urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Съвременното изкуство на градската култура – VISIONARY featuring Glow

   Днес Ви представяме новите „Лица“ на града. Тези „Лица“ са съвременни артисти и стенописци, които показват своята визия за промяна на публичните пространства чрез художествена изявa в проекта ГРАФФОПОСТ. За тази цел платформата за визуални изкуства в градска среда – VISIONARY организира и умело вплита в името на проекта думите графика, графити и трафопост, които стоят в основата на идеята и правят града ни още по-красив. Уважаваме труда на артистите и смятаме, че заслужават внимание. Ще Ви представяме всеки един завършен проект и неговия създател. А днес в „мисия ГРАФФОПОСТ‘‘ е едно много талантливо и усмихнато момче с голямо въображение. Представяме Ви GLOW.

Здравей. Какво би било началото на един хубав ден?
Здрасти! За мен хубавите (че и лошите) дни започват винаги с приготвянето на чай под звуците на любима музика и нещо да надраскам набързо на хартия.

А неговия край?
Вайс бира, докато си приготвям вечеря. След това или рисувам до късно в студиото, или се потапям в някоя книжка.

Откога се занимаваш с рисуване на графити?
Страстта ми към рисуването започна от графитите още през 2002 г. Вече повече от 10 години творя в градска среда и с времето стилът ми се разви и излезе от рамката на графитите.


В последните години работя над изграждането на свой собствен визуален почерк, който да комбинира абстрактните форми от графити бекграунда ми с обекти от флората, която живее редом с нас в градската среда, но рядко ѝ обръщаме внимание.


Мислиш ли, че този вид изкуство има място в България?
ДА! Сякаш все още в България хората не осъзнават, че графитите, стрийт арт-ът, съвременната стенопис, или събрани под общото „ърбън арт”, са на практика най-мащабното течение в историята на изкуството!

Днес то претърпява абсолютния си апогей в световен мащаб. Също интересен е „Urban Nation” – първият музей за ърбън арт в Берлин, а ежедневно се случват събития във всяка една точка от света, на които буквално се трансформират цели квартали, че дори и градове. Защо това същото изкуство да няма място в България?! Дори според мен България има огромен потенциал и нужда от него – при наличието на толкова много безсмислено излят бетон наоколо, мисля че могат да се заформят много силни проекти.


Факт е, че средностатистическият българин изобщо не се кефи на вандалската част от графитите (в това число включвам и себе си), но е време да осъзнаем, че тя не е единствената страна на монетата. Лесно е да се разграничат нещата, стига човек да има желание и да е отворен към нови знания и идеи.


Какво искаш да покажеш на хората с „мисия“ ГРАФФОПОСТ (в смисъла на
предизвикателството, което Visionary отправя към теб за
взаимодействие между твоя идеен проект и градското пространство)?
Моята мисия е ясна и е основен двигател на всички проекти, които реализирам в България.


Искам да променя виждането на хората за
това, че графитите са тъпи, грозни, политически или драсканици, които се рисуват набързо през нощта. Графитите СА изкуство и е време да си отвориш очите за него.


Как разбираш какво да нарисуваш на дадено място?
Ами комуникирам с него. Отделям време, което да прекарам там, да го разгледам добре от всички страни, вниквам в детайлите, мисля над цветовете, които вече присъстват в пространството, наблюдавам присъствието на светлина и как тя променя нещата, правя снимки, може би скицирам нещо набързо… След сондирането на толкова много информация обикновено ти идват 300 идеи и по-трудната част е да избереш коя да реализираш.

Откъде черпиш вдъхновението си?
От много и различни канали. Ежедневно ми въздействат музиката, творчеството на други художници, комуникацията с хората и градската среда, но си давам сметка, че най-силен заряд получавам, когато прекарам време сред природата сам, някъде на дълбоко в гората,
планината или морето. Там се изключвам от матрицата на ежедневието и си давам пространство за почивка и вдъхновение.

Как би определил себе си и това, което правиш?
Мечтател. Страст.

За какво мечтаеш?
Да се осъзнаем на време (ако все още е възможно) и да се изключим от егосистемата, в която живеем. Мечтая за деня, в който хората ще са достатъчно осъзнати, че няма да има нужда да им обяснявам защо не трябват да си взимат пластмасова торбичка.


Мечтая комуникацията ни да премине на следващо ниво – невербално, искрено, кристално чисто!


Пожелай ни нещо.
Не спирайте да мечтаете!

Автор: Мариана Станчева

Снимки: Михаела Драганова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *