Артисти, Изкуство
Leave a comment

С Росен Николов… за любовта, морето и поезията 

   Той е артист, поет и таекуон-до шампион, живее и твори активно във Варна, окрилен от морето и любовта. Но за всичко това – от самия него…

Здравей, Росене! Разкажи ни малко повече за себе си…

Роден  съм във Варна, но съм живял на различни места в света. В Австрия, Германия, република Коми в Сибир. От малък пея и пиша стихове. Имам една издадена стихосбирка. Нарича се „Безвремие“. Предстои втора, живот и здраве. Имам къдрици и пъстри зелени очи.

Кога те срещна актьорството?

По рождение съм артист. Аз също така и пея. Моят глас е не често срещан тембър. Бас баритон. Подобни гласове са на Синатра, Елвис, Джим Морисън. Но аз мога да пея и доста по-различни неща. Например опера. Това е нещо отвътре.

Иначе досега скромно участие имам в „Х-фактор“. Филм с Джерард Бътлър. С когото пихме кафе на снимачната площадка. Често ме оприличават на Джъд Лоу. Аз предпочитам да съм си аз. Напоследък във Варна се снимаха няколко български продукции и аз все се озовавах там. Те си мислеха, че ги следя. Хаха. А Варна не е голяма. 🙂 Кратка роля имах и във филм по роман на Захари Карабашлиев, с участието на Руши Видинлиев. Който бе сниман в едно от по-известните заведения на плажа.

Откога се занимаваш с таекуон-до?

От около 8 години. В последните няколко се занимавам сам навсякъде сред природата. Даже си бях направил снимка пред парламента. Искаха да ме арестуват. Нямал съм право да показвам таекуон-до пред парламента.

Какво ти дава спортът?

Не бих го нарекъл спорт, макар че е и спорт. Таекуон-до е бойно изкуство, създадено в Корея. Всеки човек на бойните изкуства сам знае за себе си какво му дава. Бих казал, че таекуон-до е любов. Например направих демонстрация на борда на кораба на Грийн пийс. Таекуон-до е любов.

 Сподели ни свой стих?

Много е трудно да избера точно един. Затова ще ви споделя три. Три е специално число.

 

Седна дяволът да напише пиеса, 
ей така, на шега. 
Вдига си сега една голяма завеса
и започва там горе игра.

Ще стоя тук долу – не ще се показвам. 
Да не знаят за мене, нали? 
Ще нареждат поповете: „Бог ви наказва 
за всичките ваши злини“.

Ето ги хората, отиват на църква, 
и там ги чака попа, брадатия. 
Преди литургия малко е сръкнал,
с пълно гърло крещи: „Виновен ви е рогатия“.

Ще завиди някой на другия, 
че е станал много богат, 
но и той ще казва заблудата:
„Виновен ви е някой рогат“. 

Ето, един проповедник
носи перо и лист, но какъв. 
„Ето ви договор със онзи изедник, 
а сега подпиши го със кръв.“

И се представят някои за мене дори, 
а аз там нямам намеса.
Нямам договори и пъкъл, който гори. 
Аз просто пиша пиеса.

2

Протегна ръка да хванеш дъжда,
но капка една дори не успя.
Той падаше бързо, а ти затъжа.
И в този миг времето спря.

Протегна ръка да уловиш любовта,
но като перце се носеше тя.
Току я докоснеш и отлетя.
И в този миг времето спря.

И там сред застинали капки непадащи
и хиляди бели пера,
избираше какво да хванеш ти –
дъжда? Любовта? А времето спря.

3

Знаеш ли какво е времето в мене? 
Ти ме попита веднъж. 
Всеки ден то се променя. 
Ту вятър, ту слънце, ту бури, ту дъжд. 

Когато от любовта заболи
и душата стане във рани,
в очите тъй силно вали 
и бушуват във мен урагани. 

А щом ветровете в мене утихнат
и Слънцето отново изгрее,
тогава ще бъда усмихната,
ще познаеш, когато се смея. 

Но днес дъгата сякаш в тебе живееше. 
Какво ли времето вътре в теб беше, 
защото ти тъй силно се смееше, 
а в очите ти тъй силно валеше…

©Автор: Росен Николов

Коя е най-голямата ти мечта?

Винаги е била само една. Мисля, че се досещате. Мечти имам много, но само една е най-голямата.

Любимото ти място във Варна е…?

Навярно морето, и вълноломът. Там понякога тренирам при вълни 5-6 метра. А за морето имам толкова много стихове. Морето е живот.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *