All posts tagged: спектакъл

Дария Митушева – “Очи сини, коси черни”

Решихме да представим Дария, защото нейната магнетичност ни пленява от години. Тя е едно необикновено и изключително талантливо момиче, което умее да разказва истории. Дария е артист, не само по душа, но и в живота – на сцената. Имахме щастието да присъстваме на новата й постановка, където тя влага всичките си чувства и емоции, за да въведе зрителите в един необятен свят на илюзии и реалности в едно. Решихме да попитаме Дария какво я вдъхновява и какво й предстои в бъдеще. “Очи сини коси черни”, по романа на Маргарит Дюрас, е превъплъщение на забранената любов в една нейна висша форма. Спектакълът те оставя без дъх още веднага след началото си, а в зрителя се раждат вътрешни емоции, които нестихват до края на представлението. През цялото време се усеща силна енергия, която двамата артисти пресъздават като истински професионалисти. В пиесата присъстват стихове на Владислав Христов от “Писма до Лазар”. Спектакълът ще продължи да се играе на театър “Възраждане” и през есента. Постановка: Ирена Иванова Участват: Дария Митушева – Жената Николай Марков – Мъжът Със специалното участие …

“Панаир на младите” – от любов към изкуството

Между 1 и 5 октомври за девети път в Младежки театър „Николай Бинев“ ще се случи фестивалът „Панаир на младите“. Събитието е организирано от театъра с подкрепата на Министерство на културата. Целта на фестивала е да даде възможност за изява на младите български театрали и музиканти. Любопитното и различното в „Панаир на младите“ тази година е, че изданието е посветено на специфичната театрална форма SITE-SPECIFIC. Тази форма е добре позната в съвременния европейски и американски театър и слабо застъпена в България. SITE-SPECIFIC театър е вид сценично представяне, вдъхновено от специфичното пространство, в което се случва, различно от конвенционалната сцена. Текстовете са най-често създадени специално за него, а понякога и адаптирани спрямо характерните особености на локацията. Studio as site е междинна форма на site-specificity, която включва използването на пространства в театъра, чието основно предназначение е различно от сценичното и не пред(по)лага на пръв поглед театрален пърформанс. За целта Младежкият театър ще оживи 5 нетеатрални локации в театъра, като продуцира реализирането на 6 проекта, избрани на конкурсен принцип. Традиционно в рамките на фестивала ще се проведат и …

„Плешивата певица“ на Васил Дуев разказва за любовта, за демоните ни и за човека

 “Цел на работния процес върху “Плешивата певица” беше нашето усмихване пред “абсурда”. Пред общуването ни днес, пред любовта ни, пред страстите ни, в лицето на демоните, които не просто се таят у нас, а са неделима част от човека. Йожен Йонеско казва, че чрез “Плешивата певица” е искал да каже едно голямо Нищо. Това е първата му поставена пиеса. Началният му прочит на света е като “едно голямо нищо”. Трудността при нашата работа беше в това да създадем една творба, която да изглежда като творба, да изглежда като нещо, а в същината си да бъде несъществена, какъвто е и животът… не само в третото хилядолетие. Съзнавайки безсмислието на съществуването, предпочетохме играта, пира, веселието като способ за светло съжителство с “абсурда” и Нищото. А същевременно стремежът ни към празника и щастието като самоцел още по-силно утвърждава безпредметността на дните ни. Спектакълът “Плешивата певица” е опит да дадем усилен, увеличен, реалистичен образ на човека от днес – неспособен да погледне в очите човека пред себе си, без да се разсее, скачен за умния си телефон, подвластен на “трендове”, мода, …

„Това НЕ Е Хамлет“ с премиера в Театрална работилница „Сфумато“

„Актьорската природа е изначално ненаситна. Алчна. В основата й е страстта, сценичният нагон, желанието да премеря сили, да се преборя с този голям образ, после със следващия, с този след него, и така нататък, и така нататък. Някъде беше казано, че един актьор трябва да изяде всичката храна на света, да изпие всичкото пиене, и да преспи с всички жени. Че той трябва да съществува в един стихиен контекст, постоянно бушуващ и никога неукротим. В това представление се опитваме да отприщим тази стихия. Да проверим дали ние я водим нея, или тя нас. Да изследваме границите – както нашите собствени, така и на сцената, да видим докъде можем да обтегнем тънката нишка, която разделя истината от илюзията, да опитаме, по думите на Вонегът, „да се приближим максимално до пропастта на лудостта, без да паднем вътре”. Да стигнем колкото се може по-висока скорост на мислене, на прескачане от един образ в друг, ала не машинално, не повърхностно, ами колкото се може по-дълбинно, на едно лудешко препускане през най-големите текстове, тези, които винаги са ни провокирали, и …