Албена Танева е дама, която много обичаме! Днес ни е на гости, за да ни сподели повече за новото начинание, на което се е посветила – „Before I die…“ – световният проект, който Бени пренесе у нас. Какво ни разказа чаровницата? Разбери от интервюто на Цвети и от красивите кадри на Калина.
Здравей, Бени! Проектът „Before I die…“ е докосващ, истински и е изпълнен със смисъл. Как се роди идеята да пренесеш инициативата и у нас?
„Before I die…“ е проект, който, както и ти каза, докосва. Мен също ме развълнува още когато разбрах за създаването му, през 2011 година. Но желанието ми да реализирам проекта в София дойде през 2019 година, след серия от събития и една доста трудна година за мен в личен план. Аз често страдам от усещането, че не правя достатъчно с времето, което ми е дадено и с потенциала, който Бог ми е поверил. През есента на 2019 година се случи така, че разбрах за една страхотна фондация. И като казвам страхотна, го казвам буквално, защото това е организация, зародила се в Бостън, но покорила много градове по цял свят. „Awesome Foundation“ са едни добри партизани, които дават 1000 лв. на проект, който да направи града, в който живеем, по-страхотен. „Before I die…“ за мен беше добил много личен смисъл. Презентацията беше емоционална и проектът спечели. Година по-късно съм благодарна и щастлива, че жителите и гостите на моя град, София, вече могат да пишат на такава стена. Освен фондацията, голям принос имат и двама ентусиасти, без които нямаше да успея да направя инсталацията по начина, по който исках, а именно – да е независима конструкция, за да може да бъде позиционирана на знаково място в града ни. Така че благодаря на Ники (Нурко) и Мокша от сърце за помощта.
Имаш ли лична история, която стои зад създаването на инсталацията?
Когато загубиш близки приятели, хора от семейството, осъзнаваш, че понякога животът си отива за един миг. Това е била и мотивацията на Кенди Чанг да създаде проекта през 2011 година. За мен тя е истинско вдъхновение, защото успява да претвори загубата в изкуство и да провокира хората да изследват себе си, да разширят възприятията си. Както споменах, имах трудна година, в която загубих първо един прекрасен и талантлив приятел – Николай Николов – Нико, а след това и моята леля – Весела Тотева, по чиято история се снима филмът „Доза щастие“. Малко по-късно животът ми поднесе възможността да спечеля пари за реализацията на „Before I die…“. Господ си знае работата. Вярвам, че мечтите на хората, които губим, остават живи благодарение на нас, хората, които ги обичаме и помним. Ето, майката и бащата на Ники продължават да издават песни, които той е записвал, а моята братовчедка Валя пое фондацията „От другата страна“, която леля ми създаде, за да говори с учениците на разбираем за тях език за опасността от наркотиците. Така че трябва да помним, трябва да мечтаем и да живеем!
Колко време ще имаме възможност да пишем на стената?
Стената ще бъде на площад „Славейков“ до 2 ноември, но има възможност след това да подам ново заявление към Столична община за удължаване на срока. Интересно ми е да наблюдавам живота на тази конструкция. Когато видях току-що сглобената конструкция, бях притихнало щастлива и пламенно развълнувана. Не исках да напускам площада. Исках да остана там, да отворя бутилка вино и да наблюдавам хората, да ги изследвам и да се упражнявам върху едно безценно умение – да не съдя! Знаеш ли колко е интересно да слушаш коментарите, да гледаш реакциите на преминаващите, които неволно стават участници в един експеримент, в едно предизвикателство, в една истина.
Какво най-често пишат хората?
Доста от желанията са свързани с любовта. Хората искат да обичат истински, да бъдат обичани, да намерят любовта. Радвам се, че въпреки всичко любовта остава най-голямата стихия, най-ценното в нашия материален свят. Има и доста будни, социални желания. Моите фаворити са „… да прогледна!“, „… да мисля по-малко“, „… да ям, без да дебелея“ , „… да усмихна на 235 764 човека“. Надписите така се преплитат един в друг, че понякога трудно се открояват цели изречения, по-скоро отделни думи, фрази. Като разбъркан пъзел, колаж от копнежи. Красиво е!
А какво искаш да сториш ти, преди да умреш?
Искам да създам МУЗИКА!
Кое е нещото, което изпълва живота ти със смисъл?
Опознаването и способността да съжителствам със самата себе си. Веднага след това идва и един друг смисъл – създаването на смислени и устойчиви взаимоотношения с хората.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Калина Серафимова
