urban, Артисти, Изкуство
Leave a comment

Яни Яков

   Яни е лъчезарен, усмихнат и енергичен творец, който ни спечели с таланта и непринудената си емоция. Той вярва, че репортажната фотография те учи да уловиш истински важните мигове, в които човек успява да те накара да заплачеш, да се усмихнеш, да преминеш през всички контрастни чувства, за да създадеш перфектния кадър. Днес го разпитваме за забързаните дни, любовта и вълнуващото приключение, наречено фотография.

 Здравей, Яни! Кога се срещна с фотографията за първи път?
Изкуството ме влече от ранна детска възраст. Помня, че през почивките с нашите много ми харесваше да обикалям със скицника, да рисувам и да направя някоя снимка със семейното апаратче. За съжаление през онези години фотографията беше лентова и не съм имал такова поле за изява, каквото имаме днес чрез дигиталната фотография. През 2013 година се сблъсках отново с фотографията и осъзнах, че тя ме прави истински щастлив, тъй като сама по себе си тя е рисуване със светлина. Зарязах всичко друго, изградено през годините, и го превърнах в професия. Това беше най-доброто нещо, което съм правил за себе си. Много съм благодарен  на всички, които ме подкрепиха и ми даваха сили да продължа напред, за да бъда това, което съм днес.

Кое те вдъхновява да твориш?
Аз съм крайно позитивна личност. Като цяло, обичам живота и го ценя. Щом обичам него, значи ще снимам и всичко с любов и страст. Харесва ми да съм сред хора, да улавям техните емоции и чувства. Едно от най-красивите неща са топлите човешки взаимоотношения. Допълнителна доза вдъхновение получавам от киното, музиката, книгите, картините и фотографиите на чуждестранни колеги.

Сподели ни една от историите, които са те развълнували по време на снимки.
Както клиентът ме избира за негов фотограф, така и аз подбирам внимателно своите клиенти. Вълнувам се и съм щастлив на всичките си снимки, защото имам честта и удоволствието да снимам невероятно мили, добри и възпитани хора. Ще споделя история от детски рожден ден, на който дори не подозирах, че детето ме помни. Не ме беше виждало от предишния си рожден ден. Още при влизане в детския център то се засили, тичайки към мен, и ме гушна с думите: „Бате Янииии!“.  Беше много емоционален момент. Оставих апарата и го прегърнах силно. Важни са дребните неща от живота. Ако вечно търсим големите моменти, многото пари и т. н., то често пропускаме онези малки неща, които са най-значими. Този рожден ден беше един от пътите, в които осъзнах защо го правя, защо се занимавам с фотография.

Кои са фотографите, от които се учиш?
Уча се от български и чуждестранни колеги. Всеки човек е индивидуален и пресъздава изкуството по свой начин. Така и аз пречупвам наученото през призмата на своето светоусещане. Също така се уча от личния си опит и грешки, като се стремя да развивам своето творчество. Правя нещата така, както аз ги виждам, и вкарвам във всеки свой кадър част от душата и характера си.
Как минава един твой ден?
Ставане, кафе, закуска и старт на работния ден. Преглеждам графика със задачи, водя разговори с клиенти, снимам и/или ретуширам кадри. След работния ден се отдавам на релакс и се наслаждавам на моменти със семейството и приятелите си.

Къде намираш Любовта?
Намирам я навсякъде около нас. Много хора гледат, но не виждат. За да виждат, трябва да са осъзнати и с отворено сърце, без да ги е страх, че някой може да ги нарани. Всяко събитие в нашия живот е урок от съдбата. Животът е училище, а ние сме ученици до самия край. Умея да виждам любовта и още повече обичам да я запечатам в снимки. Няма значение дали ще е как баща целува за първи път новороденото си дете, или емоцията в очите на една баба, която вижда своята пораснала внучка в сватбения ѝ ден.

На екипа на „Лицата на града“ желая много здраве, щастие и успехи във всяко начинание.

Повече от творчеството на Яни Яков може да видите тук

Автор и снимки: Цветана Бонева

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.