urban, Кухня
Leave a comment

Усмихнатата Лора

Знаете ли какво се получава, когато високите токчета се озоват в кухнята? High heels baking! Днес с Лора ви показваме как две на пръв поглед несъвместими неща се превръщат в нещо секси, вкусно и даже понякога диетично!

Здравей, Лора! Би ли ни се представила?

Здравейте! Казвам се Лора и съм на 25 години. Голямата ми страст в живота е сладкарството и малко по малко го превръщам в своя професия. Стартирах собствен блог преди 3 месеца, където споделям авторски рецепти. Покрай блогърството открих и фотографията, но по различен начин от този до момента. Вълнувам се да застана зад камерата и да видя какво ще сътвори въображението ми.

Как се запали по готвенето и какво беше първото нещо, което сготви?

Честно казано, не си спомням как се запалих по готвенето. Като малка обичах да   правя палачинки с баща ми в неделя, а първото нещо, което сготвих, мисля, че беше пиле с ориз на фурна, което научих от майка ми. На доста по-късен етап започнах да готвя за себе си и да се интересувам от това. Мечтите ми като малка нямаха нищо общо с готвене или сладкарство.

Разкажи ни повече за High Heels Baking.

High Heels Baking е моят личен блог, в който споделям знанията ми, натрупани с времето и опита. Всяка седмица в четвъртък качвам по една нова рецепта. Старая се да се придържам към десерти, които са подходящи за сезона, и възнамерявам да продължавам в този дух. Желанието ми е да покажа дори и на най-плахите в кухнята, че сладкарството не е ядрена физика. Рецептите, които качвам, могат да се изпълнят във всяка една кухня, която разполага с фурна. Също така High Heels Baking е любимото ми място през последните 3 месеца. Обичам всеки етап от създаването на един пост – от замислянето на идеята, снимането й по време на процеса, писането на текста, а дори обичам и временния хаос, който се заформя вкъщи, докато си правя импровизирани студиа за снимки на готовите десерти. Иска ми се да кажа, че е сбъдната мечта, но пък има още толкова много, което да искам да ми се случи във връзка с блога.

Кои са трите най-сладки неща за теб?

Бих могла да се изкуша да отговоря философски на този въпрос, но истината е, че първото нещо в ума ми са котките. За мен най-сладкото нещо на света са котките.

 Какъв съвет би дала на начинаещите сладкари?

Да не се отказват. И на мен ми се случва понякога да объркам рецепта, да си изгоря карамела или тестото… Това е съвсем нормално и далеч не означава, че на човек не му се отдава. Също така да следват рецептите, но само проверените. В интеренет е пълно с всякакви небивалици.

Наистина ли всичко е толкова чисто, подредено и… секси, когато готвиш? Как го правиш?

Аз държа изключително много на реда и чистотата. Нещо, което не малко пъти е влудявало приятеля ми. Не бих могла да се съсредоточа и да работя в хаос. А относно това дали винаги е така секси, признавам си, че след снимки заменям токчетата с пантофи, но само за да не преча на съседите.

Как би искала да се развие нататък High Heels Baking?

Имам много мечти, свързани с  High Heels Baking. Не бих искала да разкрия всички, за да не попреча на късмета си, но мога да споделя една от тях и тя е блогът да се пренесе на хартия, под формата на кулинарна книга.

 Сподели ни някоя любима твоя рецепта.

Както казах, обичам да се фокусирам върху сезонните предложения и тъй като в момента на пазара вече има сладки и ароматни български ягоди, рецептата, която искам да споделя с Вас, ще е с ягоди.

  • 100 г крема сирене, 100 г маскарпоне и 50 мл течна сладкарска сметана се смесват до получаването на хомогенна смес. Подслажда се с една пълна лъжица мед. Сместа се слага в десертни чаши, като се оставят два пръста разстояние до ръба. 200 г пресни ягоди се измиват и се нарязват на едро. Слагат се в касерола заедно с 1 с. л. захар и 1 с. л. сок от лимон. Бъркат се от време на време, докато ягодите си пуснат соковете и захарта се разтопи. След като изстинат, се добавят върху охладения крем в чашите. Гарнира се с цяла ягода и листенце мента et voilà!

 Пожелай нещо на читателите ни.

Пожелавам им да следват мечтите си. Колкото и клиширано да звучи, това е  най-прекият път към щастието. Защото щастието започва и завършва от самите нас, а когато сме по пътя към мечтите си, то няма как да не ни придружава.

Автор: Александра Фирсова

Снимки: Личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.