Ангел е само на 21 години, но се справя с фотографията по-умело от много негови колеги със значителен опит. Ангел няма претенции, той изпъква с любовта си към изкуството и с чувството, което влага във всеки кадър. Неговата искреност ни спечели, затова и пожелахме да ти го представим, понеже си заслужава не само в снимки, но и в думи.
Здравей, Ангеле! Кой си ти?
Здрасти! Първо искам да кажа, че съм много благодарен за възможността да мога да разкажа за себе си на вашите читатели. А сега до въпроса – накратно съм 21-годишен студент, който е много мотивиран за развитие в изкуството и за живота генерално.
Кога се срещнахте с фотографията?
Трудно е да се определи с точност, но ако съдя по постовете в тогава модерния Фейсбук, преди около 6-7 години. Започнах с пейзажи и цветенца, а сега съм на вълна портрети и потенциален фешън фотограф.
Какво усещане изпитваш, когато видиш готовия кадър, и знаеш, че си създал снимка, която вълнува хората?
Усеща се още преди да натисна бутона за заснемане. Нещо като любов, ама не точно. А, след като я видя, вече обработена и готова за споделяне, е още по-вълнуващо, защото нямам търпение да я споделя с хората и да чуя какво мислят.
Какво обичаш да снимаш?
Иска ми се да кажа всичко, но далеч не е така. В момента съм твърд портретаджия. На мнението съм, че, когато си добър в нещо, е най – добре да градиш в тази посока, а не да размиваш знанията си с други стилове и амплоа. Разбира се е хубаво да експериментираш, но по – добре да си много добър в едно нещо, отколкото да имаш минимални знания в много посоки.
Кои са фотографите, които са ти повлияли силно?
Началото ми дадоха Jessica Kobeissi и Irene Rudnyk с техните Youtube видеа. Основата си дължа на тях, а напред във времето започнах да следя още чуждестранни и български фотографи, които ме вдъхновяват да творя.
Спомняш ли си някоя интересна история, свързана с фотосесия, нещо смешно или просто интересно, което е превърнало снимките в емоция?
Всяка фотосесия е емоция, винаги се случва по нещо. Ще разкажа нещо, което е много прясно. Имах клиент със запитване за студийна фотосесия и аз реших, че няма да се излагам и ще приема работната оферта, защото искам да се докажа. Подробността в моя случай е, че имам минимални часове труд в студио и много от нещата не са ми ясни. Дни преди фотосесията звънях на всеки познат в сферата да отида и да ме обучи и в крайна сметка някои не бяха в града, други не можеха и аз останах със свит стомах и незнаещ до деня на снимките. Отидох 2 часа по-рано, за да подредя осветлението и фона. Докато се усетя клиента и модела вече бяха дошли, а аз изпотен и засрамен не бях готов с нищо. Накрая снимките не се получиха и ме смениха с друг фотограф. Следваше пътя на разочарованието (смее се). Все пак това ме вдъхнови да науча тънкостите на студийната фотография, така че със сигурност води до нещо положително.
Как минава един твой ден?
Дните ми минават с музика, творене под една или друга форма, много говорене и ровене в социалните мрежи. Мързелът също присъства, понякога повече, понякога умерено.
Каква музика слушаш?
Всичко, което ми хареса. Не се ограничавам и не слагам бариери.
Саундтракът на седмицата ти е…?
На дните, на седмицата и на месеците е Blinding Lights на велия The Weeknd.
Пожелай ни нещо…
Бъдете здрави. Вдъхновявайте се взаимно и не допускайте да омърсявате съзнанието си с негативизъм и ненужни чувства и помисли. И последно, но не на последно място – бъдете добри и правете добро.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Ангел Захаринов
