Line Across Circle (LAC) е името на творческия тандем Борис Праматаров и Софи Унг, които живеят и работят в Брюксел. Автори със сходни артистични нагласи, те създават илюстрации, картини, арткниги, татуировки. Ако Борис е привлечен от субкултурата, то Софи се интересува преди всичко от попарта. Работите им са обект на взаимно вдъхновение и влияние, което води до синхрон в техните вкусове при разглеждането на теми като Паметта, Съществуването, търсенето на собствена идентичност или конфликта между Аза и истината. Първата им самостоятелна изложба „Line Across Vienna“ с куратор Димитър Овчаров се състои през 2019 г. в галерия „To Stick“, Виена. Следват самостоятелните изложби „Pixels Love” в пространството за илюстрация и татуиране „Boniments Bleus”, Париж и „Bas les masques” в галерия „Sterput / E2“, Брюксел.
Разкажете ни за вашата среща, кога и как Линията пресече Кръга?
Софи: Първата ни среща с Борис беше на Международния фестивал на комикса в Ангулем, Франция, през зимата на 2016 г. Тогава Борис беше част от издателството за независими и алтернативни книги Le Dernier Cri.
Борис: По онова време живеех в Марсилия. Работих за едно от любимите ми издателства и живеех в пространството DATA, където се организираха концерти два пъти седмично. Имах възможността да срещна много артисти – художници, музиканти, поети, писатели, режисьори, преводачи и пр., и да пътувам из цяла Франция. Така пътищата ни със Софи се пресякоха.
Предстои откриването на четвъртата ви самостоятелна изложба „Horror Vacui“ в софийската галерия „Интро“ (30.07.2020). Какво не знаем за вашия страх от празното пространство, защо този страх дава заглавието на изложбата ви?
Борис: Празното пространство винаги е била голямата ми битка в рисуването. Все още ми е трудно да оставя нещо недовършено, а има много красота там – в неказаното. Това е и нещото, което още уча – балансът между празнота и запълненост.
Софи: Преди да срещна Борис, рисунките ми бяха много изчистени и сякаш празни. Той ме зарази с манията си към детайла и енергията на преизпълненото пространство. Също така процесът на тотално изрисуване доби медитативна функция.
Откъде черпите образите във вашите наситени с детайли и изострена, дори болезнена чувствителност творби?
Софи: Всичките образи, които използвам, са свързани със семейството ми и детството ми. Спомените са водещи в намирането на цветовете и образите в моите картини.
Борис: Контрастът е водещ при мен. Намирам баланс при съпоставяне на противоположности: черно – бяло; тъжно – смешно; грозно – красиво, и много други.
До каква степен символите, метафорите и визуалните форми, които представяте пред публика, са свързани с вашите корени, с принадлежността ви към различни култури? Бихте ли споменали факти от живота си, подпомогнали достигането до вашия характерен художествен изказ?
Софи: Вдъхновявам се от текстила и в изкуството си често създавам патерни. Те са пряко свързани с детството ми и камбоджанските десени от декорациите и дрехите, които баща ми използваше. Пресъздавам също така образите от 90-те – аркадните игри, японските комикси и английските образи, навлизащи във Франция.
Борис: Аз също смятам, че образите, които виждаш като дете, влияят на визуалния ти език. Когато бях дете, над леглото ми висяха няколко черно-бели страници от комикси на моя баща Веселин Праматаров. Спомням си как ги гледам внимателно и анализирам. Нищо чудно, че в момента водещото в изкуството ми е черно-бялото. Други образи, които сякаш са заложени дълбоко в съзнанието ми, са мистиката на ритуалите, изпълнявани от моята баба и основани на народни вярвания, включващи както православни, така и паганистични елементи, както и посткомунистическата реалност в България.
В творбите ви се долавя стремеж към анализиране и конструиране на реалността. Какви са слоевете, които я изграждат?
Борис: Светът, който създавам, е рефлексия на реалността, пречупена през собствената ми чувствителност и съзнание. Това е опит за осмисляне и приемане на този така често брутален свят. Слоевете са опитът, който се трупа с времето.
Софи: Представям си реалността като една стена с много тапети, налепени един върху друг. В изкуството си аз късам отделни парчета от тази стена и разкривам различни времеви равнища.
Какви са основните материали, с които разполагате във вашето студио, и как те влияят върху творческия ви процес?
Софи: Работя с цветни бои. Преди години открих акрилните маркери, които ми дават повече свобода и възможност за прецизиране. Цветовете носят своите образи. Всеки един създава различни асоциации и води до различни картини.
Борис: На работната ми маса има главно черна боя и туш. Това е съзнателно ограничение на изразните средства в името на развитието на въображението и образния език, както и основата на изкуството ми.
Всеки материал, както Софи каза за цветовете, води до различни картини.
Замисляли ли сте върху това, един ден да обучавате и предавате опита си на други отдадени на творчеството артисти?
Софи: Моята работа е изключително лична и дори показването на изкуството ми пред публика е трудно за мен. Ако един ден съм в ситуацията на преподавател, по-скоро бих се опитала да напътствам и да помагам на артиста да следва своя собствен път.
Борис: Все още се уча и смятам, че имам много неща пред себе си за доразбиране и осмисляне. Ако един ден достигна нивото, към което се стремя, с радост бих споделил опита си.
Към кой от двата типа човешка нагласа спадате – интровертния или екстровертния?
Борис и Софи: И двамата сме интроверти!
Според вас има ли допирни точки между музиката и рисуването? До каква степен музикалните ви предпочитания се отразяват на творчеството ви?
Софи: Музиката оставя своята следа в нещата, които правя, така както и другите изкуства – кино, театър… В галерия „Интро“ представям серията рисунки „Песните на баща ми Чун“. Там рисунките са пряка илюстрация на музиката от моето детство.
Борис: Според мен има много общо между музиката и рисуването. Често си мисля за музиката, докато създавам своите арткниги. Там принципите на начало, кулминация и край се доближават значително. Музиката носи и своята образност, често по време на създаване на една творба слушам музика, близка до емоционалния й заряд.
Споделете с читателите ни вашето послание!
Софи: Мисля, че трябва да сме оптимисти. Отчаянието, според мен, е пагубно за творящия.
Борис: Светът сякаш има повече нужда от рационално и критично мислене. Мисля, че всеки трябва да вземе отговорност за съществуването си и да спрем с инертността.
Автор: Галя Давидова
Снимки: Личен архив
