urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Слънчевата Йоанна Драгнева

   Йоанна Драгнева е истински слънчево момиче, което свети в най-красивия смисъл на тази дума. Красавицата носи много талант със себе си, оставя усмивки по пътя си и печели сърцата на верни приятели. В такива превърна и нас, защото срещата ни с нея беше емоционална, зареждаща и много искрена. Какво ни разказа очарователната русокоска за живота, любовта и изкуството? Разбери от следващите редове…

Минала си през много етапи в творческата си кариера, какво научи?

Научих се на организация и дисциплина. Винаги съм била отдадена на няколко дейности едновременно, а понякога наистина е трудно да ги съчетаваш. Ако не си добре организиран, просто няма как да се справиш. Научих и че винаги трябва да даваш най-доброто от себе си. Дори и понякога да е трудно.

Артистичният ти псевдоним според Wikipedia е Joanna Dark, но всъщност си много слънчево момиче. Каква е разликата между Йоанна на сцената и Йоанна в личния живот?

Зад този псевдоним се крие много простичка история. По времето, в което бяхме заедно с Дийп Зоун, заради многото ни интернационални участия беше взето продуцентско решение, че всеки член на групата трябва да има артистично име, за да бъде по-лесно запомнян от чужденците. Ето така се появи и Йоанна Дарк, която не след дълго се превърна в Йоанна Драгнева.

Родителите ти са музиканти, притеснявала ли си се дали харесват нещата, които ти самата правиш? Как приемаш тяхната критика?

Моите родители винаги са ме подкрепяли във всичко, но никога не съм се притеснявала, че нещо няма да им хареса, защото смятам, че са ми дали добрия музикален вкус още от дете. А и все пак аз съм наследствен професионален музикант и усещам кое има художествена стойност, и кое – не.

Завършила си музикалното училище с профил „Ударни инструменти“. Ще те видим ли някой път като перкусионист?

Аз не съм спирала да свиря, но вече не е толкова интензивно и е по-скоро за удоволствие. Аз съм част от дръм шоуто на Калин Вельов, в което си партнираме с още колеги барабанисти. А сега ще ви издам и една тайна, в момента с Калин работим върху втори дуетен сингъл и върху изцяло нов дръм проект.

Какъв съвет би дала на по-младото си „аз“?

Да бъде над нещата и да обръща по-голямо внимание на наистина значимите неща, иии… да си вярва повече!

Мислиш ли, че нещо си изпуснала, докато си била на сцена?

Не мисля, че съм изпуснала нещо. Напротив, сцената много ми е дала, а и донякъде ми е спестила недотам толкова добри неща.

С кого винаги си мечтала да направиш дует?

Винаги съм мечтала да бъда на една сцена със Стинг. Дали като инструменталист, дали като бек вокал или в дует – няма значение. Преди няколко години, по време на турнето „Симфонисити“, Стинг свири в България със симфоничен оркестър, в който свириха български музиканти, мои съученици и колеги. Ето това беше моментът, в който си казах, че ако бях продължила да свиря в оркестър, щях да съм сбъднала и тази мечта…

Като става дума за мечти, знаем, че дублажът е бил твоята голяма мечта! Разкажи ни повече за озвучаването на детски филмчета.

Да! Това беше наистина голямата ми детска мечта! Когато бях на 14 години, се явих на първия си кастинг, но бях толкова хремава и, разбира се, не ме избраха. Толкова ми беше мъчно и изобщо не вярвах, че някога това ще ми се случи. Но ето че 15 години по-късно тази мечта се превърна и в моя професия. Тук мога да кажа, че човек никога не трябва да се отказва от това, за което мечтае. Аз съм добър пример за това. Сега  Барби пее и говори с моя глас в едноименните филми, аз съм Бълбук в „Пауър паф гърлс“ и имам радостта да дублирам изключително популярни анимации за голям екран и за Cartoon network България.

Коя е несбъднатата ти мечта?

Аз съм от щастливите хора, на които животът им е предоставил възможност да сбъднат много голяма част от мечтите си. Дублирането на анимационни филми е само една от тях. Но като един истински мечтател, и за моя радост – имам още мечти за реализиране. Винаги съм искала да плувам с делфини. Е, да. Ще кажете, че тази мечта не е съвсем трудна за осъществяване, но ще добавя, че искам да бъде в естествената им среда. Искам и да се гмуркам, и да снимам морските обитатели… но има една малка подробност. Не мога да плувам и ме е страх от дълбока вода… Така че – имам върху какво да поработя.

Едно птиче ни каза, че съвсем скоро ще те видим и в главната роля на нов български игрален филм?

Точно така. 🙂 Това всъщност е втората ми кинороля, като премиерата на „Немезис“, първия игрален филм, в който участвам, ще бъде през март тази година. Вторият филм, в който вече съм в главната женска роля, носи заглавието „Връзкология“ и както името подсказва, ще бъде много забавен, пълен с обрати, но няма да издавам повече, защото още сме в снимачен процес. В него ще може да ме гледате през 2019 година.

Знаем, че изпитваш безрезервна любов към животните, но има ли такова, от което се страхуваш?

Да. Страхувам се от насекоми и змии. Насекомите може да са малки по размер, но аз изобщо не ги разбирам. Някак си не ми се получава диалогът с тях и предпочитам да стоят далече. Същото се отнася и за змиите.

Знаем, че си много емоционална и всичко правиш с чувство, но съжаляваш ли за нещо?

Единственото, за което съжалявам е, че не мога са се върна на 18 с опита и акъла, който имам сега…

Кое е най-безумното нещо, което си прочела за себе си в медиите?

Оооо… за толкова години съм изчела какво ли не! В повечето случаи жълтите новини заливат медийното пространство, а в тях понякога няма и зрънце истина. Вихри се невероятно творчество, но най-фрапиращият случай беше, когато попаднах на едно интервю, което реално никога не бях давала.

Едва в началото на 2018-а сме, какво си пожелаваш да ти се случи тази година?

Любов и вдъхновение!

* Специални благодарности на ресторант Aubergine за приятелското посрещане!  

Автори: Ваяна Данаилова и Цветана Бонева

Фотограф: Цветана Бонева 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *