All posts tagged: Театрална работилница „Сфумато“

„Самотни персонажи“ на Васил Дуев в Театрална работилница „Сфумато“

На 29.10 (събота) можете да се насладите на постановката „Самотни персонажи“ в Театрална работилница „Сфумато“. За нея не може да се говори много, но може да се каже това, което самият автор споделя с нас: „тревогата на времето… предопределен да работиш с натрупано в предишни векове… без гаранции, че ще надскочиш незавърналите се от неоткритата страна… ти си едновременно (с) всички и (с) никой… с хората застига те пак самотата…търсиш спасение през книги… филми… музика… някой от противниковия пол… искаш да не предъвкваш живота на мъртвите… да не повтаряш техните думи… да съм сам създател… да избягаш от контекста на поколението… да противостоиш на децата на Маркс и Кока-кола… които са те създали… да скъсаш с тукашното… и не в желанието да си епигон на чуждестранното късаш… граници… на държави… жанрове… сюжети… фрази… премонтираш думите… лепиш вехти думи за думи от улицата… търсиш форми… трептиш като Треплев… трепериш… пред собствени фикции… дали си творец на творбите си или творци са си те… и те сътворили са тебе… не знаеш… до колко напредваш… колко постигаш… дали …

„Плешивата певица“ на Васил Дуев разказва за любовта, за демоните ни и за човека

 „Цел на работния процес върху „Плешивата певица“ беше нашето усмихване пред „абсурда“. Пред общуването ни днес, пред любовта ни, пред страстите ни, в лицето на демоните, които не просто се таят у нас, а са неделима част от човека. Йожен Йонеско казва, че чрез „Плешивата певица“ е искал да каже едно голямо Нищо. Това е първата му поставена пиеса. Началният му прочит на света е като „едно голямо нищо“. Трудността при нашата работа беше в това да създадем една творба, която да изглежда като творба, да изглежда като нещо, а в същината си да бъде несъществена, какъвто е и животът… не само в третото хилядолетие. Съзнавайки безсмислието на съществуването, предпочетохме играта, пира, веселието като способ за светло съжителство с „абсурда“ и Нищото. А същевременно стремежът ни към празника и щастието като самоцел още по-силно утвърждава безпредметността на дните ни. Спектакълът „Плешивата певица“ е опит да дадем усилен, увеличен, реалистичен образ на човека от днес – неспособен да погледне в очите човека пред себе си, без да се разсее, скачен за умния си телефон, подвластен на „трендове“, мода, …