Градски Истории
Leave a comment

Симеон Василев – момчето, което вика промяната

   Симеон Василев е младо и усмихнато момче, което ни впечатлява с нестихващия си порив към промяна. Срещата ни с него ни отвежда от другата страна на стереотипа и ни разкрива малко повече от света на хомосексуалните в България. Винаги сме подкрепяли различното, затова и за нас темата за правата на гей хората  не е „Табу“, а тъкмо напротив – нещо, за което трябва да се говори със смелост и лекота. Като основател на Фондация GLAS, Симеон ни споделя повече за инициативите, с които се е захванал, за да помогне за интеграцията на ЛГБТ хората у нас. Това, което ни притегли, е една от основните идеи, по която Симеон и неговите колеги работят, а именно – как да помогнем на родителите да се справят и да приемат детето си като различно и да продължат да го обичат като личността, в която се е превърнал. Не крием, че срещата ни със Симеон и неговия партньор в живота беше силно емоционална и то не само, защото бяхме приети като близки приятели в уютния им дом. Радваме се, че имахме възможността да се срещнем и с прекрасната майка на Симеон – Маргрет, която ни позволи да се докоснем до сърцето й…

 Здравей, Симеонe. Разкажи ни малко повече за инициативата на GLAS за групи за взаимопощ на родители?

Родителите много често са оплетени в митове за хомосексуалността и изпитват объркване, срам, понякога и агресия към собствените си деца, ако те се разкрият като гей. Ето защо всеки месец от миналата година ние провеждаме редовни срещи с родители, които са преминали през този процес и искат да помогнат едни на други. Тази година ще имаме и голяма общетсвена кампания, която ще бъде изцяло насочена към родителите. Защото когато един човек се разкрие пред родителите си, тогава именно пада бремето от плещите му, а след това тази отговорност и вина остават у родителите. Много често те нямат представа къде да търсят информация и как да се справят с това и с големия проблем – какво ще кажат съседите и приятелите им. Затова искаме да им помогнем и да говорим открито за това. Тук не става дума за равни права или нещо такова, а преди всичко да предоставим подкрепа и разбиране. Затова ми е толкова на сърце този проект. Ще се радвам да помогнем на тези родители да разберат, че хомосексуалността е нормална, и те трябва да обичат децата си.

Тези срещи само в София ли ще се провеждат?

Да, засега само в София. След време надявам се и в провинцията. Идеята е това да са групи за взаимопомощ, защото искаме родителите, които са преминали през тези срещи, да станат ментори на следващите, които имат нужда от това. В един момент те сами да могат да помогнат и на други. Можем да извикаме психолог за целта, но е много по-достоверно и приемливо да получиш съвет от човек, който е минал по-този път и знае за какво става въпрос.

Аз лично съм късметлия, защото родителите ми винаги са ме учили, че трябва да ги приемам като най-близки приятели. В един момент, когато не можех да споделям лични неща, свързани с живота ми, ми дойде в повече. Звъннах на майка ми и ù казах, че не издържам повече и имам да ù споделя нещо! Тя ми отговори, че винаги е предполагала за това и че ме обича и подкрепя. Така си отдъхнах! За съжаление баща ми почина преди 11 години и нямах възможността да проведа този разговор с него, но мама ми каза, че те са говорили много на тази тема и той също го е предполагал.

 Какво мислиш за правата на гей хората в България?

През 2014 година с моя партньор Митко учредихме фондацията GLAS, която бързо набра популярност заради това, че работихме конкретно срещу престъпленията от омраза, които не са част от Наказателния кодекс. Оттам тръгна всичко. В момента се случват много неща по-света. Като например двете момичета Лили и Дари, които водят дело срещу Столична община, за да им бъде признат бракът у нас.

С Митко сме заедно от 12 години, през които сме градили живота си съвместно. Но всъщност нямаме съвместни, съпружески или партньорски права, регулирани от държават. Живеем в демократична държава, а нямаме права заради сексуалната си ориентация. Не е честно да плащаме данъци, а на практика да не се възползваме от прават, които всеки един друг български гражданин има. Права, не привилегии. Защото дори и да имаме завещания, ако някой ден нещо се случи с другия, те може да не бъдат признати в съда. Градил си нещо цял живот и изведнъж – нямаш право на него, всичко може да потъне вдън земя.

За съжаление сме години назад от други държави, но съм сигурен, че с времето нещата ще се оправят и хората ще започнат да бъдат малко по-приемащи. Далеч съм от мисълта, че ще можем да повлияем на всички, но смятам, че нещата могат да се случат бавно и по естествен начин. Днес – един родител, утре – един приятел, и т.н. Тийнейджърите вече са по-отворени към сексуалността си. Според мен е грешка, че не се преподава сексология в училище и че темата за различните сексуалности там е табу. Има неща, от които имаме нужда, като култура. Но не да бъдем ограничавани в убежденията си, а напротив – да бъдем широко скроени и всеки да има свободата да бъде какъвто иска. Така има и шанс децата на България да останат тук, като им се дава възможност да разгръщат себе си, а не да живеят в някакви зададени стереотипи и да се съобразяват с тях.

Какви други инициативи подкрепяте с фондацията?

Скоро започнахме една платформа Work It OUT за бизнес обучение по приемане и приобщаване на ЛГБТ хората на работното място в различни компании.

Всъщност тази мрежа се развива отвъд очакванията й, вече имаме над 20 компании, които са се присъединили. Самите компании ни търсят, а това изпращадобри послания в обществото.

С твоя приятел къде се запознахте?

Във фитнеса. Ходихме в един фитнес и имахме еднакви телефони – nokia 3310. Доста отдавна е било. (смее се)

Та, вдигнах погрешка неговия телефон, докато тренирахме, а той реши, че съм го направил нарочно. Така се запознахме. Но ни е било писано, защото в същия ден ходих на изложба в една галерия, а точно тогава се оказа, че той работи там и е на смяна. След като мина изложбата, когато си тръгвах, той тичаше по стълбите надолу, за да ми даде визитката си.

Радваме се, че можем да ви представим и погледа от страната на родителя, запечатан в думите на майката на Симеон, Маргрет.

Здравейте! Симеон ни каза, че Ви е съобщил по телефона за сексуалността си. Как го приехте?

Да, така е. По телефона разбрах, но не реагирах. Аз знаех, че е различен още от дете. Той не беше като другите деца и още тогава го виждах. Имах съмнения, но изчаквах той сам да ми каже. Не сме разговаряли по този въпрос. Само с баща му сме го коментирали, че е по-различен. Но винаги сме говорили за това с много любов и разбиране.

Срещали ли сте негативни реакции от съседи и близки?

Да. Аз съм широко скроен човек, но много ми помогна и това, че живях в Испания. Знаете, че там са позволени еднополовите бракове и тази тема не е табу. И това, че се говори свободно за това, ми даде смелостта, въпреки че аз вътрешно си го знаех. За мен най-важното е децата ми да са здрави и щастливи!

 А как си обяснявате реакцията на другите родителите, които са против хомосексуалността ?

Хората сме много различни.Всеки има право на лично мнение. Не искам да съдя хората. Аз, от позиция на майка смятам – това е моето дете и майчината любов е по-силна! Ако една майка не разбира детето си и не го подкрепя, кой друг?

 Какъв съвет бихте дали на другите родители, които са разкъсвани между чувствата и предразсъдъците?

Доста често има проблеми и с деца, които са хетеросексуални. Замислете се, че не е рядко срещано това, че някой от родителите не обича партньора на сина си или дъщеря си. Всъщност това не е много по-различно.

Смятам, че след като една майка обича, това е безрезервна любов. В такива моменти няма място за предразсъдъци! Ти просто обичаш човека заради душата и вътрешната му красота!

Автори: Стефан Богданов и Цветана Бонева

Снимки: Яна Лозева и личен архив

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *