Изкуство
Leave a comment

За „Приключенията на принцеса Точица“ с Ралица Найденова

   Представяме Ви „Приключенията на принцеса Точица“, или по-точно нейния автор Ралица Найденова. Тя ни разказва за това как става част от „Пощенска кутия за приказки“ и какво иска да ни каже с тази приказна книжка за принцеси. А именно…Принцеса Точица сме аз и ти, принцеса Точица са дъщерите ни, принцеса Точица сме всички ние, преди да станем скучни възрастни.

Здравей, Ралица. Разкажи ни повече за теб?

Здравей! Да речем, че съм средностатистическа майка на средна възраст, с две дъщери, която се опитва да не се превърне в скучен възрастен, в „леличка“. Иначе съм филолог по образование, дизайнер по професия, събирач и разказвач на истории за малки и големи, хоби илюстратор, страстен пътешественик, скиор, читател, кулинар и меломан.

Как стана част от екипа на „Пощенска кутия за приказки“ и какво ти носи работата там?

Станах част от екипа на „Пощенска кутия за приказки“ случайно, постепенно и съвършено неочаквано. Всичко започна преди три години, когато попаднах за първи път на четене на Кутията. И се влюбих. Не в мъж, а в Кутията – в атмосферата, в настроението, което носи, в цялото преживяване. Не следващия месец изпратих първия си текст за едно детско четене, всъщност това беше и първият разказ за принцеса Точица, тя тъкмо се беше родила като герой. После започнах редовно да изпращам разкази и да посещавам изданията на Кутията, независимо дали ще има мой текст. По онова време не се познавахме с Гери Турийска. И така, разказ след разказ Кутията все повече ставаше част от мен и аз все повече ставах част от нея. В някакъв момент започнах да правя оформлението на книгите на издателството, което Кутията създаде. Неусетно и естествено нещата си дойдоха на мястото. Работата за Кутията не е работа, а чувство на удовлетворение, че уменията ти се канализират в нещо смислено, лишено от съвременната суета и забързаност.

Какво правиш в свободното си време?

Свободно време не съм имала от около десет години насам. Тогава станах майка за първи път. Мечтая си да имам, но тогава сигурно няма да знам какво да правя с него. Така че подобре да нямам.

Какво те кара да се усмихваш?

Аз съм като децата, смея се лесно, и на всяка глупост. Но наймного ме забавляват историите на голямата ми дъщеря. Например вчера ми сподели, че като малка си е мислела, че краят на годината идва на рождения ѝ ден /тя е родена на 13 август/ и много дълго не е можела да разбере защо Коледа е през декември.

Освен че пишеш и рисуваш. Какво обичаш да рисуваш?

В последно време илюстровах една детска книжка по мой текст, казва се „Приключенията на принцеса Точица“. Също обичам да рисувам хора – лица, в които можеш да прочетеш история, дори цял един живот.

Как изглежда в представите ти „детската планета“?

Никой да не наранява другия.

Разкажи ни за „Приключенията на принцеса Точица“ и коя е тя?

Принцеса Точица сме аз и ти, принцеса Точица са дъщерите ни, принцеса Точица сме всички ние, преди да станем скучни възрастни.

„Приключенията на принцеса Точица“ е приказка за едно малко момиченце с невероятно въображение и чувство за хумор, което не спира да задава въпроси. Това е и историята на една майка, която пише история, за да съхрани детството на дъщеря си, за да ѝ даде отговорите на въпросите, които самата тя не е задала на майка си. В този смисъл героинята съвсем не е измислен образ, а много от диалозите и ситуациите са действителни. Точица е верен и забавен приятел, любопитен ученик и остроумен всезнайко. От нея има какво да научат и малки, и големи. Точица се вълнува от всичко в заобикалящия я свят и търси чудеса дори в найнезначителните събития. В „Приключенията на принцеса Точица“ присъстват всички онези смешни, сериозни и провокативни въпроси, които малките ни наследници непрестанно задават, очаквайки отговор тук и сега.

Аз къде съм била, когато не съм била родена? А какво съм правила, когато не съм била родена? А трудно ли е да си родител? Какво ще правя аз, когато един ден вас ви няма?

Колко конски и колко слонски сили е колата? Мамо, какви са твоите суперсили?

И вече ще е прекалено, ако днес поискам да ми купиш и делфин, нали? Дали храната за рибки е вкусна с кисело мляко, така като мюсли? Аз, ако съм костенурка, за колко време ще стигна от вкъщи до парка? Извънземните могат ли да рисуват?

„Приключенията на принцеса Точица“ е интерактивната книга игра за деца от 6- до 9-годишна възраст, в която малчуганите освен да четат, могат да пишат, рисуват, оцветяват и попълват ребуси, вплетени в самата история. В тази книга героите провокират малките читатели, като им задават въпроси. Карат ги да мислят, да имат отношение към всичко в заобикалящия ги свят, да уважават труда на другите, да обичат храната и да могат сами да си приготвят нещо полезно и едновременно вкусно, да спортуват, да се движат, да се грижат за домашен любимец и успоредно с това да фантазират, да вярват в чудеса и да умеят да се забавляват сами със себе си, да не скучаят със себе си. По този начин книгата съхранява определен момент от развитието на детето, като се превръща в албум на детството.   

Кое е последното нещо, което направи по детски?

Обичам с голямата ми дъщеря да си говорим глупости по детски и да се смеем сами на себе си /малката ми дъщеря е бебе и още не говори/.

Сподели ни една твоя смела мечта.

Да изляза от Матрицата, да направя така, че системата да не е фактор в живота ми.

Пожелай нещо на всички малки принцеси.

На всички малки принцеси пожелавам да имат прекрасно детство, изпълнено с фантазии и мечти, и когато му дойде времето, да пораснат щастливи хора, които умеят да обичат себе си и другите.

Автор: Мариана Станчева

Фотограф: Цветана Бонева и Личен архив

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *