Art, Изкуство
Leave a comment

Теди и Радо от Art&Culture Today

    С Радослав Механджийски и Теодора Константинова, създатели на проекта Art&Culture Today“ (www.ARTandCulture.today), си говорим за всичко, което намира смисъл, или иначе казано – повече за изкуство и по-малко за други неща. Разходи се в богатия им свят с нас, защото те имат какво да споделят.

1234567

Здравейте! Разкажете ни малко повече за себе си? С какво се занимава всеки от вас, какво е правил досега?

Теди: Здравейте! Аз съм завършила немска гимназия и още в ученическите си години знаех, че един ден ще се занимавам с дейности, свързани с културата и изкуството. С голям ентусиазъм започнах програма „Изкуствознание и артмениджмънт“ в НБУ и лека-полека развих интересите си към по-специфични сфери и течения в изкуството. Бях за един семестър в Мюнхен по програма „Еразъм“, където научих много за модерното и съвременното немско и австрийско изкуство.

С Радо имахме късмета да попаднем на няколко изключително смислени и вдъхновяващи преподаватели, с които развивахме различни теми през годините. А сега и двамата сме докторанти с фокус „Съвременно изкуство“. Аз лично изследвам пътя и историите на българските съвременни художници във Виена – темата е изключително жива и актуална, а срещите с тези артисти, както и с изкуствоведи, куратори и галеристи в Австрия и в България ме озаряват невероятно много и осмислят работата ми.

Радо: При мен пък средното ми образование премина в интензивно изучаване на китайски език. Макар още от тийнейджър дълбоко да се вълнувам от най-актуалните феномени в науката, културата и човешкото поведение, беше логично да направя нещо и с китайския. Затова, като завърших училище, в продължение на пет-шест години обитавах два паралелни свята. Свръхрационалната, почти едноизмерна реалност на медиатор в международни търговски сделки и много по-пъстрото пространство на изкуството и културата – това следвах в НБУ. По някакъв странен начин двете хем се допълваха, хем ме разкъсваха. В този период прекарвах девет месеца в Китай, връщах се, наваксвах в университета и пак заминавах.

Преди време приключих с търговските занимания, а през октомври миналата година с Теди създадохме платформата за съвременно изкуство и култура – „Art and Culture Today“ (www.ARTandCulture.today). Целта ни е да запознаваме широката непрофесионална публика с най-интересното и най-значимото от този сегмент на културния живот по един освободен, атрактивен, стилен и дълбокомислен начин. Всеки месец провеждаме лекции в Дома на киното. Досега присъстват средно между 100 – 160 души – напълно различни като възраст и професии.
DSC_3873

Как се роди идеята за съвместния ви проект?

Теди: Идеята за „Art&Culture Today“ се роди преди повече от една година. Роди се някак интуитивно, искрено и безкомпромисно. Бяхме достигнали до етапа, в който трябваше да направим смислена крачка напред и се замислихме над това от какво ние самите имаме нужда и какво бихме могли да предадем като знания и вдъхновение. Убедени сме, че нашето общество има нужда от приятни и достъпни събития за изкуство и култура, които да подбуждат любопитството, да носят нови знания и креативни преживявания. И ние се заехме именно с тази мисия – да бъдем посредници между непрофесионалната публика и живото съвремие!

Радо: Да, и тази силна вътрешна потребност съвпадна с няколко обстоятелства. От доста време виждахме, че на изложбите, които посещаваме, присъстват едни и същи хора – близки на художника и няколко десетки професионалисти. Не сме се задълбочавали прекомерно, но все пак започнахме да се питаме защо това е така?

11234577

Същевременно в НБУ настана време за кандидатстудентски кампании и ние решихме да проведем четири лекции за съвременно изкуство, насочени не само към ученици, но и към всички любители. Получи се експеримент – с нов поглед върху материалите, с ведро и искрено отношение към публиката, с друг тип аура на преживяването. Посещаемостта беше феноменална! Ясен знак, че представите ни за нещата са правдиви. Казахме си: Безумно ще е всичко просто да приключи!

Отидохме на остров Тасос, отпуснахме си душите и малко по-късно вече имахме план.

Предполагаме, че взаимно се вдъхновявате един от друг, но кое е най-силното ви вдъхновение?

Теди: Да! Ако не бяхме двамата заедно, „Art&Culture Today“ нямаше да съществува. Взаимно се вдъхновяваме и мотивираме. И двамата влагаме много усилия и постоянно коментираме нови идеи и възможности за разгръщане на проекта ни. Получава се една здрава сплав, която ни води и ни прави щастливи.

А това, което най-много ни вдъхновява, е резултатът! Да усетиш, да преживееш, да видиш в погледите на хората, дошли на наша лекция, искрата, озарението и усмивките им от преживяното и наученото… Благодарни сме и продължаваме, стимулирани именно от нашите последователи! Има хора, които идват на всяка лекция – от самото начало! Личният контакт е изключително важен и това е наша водеща цел – да накараме хората да се почувстват въвлечени в света на изкуството по един личен и приятелски начин.

Радо: Как да не те вдъхновява тази фееричност и чистодушност у Теодора?
Отвъд нея, окрилява ме усещането за смислен прогрес и чувството, че си способен да вдъхновиш някой друг.

Какво мислите за изкуството в България?

Теди: Харесва ми, че се случват все повече алтернативни и смислени събития, въвличат се български и чуждестранни художници в съвместни проекти, което само по себе си разгръща сцената тук и я провокира да експериментира. Хубавото днес е, че можеш много да пътуваш, да учиш, да разгръщаш хоризонта си и да уловиш онова, което е наистина „съвременно“.

Това, че си художник, който работи днес, не означава, че си съвременен автор. Съвременен художник е онзи, който съумее да вплете в собствения си артистичен светоглед и похват вълненията на съвремието. И тук отново важен е контактът с публиката. Това ние се опитваме да запълним като ниша – връзката между изкуството и широката публика. Защото, както спомена и Радо, оказва се, на повечето изложби можеш да срещнеш един определен тесен кръг от артпочитатели и специалисти. Това е чудесно за нас – заради ценните разговори и обсъждания, но къде е реалната публика?

222

Радо: Често когато посещаваме с Теди музеи и галерии извън страната, докато сме сред някоя голяма изложба, се спираме и си говорим за това колко добре биха се вписали български автори и произведения. В изкуството ни от последните 150 години дори има отделни феномени, които могат да се превърнат в отлични пътуващи изложби, посланици на нова съвременна идентичност. И те, без съмнение, навсякъде по света биха провокирали единствено силен интерес и респект.

В нашите очи всички проблеми и недостатъци на държавно и институционално равнище днес, по същество, са и възможности за развитие утре. Имаме изключителни специалисти и лично сме се убедили колко уважавани са те в международен план. От нашето поколение пък струи нова, силна енергия, примесена с ефективно мислене и висока работна етика. Комбинацията от двете може да надмогне много от кардиналните „зацикляния“ в художествения ни живот.

Инфраструктура, чрез която изкуството ни да общува с публиката, да достига до големи аудитории извън България и съответно да привлича такива към страната ни, тепърва ще се създава. Причините например да не участваме на най-големия международен форум за съвременно изкуство – Венецианското биенале – са тривиални. Липса на организация и хъс за работа в държавните институции, както и междуличностни проблеми. Подобни „състояния“ много бързо могат да се преобразят с намесата дори на минимален брой адекватни хора със съответните правомощия. Въобще, има множество напълно обозрими и реалистични проекти, чиято реализация, под обща стратегия за развитие, само за 5-7 години може да даде изключителни резултати.

Как виждате образа на младия артист?

Теди: Като мултифункционална и супероправна личност. Днес трябва да си устремен и изкусен мениджър на собствената си кариера. И някои млади художници успяват. Други пък не могат да се примирят с тази действителност и отиват в другата крайност – на неразбрани и творящи сами за себе си автори, които не зачитат съвременните „тенденции“  в изкуството. Разбира се, трябва да си критичен към случващото се, но не и да го отричаш.

Радо: Трябва да е изключително отговорен към развитието на своята кариера и характер. Съзнателно да култивира в себе си комплексни знания и умения – от чисто технически, до социални и мениджърски. Да умее да навлиза в специализирани сфери за кратък период от време, хубаво е бързо да преодолее психологическите бариери, свързани с личното си промотиране, общуването с галерии, куратори, колекционери. Важно е да си поставя конкретни цели, да си избистря пътя за постигането им и с необходимата дисциплина и последователност да върви напред. Добре е да има и реалистична преценка за себе си и изкуството си… Доста отговорности за един млад човек. Но такава е природата на времето ни…

Обича ли българинът изкуството?

Теди: Когато представиш и най-сложната тема по интересен и достъпен начин, тогава всичко може да те привлече! Така е и при изкуството – медията, която би трябвало да е най-близка до хората и да откликва на духовните им потребности.

Личният ни опит сочи, че на интерактивните ни лекции идват хора от най-различни възрасти и професии. Чудесна е атмосферата, в която на едно място се срещат млади хора на по 18-20-25 години и достолепни лекари, банкери, инженери на по 60-70 години. Обединени от любопитството си, те получават нови знания и преживявания, които да заобичат! А така са провокирани и да отидат на изложба, на кино, на театър…

Радо: Обичта към изкуството се изгражда с времето. Почти всеки, който по-често е бил сред изкуство в детските си години, впоследствие изпитва естествена симпатия към него и по-лесно формира собствен вкус. Той общува добре с изкуството, защото интуицията и естетическите му сетива работят в симбиоза. Ако нямаш този опит, за да заобичаш изкуството в зряла възраст, се изисква известна „тренировка“. И човек трябва да чувства, че времето, което инвестира, се отплаща или с наслада, или с достойна провокация на ума, сетивата или и двете.

В този смисъл, тепърва предстои „българинът“, като събирателен образ на генералния интерес на нацията към изкуството, да заобича регулярните разходки в музеите и галериите. И не намирам за правилно да очакваме човек сам изведнъж да прояви изключителен интерес – тъкмо обратното – музеите, галериите, училищата, програмите за изкуства и т. н., именно те следва да опознаят потенциалната публика и да си изградят успешни модели на общуване с нея.
2-12-129019

Какво ви предстои през идните месеци?

Теди: Предстоят ни много интересни събития, за които вече нямаме търпение!

На 27 май проведохме втората ни лекция „Съвременна фотография: Интуиция и Концепция.“ в Дома на киното, а сега се отправяме към Виена. Там на 8 юни ще изнесем лекцията „Що е то съвременно изкуство и кои са най-ярките произведения от България и света?“ в българския културен институт „Дом Витгенщайн“. Събитието е насочено към българската общност във Виена. След това ще посетим Венецианското биенале, а впечатления ще споделим на лекцията ни, посветена на биеналето, на 24 юни в Дома на киното.

DSC_3903

През август ще участваме с лекция и „кураторска намеса“ в артрезиденция „Старото училище“ в с. Горна Липница, където участници ще бъдат художници от цял свят.

През лятото ще се отдадем и на заслужена почивка, а от октомври стартираме новия сезон с интересни изненади!
сжрмай

Споделете ни една своя мечта!

Теди: Да мога постоянно да обикалям по панаири за изкуство и всякакви изложби по цял свят!

Радо: Близка среща с огромен син кит в естествената му среда на живот!

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *