Завършваме Светлата седмица отново с интервю, и отново с Иван Радуловски, който честичко се появява на страниците ни, защото не крием, че е наш любимец. Днес Иван разказва на Цвети за дебютния си албум „Песни за теб“, а интервюто е вълнуващо и много човешко, както всички негови досега…
Здравей, Иване! Къде те намираме?
В студиото. Обичайно след работния ден съм там, за да си почина от сивото ежедневие и от рутината и да се почувствам смислен и жив.
Особено се радваме за повода, за който взимаме това интервю, а именно – съвсем скоро излезе твоят дебютен албум „Песни за теб“. Вълнуваш ли се?
Когато най-накрая държиш мечтата си в ръце и осъзнаеш, че си по-силен, отколкото си вярвал е меко казано вълнуващо. Щастието не е в самата мечта, а в пътя, който си извървял към нея. Този албум ме накара да разбера, че всичките усилия, сълзи и безсънни нощи са си стрували. И най-сладкото е, че тази сбъднатата мечта е началото на нещо още по-вълнуващо.
Колко време ти отне издаването на албума?
Още през 2012 г. събрах тези песни в папка с името „ALBUM SONGS“, но дълго време не виждах как бих могъл да ги издам така, както искам, като независим изпълнител. Пуснах две песни с клип, но спрях – липсваха ми ресурсите и знанията.
Всичко се промени, когато през 2021 г. попаднах на стихосбирката „Моторни песни“ на Никола Вапцаров – любим поет на дядо ми, който ми рецитираше стихове като бях дете. Замислих се дали тези стихове не са били всъщност песни, които просто не е имало как да бъдат записани? Тогава осъзнах, че мен нищо не ме спира и с повечко четене и мислене, започнах да си градя стратегията и планът, който днес вече започва да е реалност.
Знаех, че дори и да ми отнеме време, лишения, средства и безсънни нощи, има смисъл и ще дам най-доброто от себе си. Исках да създам нещо, което да вдъхне кураж на хора като мен, нормални хора, с нормални житейски истории, които имат нужда от приятелско рамо, от вдъхновение, от доказателство, че не е страшно да имаш рани. Защото те се превръщат в белези, които ни правят по-силни. А и сякаш ми писна от вяскакви лъскави звезди и хора, които се продавата за късче слава.
Кои са хората, които застанаха до теб по време на създаването му?
Жената до мен, родителите ми, Светлин Къслев, Димитър Лефтеров и Любо Сергеев. Тези хора повярваха в мен, прегърнаха идеите ми и ги превърнаха в реалност.
Коя е твоята любима песен в албума?
Не мога да определя, защото всяка песен е вдъхновена от реални събития. Обичам си живота такъв, какъвто е, с всички неслуки, разочарования и щастливи моменти. Всяка сълза и всяка усмивка по пътя определят това, което съм днес.
Сам ли пишеш текст и музика?
Да, смятам че така трябва. Така е истинско.
Как се роди идеята за заглавието?
„Песни за теб“ се роди доста естествено, защото тези песни са послание към всеки, който ги чуе, към хората, които са преминавали през трудности, съмнения и моменти, в които са се чувствали сами.
Първоначално писах музиката за себе си – като начин да изразя емоциите си, да ги осмисля и да се излекувам. Но с времето осъзнах, че тези песни не са само мои. В тях има истории, които могат да докоснат и теб – човека, който слуша, който усеща, който търси смисъл. За теб, който понякога се колебаеш, но продължаваш напред. За теб, който търсиш утеха, вдъхновение или просто приятелско рамо.
Коя е най-запомнящата се случка, която те е вдъхновила да създадеш песен от албума?
Всяка една песен в албума води до последната, 12-та песен – „Докато не спра да дишам“. Това е песен, която изпях на себе си, защото имах нужда да се вдигна. Бях в един от най-трудните периоди в живота си и просто си казах, че каквото и да ми се случва, щом дишам – ще се боря. Защото победата не е в това никога да не падаш, а в това да се изправиш след всяко падане. Точно това усещане вложих в „Докато не спра да дишам“ – дори когато животът ни притиска, най-важното е да не се отказваме.
А сега нещо по-лично – как жонглираш между кариерата, музиката и семейството?
Честно казано, не е лесно. Като балансиране на въже – понякога се справяш добре, друг път усещаш, че всеки момент ще паднеш. Музиката за мен винаги е била начин да дишам, но семейството е това, което ми дава смисъл. Опитвам се да намирам време за всичко, но най-важното, което научих е, че не става въпрос за перфектен баланс, а за приоритети в правилния момент. Когато съм с близките си – съм изцяло там. Когато работя – давам най-доброто от себе си. А музиката… тя намира начин да се вплете между всичко това. Понякога е късно през нощта, друг път е в колата, на път към работа. Вярвам, че времето не се намира, а се създава и когато нещо е истински важно за теб, намираш начин да му дадеш място в живота си.
Има ли песен в албума, посветена на твоята красива половинка?
„Не мога да спра“. Дълго търсих перфектната жена. Но когато срещнах моята половинка си казах, че искам да съм перфектният мъж за нея. И няма да позволя да повтарям грешките, които съм допускал досега.
И не на последно място – какво да очакваме от теб през идните месеци?
„Ремикси за теб“.
Фотограф: Sonya La Mar
