Лицата
Leave a comment

Сана Алсбей-Драгова

Сана е от тези момичета, които когато ги погледнеш, и душата ти се стопля. Тя е лъчезарна, добра и вечно усмихната. Има две кучета Зоро и Роки, и дори фактът, че са кръстени така, ни кара още повече да сме заинтригувани от нейната личност. Знаем само, че животът й е изключително цветен и изпълнен с много йога и вкусна вегетарианска храна. Нямаме търпение да ви запознаем с йога момичето Сана.

2web

Здравей. Ще ни кажеш ли каква беше първата ти мисъл днес, когато се събуди?

Това е доста труден въпрос. Първата ми мисъл беше: Не искааам да ставам! Или по-скоро: Оф, Косьо пак е станал преди мене. Защото той става много рано, въпреки че си лягаме по едно и също време.

3web

Откога се занимаваш с йога и кой те запали по нея?

Много обичам йогата, въпреки че като бях малка, не знаех точно какво е, но бях гледала по телевизията и казах на мама: Мамо, много искам да ме запишеш на йога. И тя каза: Ето ти книга оправяй се. Беше малко грубо, но взех книгата. Гледах картинките. Те бяха малко и основно беше текст, а точно тогава не бях в периода, в който обичах да чета. Просто по картинките се опитвах да имитирам някакви неща и колкото толкова. Никога не се бях занимавала с йога до моята първа година в университета. Отивайки на лекции във факултета, видях обява „Курс по йога и дихателни упражнения“ и като цяло беше един „Ахааа, момент”, в който се появи светлина. Помислих си: Точно това съм търсила и то ме намери. Записах мен и сестра ми. Изкарахме курса и, естествено, имах мускулна треска, но след като не си правил такива упражнения и всеки ден ги правиш, а те са нови и непознати за тялото ти, е нормално то да има нужда от адаптация. Оттогава йога е част от живота ми, това беше през 2008 година, ноември месец.

Защо трябва да правим йога и да медитираме?

Йогата е нещо като част от тялото. Все едно да попиташ защо да използваме очите си или защо да дъвча или мия зъбите си. Толкова е естествено за тялото да прави упражнения или по-скоро да прави позиции, в които ти просто дишаш или наблюдаваш усещанията. Тялото има нужда да го прави, както кучето има нужда да бяга. Аз имам хъски и тази порода има определена квота за бягане на ден. То иска да бяга, да бяга, да бяга… Това е най-прекрасното нещо на света за тях да бягат може би безцелно, но да бягат. Също така тялото иска да прави упражнения, но ние не го слушаме или не знаем как да го чуем. И по тази логика на нещата това, което мога да кажа, е, че е супер естествено за човека да прави йога и да медитира. Когато започнах да медитирам, си мислех, че ще е трудно, после осъзнах, че не е нужно да правиш нищо. Просто затваряш очи и приемаш мислите си и шумовете около теб, просто наблюдаваш дишането си и усещаш, че ставаш по-фин и спокоен. И само след 10–15 минути /не е нужно да се медитира дълго/ отваряш очи и си много по-свеж. Което е някак си “Уау” според мен.

4web 6web

Къде си ходила на практики по света?

Индия е едното място, където съм ходила в международния център на The Аrt оf Living. Това е място, на което човек без значение дали е напреднал в йога, или въобще дали е медитирал и практикувал, може да навлезе в темата. Там изкарах един курс, който беше 3 седмици, и станах инструктор по йога. Също преди това се квалифицирах в международния център в Германия за детските курсове на Art of Living. Децата са ми другото любимо нещо, с което се занимавам. Хоби, така да се каже. Индия и Германия са двете места, които съм посещавала и съм могла да науча по нещо ново.

Какво е чувството да медитираш в Индия, където много хора вярват в този начин на живот?

Това зависи от човека. Спомням си много добре първия път когато посетих центъра в Бангалор в Индия. Полетът от България, естествено, беше среднощен и кацнах някъде сутринта към четири часá, после час и половина пътувах с такси. Реално не беше вечер, нито сутрин, и не можеше да си легнеш да спиш. Когато пристигнах, само се изкъпах и отидох в залата за медитация, която е във формата на торта, защото първият етаж е широк и после по-тесен, и по-тесен и накрая завършва с купол. Седнахме една до друга с моя приятелка, с която се засякохме още на летището в Германия. Тогава си казах: Какъв късмет, поне няма да пътувам сама за първи път до Индия, а сега отново бяхме заедно. Седнахме, и това беше сигурно най-дълбоката медитация, на която съм присъствала. Не бях яла и спала, но се зареждаш с такава енергия само заради самото място. Толкова много хора са медитирали тук и това те кара да се чувстваш по-спокоен и да изпаднеш в медитация много по-лесно. Затова мисля, че най-якото нещо е да медитираш в Индия.

Какво правиш в свободното си време?

Готвя. И то сладки неща. Много обичам да правя къп кейкове, торти, бисквити, шоколадови бонбони, смутита и всякави здравословни неща. Обичам сладката страна на живота.

Ти си вегетарианка. Това означава ли, че и десертите ти са абсолютно вегетариански?

Да. По принцип правя всичко без яйца, защото не ги обичам. Не слагам и прясно мляко, не ми харесва. Ползвам веган мляко, например: бадемово, кокосово, лешниково. Сама си правя майонеза от бадем и човек никога не би разбрал, че е веганска, понеже има вкус на истинска майонеза. Определено има начин да се правят десерти без прясно мляко и яйца. Хората, които са ми пробвали десертите, ми казват: Това не е истина, не може да е толкова вкусно без тези продукти. Абе, бива ме! Имам си самочувствие. От малка си ми е страст. Качвах се на масата и бърках кексове, и ми се получаваха. Общо взето, правех най-хубавите вкъщи.

1web 7web 8web

Как реши да кръстиш кучетата си Роки и Зоро?

Един хубав ден, в който пекох сигурно около сто и двайсет къп кейка заедно с две приятелки – Вили (фотограф) и Доника (гримьор и художник). И двете креативни личности, което се отрази на кексчетата и атмосферата вкъщи – всичко беше в лилави и зелени цветове. Просто не можеш да си представиш какво беше у нас. Та по едно време Вили ми каза: Сана, кога ще си вземете куче? Много обичам животните и не знам защо нямах още. На следващия ден потърсих в интернет обяви за хора, които подаряват кучета. Едно момиченце беше писало, че е намерило четири бебенца, които са изоставени в един кашон в гората до Борисовата градина. Имаше две черни, едно кафяво и едно бяло. Когато отидох, естествено, взех най-болнавото. Писах във фейсбук как да кръстя кучето си. Много приятели ми писаха с различни предложения. Аз исках да е лесно име, в което има буквата Р, и се спрях на името Роки. Няма общо с филма.

Историята на Зоро е, че една сутрин през ноември майка ми ми звънна и каза, че имат вълк в двора. Тя ми прати снимка и на мен ми стана смешно. Казах й, че това не е вълк, а е хъски. Виел цяла сутрин и стоял пред къщи. Взехме го и го заведохме на лекар. Разбрахме, че е супер изстрадало куче. Опашката му беше изядена или отрязана, не знам. Целият беше кожа и кости – слаб и изнемощял. Оказа се наистина чистокръвно хъски – с две сини очи и супер красив. Мислех, че е избягал отнякъде, но никой не го потърси. Благодарение на Роки успяхме да го приобщим и социализираме. Той беше мостът между нас и Зоро. Ако не беше Роки, едва ли Зоро щеше да остане с нас. Кръстихме го Зоро, понеже е много по-оправен от хората. Като истински филмов герой е. Пресича улицата по-добре от човек, винаги се оглежда наляво и надясно, преди да го направи. Той разсъждава и мисли, и го чувстваме по-умен от доста хора, само дето не може да говори. Много му се радваме, защото успя да се пребори и да си стъпи на краката. Това са нашите любимци Зоро и Роки.

9web 10web

Каква музика слушаш?

Покрай летните лагери за деца, които водим, ми се налага да слушам всякаква. Заради децата слушам най-новите хитове, понеже това е тяхната музика. Става луд купон. За себе си предпочитам по-смислената. Като например Джеймс Блънд, Майк Поснър. Харесвам Ариана Гранде. Също харесвам и латиноамериканската музика. Като цяло не съм от хората, които търсят музика – слушам това, което ми се предоставя.

Какво е за теб България?

Моят баща е от Сирия и аз съм 50% българка. България много ми липсва, когато пътувам. Въпреки че не е перфектното място според някои хора. Да, икономически нямаме толкова възможности, заплатите не са префектни и хората не живеят като в Западна Европа, но има едно спокойствие и хората са щастливи и сърдечни. Типично българско е да те поканят на кафе или вечеря вкъщи, а това не се среща навсякъде. В България се е запазила добротата и има някаква чистота и невинност. Като цяло много харесвам България и много си я обичам. Затова съм тук!

Какво би ни пожелала?

Пожелавам ви още много интервюта и хората да споделят нещата, които публикувате и пишете. Харесва ми идеята да се представят на публиката нови, алтернативни неща, различни от новините. Да представяте само позитивни неща и да докосвате сърцата на хората.

Снимки: Наталия Калчева

Текст: Мариана Станчева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *