изтегли тук: https://www.instafreebie.com/free/XGMtB. Пуснах я днес сутринта и за няколко часа има над 400 тегления и това ме прави безкрайно щастлива.

Снощи, преди да легна, ми дойде друга идея. Направих си нюзлетър, за да поддържам връзка с читателите си. И докато мислех име за него, реших, че ще е интересно за тях и много вдъхновяващо за мен всяка седмица да им споделям по една тайна и по един стих. Започнах още снощи и някои вече получиха първата ми тайна. Ще има още много. Дори съм подготвила и следващата и бях толкова вдъхновена и щастлива, докато пишех.

Планирам и на 14-ти февруари книгата ми да излезе на английски в Амазон. Зависи и от издателството, с което работя, но се надявам всичко е да готово и да е точно на този ден. На 16-ти ще участваме с Деси Нико в един семинар за млади автори („Как да стана успешен автор“), където ще им споделим всичко, което знаем. Вече започнахме да се подготвяме и нямаме търпение да издадем „тънкостите“ в занаята. Казваме го с усмивка, разбира се, това не са тайни, но са неща, които много ни се иска някой да ми беше казал по-рано на самите нас. И решихме, че искаме да направим това за другите.

Тази година също мисля да издам и втора стихосбирка. Всъщност съм почти готова, но все още първата книжка ми е много мила и ме вълнува както се случва с нея, затова мисля да изчакам до лятото, да я представя есента и да поема към нови хоризонти.

Пожелай ни нещо?

Пожелавам ви да казвате истината не само с думите, но и с действията си. Да не се страхувате от големите мечти, а да си измисляте още по-големи. И да обичате искрено, тихо и спокойно. Любовта не се нуждае от викове, за да оцелее.

Текст: Наталия Калчева

Снимки: Орлин Огнянов

1 Comment

  1. Pingback: „Има ли по-рано от сега?“ - стихове, които докосват душата

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *