Това интервю ни пренесе в света на едно усмихнато момиче, което мечтае единствено за много по-красив, лишен от пластмасови отпадъци свят. Една от най-големите крачки, която Вера предприема за постигане на мечтата си, е основаването на първия магазин с нулев отпадък в България, а наскоро осъществи и първата по рода си кампания у нас, „Юли без пластмаса“, целяща да насърчи намаляване употребата на пластмаса за еднократно ползване чрез полезни практики, като например замяна на пластмасовите изделия за еднократна употреба. Повече за Вера и важността от намаляване на употребата на пластмаса ще разберете от следващите редове…
Здравей, Вера! Разкажи ни малко повече за себе си…
Здравейте, казвам се Вера Маркова, основател и бранд мениджър на първия магазин с Нулев отпадък в България, Green Revolucia.
Най-голямата ми страст еприродосъобразниятначинна живот, по който се запалих по време на доброволческа мисия в Индия. Там практически видях как човек може да живее без да образува отпадъци и се вдъхнових да пренеса този начин на живот и в България.
В момента използвам тозисвой опит и като лектор, иконсултант по намаляване на отпадъци.
Какво те мотивира да стартираш кампанията „Юли без пластмаса“?
Заедно с колегите от още 11 български организации (Екологично сдружение За Земята, „Грийнпийс“ – да България, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, ZERA, Eco Switch, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Tierra Verde България, Градско градинарство -София и Zero Hero) решихме да обединим знанията и уменията си, за да създадем кампания, която да информира аудиторията за вредите от използването на пластмаса за еднократна употреба, така, както за нас самите,и за околната среда. Постигнахме това чрез посочване на алтернативни продукти за многократна употреба, съвети за насипно пазаруване, разпространение на информация за това как всеки от нас може даизчисли личния си пластмасов отпечатък върху околната среда, как можем да дадем ефективна обратна връзка на бизнесите, когато не сме съгласни с нещо и с други.
Щастлива съм, че кампанията вдъхнови хиляди хора да намалятотпадъците си и да поставят опазването на околната среда сред личните си приоритети.
Знаем, че за голяма част от пластмасовите изделия лесно се намират по-устойчиви алтернативи. При кои обаче се наблюдава най-голямо затруднение?
Аз лично срещам най-много проблеми, когато се опитвам да закупя храна или напитки в собствен съд, вместо в пластмасови кутии /чинийки/ чаши. Това се случва заради наредба 5 от 2006 година за хигиената на храните, според която бизнесите сазадължени да гарантират за чистотата на съдовете, в които сервират храна и напитки. Така формулирана, наредбата забранява на ресторантьори да пресипват храна в съдове на клиенти, макар и двете страни да са съгласни. По този начин потребителите, решили да използват свой собствен съд,за да намалят както пластмасата, така и консумативите на съответното заведение, са възпрепятствани. В този си вид наредбата отпреди 14 години поставя България в странна ситуация в Европа, тъй като сме единствената държава с подобно изискване.
Освен това, съществува и закон, задължаващ местата, регистрирани като „takeaway”, да предлагат единствено посуда и прибори за еднократна употреба.
Какво би посъветвала някой, който има желание да намали употребата на пластмаса в ежедневието си, но не знае откъде да започне?
Да открие своя начин. Някои хора са изключително креативни и с удоволствие правят „от нищо-нещо“. Плетат торбички от тениски, шият памучни тампончета за грим от стари платове, трансформират стари кутии от чай в моливници, другиобичат да си приготвят козметиката сами, трети предпочитат да си напазаруват готови продукти, а пък някои предпочитат да носят свои платнени торбички при пазаруване, за да използват по-малко пластмасови такива. В този случай винаги може да се стремим към пазаруването без опаковка или ако такава е необходима, да бъде стъклена/хартиена и след това да се депозира в правилния контейнер за рециклиране.
Съветвам и да се наблегнена местни и сезонни хранителни продукти, както и на натурални и местни съставки в козметиката. Когато един продукт или тактика не проработи, човек не бива да се отказва, а да пробва различни неща. Има място за всички нас под слънцето и всяко действие в правилната посока има значение. В блога на Green Revolucia сме публикували много статии по темата, и аз също винаги съм на разположение, ако някой има въпроси.
Какви са твоите наблюдения относно използването на пластмаса за еднократна употреба в България? Има ли тенденция българите да се насочват повече към алтернативни продукти?
Да! Щастлива съм, че все повече хора се информират по темата и правят природосъобразни избори. Промяната се забелязва както в това, че все повече хора залагат на устойчиви продукти за лична употреба, така и в това, че все повече компании започват даинвестират в намаляване наотпадъците в офисите си, при производство и по време на събития.
Освен това, от 3 юли 2020г. тече и едногодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасови изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Тя включва забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици захранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени (експандиран полистирен) съдове за храна и напитки и оксо-разградима пластмаса.
Когато дейността на Green Revolucia стартира през 2017 годинанещата не изглеждаха толкова оптимистични. Трябваше да започнем диалог с публиката за ползите от рециклирането и да покажем нагледно как протича процесът в България. След като тази информация беше приета добре, започнахме и диалог заползите от намаляване наотпадъците с призив преди да помислим дали един продукт може да се рециклира или не, да помислим от самото начало как можем да елиминираме нуждата от отпадък и съответнорециклиране. Това може да се постигне, например, чрез използването на продукти за многократна употреба вместотакива за еднократна (памучна торбичка за пазаруване вместо пластмасова, метална сламка вместо пластмасова, восъчна кърпа вместо пластмасово кухненско фолио) както и с отказването от предмети, от които нямаме нужда – например рекламни материали, коитополучаваме като подарък.
Как изглежда светът на твоите мечти?
Прилича много на родината на Ханс Кристиан Андерсен, Дания. Там опазването на околната среда е приоритет на местната политика и това се забелязва веднага щом човек стъпи в столицата, Копенхаген, където велосипедите са 5 пъти повече от колите. Освен това, Дания е страна, в която отпадъкът се възприема като ресурс и този начин на мислене създава нови бизнес модели. Именно там видях за първи път музейна изложба на мебели изработени от натурални материали като дървени стърготини, гъби, коноп, остатъчни материали от индустриално производство като дърво и слама. Цялата изложба беше проведена с нулев отпадък с цел да окуражи природосъобразен дизайн на мебели и кръгова икономика. В Копенхаген се намира и забележителният магазин WeFood, в който се предлагат на символични цени храни и напитки, с нарушен търговски вид и/илитакива, чийто етикет „Най-добър до“ показва изминала дата, позволявайки на хора в нужда да се запасят с необходими стоки и спасявайки тонове храна от изхвърляне на сметището. Малко известен факт е, че повече от 30% от храната по света се изхвърля преди тя да е достигнала до трапезата ни. Това е сериозен екологичен проблем, защото когато хранителен или друг вид биоразградим отпадък попадне на сметището, под земята и без кислород, се получава химична реакция и се произвежда метан, който е приблизително 20 пъти по-вреден за атмосферата от въглеродния диоксид.
Друга полезна практика, която харесвам в Дания е, че когато магазините не успяват да продадат нетрайни стоки като плодове и зеленчуци, първо намалят цените им драстично, след което подаряват останалите и годни за консумация такива на социални кафенета и кухни. В България, за сравнение, когато се дарява храна,фирмата-дарител трябва да заплати нейното ДДС все едно стоките са продадени, което тласка редица компании да изхвърлят тонове храна, вместо да я дарят.
Твоят призив е…
„Да се грижим за планетата така, както се грижим за своя дом. Да се стараем да намаляваме отпадъците си, да подкрепяме бизнеси и организации, които се грижат за опазването на околната среда, като WWF, За Земята и Greenpeace, и да не забравяме, че всяко полезно действие, колкото и дребно да изглежда на пръв поглед, като това да използваме бамбукова четка за зъби, вместо пластмасова, или паста за зъби на таблетки вместо течна паста в нерециклируема тубичка, има значение. Когато можем, хубаво е да говорим за тези неща и на семействата си, приятелите и колегите, никога не е късно за положителна промяна“.
Автор: Антония Левонтова
Снимки: Личен архив
