Включваме се като медийни партньори на един разкошен проект, посветен на присъствието на артистите в социалните мрежи. Доли Манева е негов създател и нямаме търпение да представим поредното интервю в този неподправен неин стил, а именно с Весела Бабинова…
Разговарям с четирима актьори и един режисьор. Интересувам се от ненатрапчивото присъствие
на актьора в социалните мрежи, от характерния некомерсиален почерк. Говорим си по тази тема –
за сцената, за театъра. Фалшивото пространство. Фалшивите идоли. Суетата. Новият свят. Новото
предизвикателство. Нов бум. А после връщане към старото, дали?! Ще излезем ли от виртуалната
машина невредими? Ще се върнем ли към простата, искрена и честна форма, да сме тук и сега,
сами или заедно, но прямо, в естествена среда. И дали всъщност „всичко си е ок” и те ще ме
опровергаят?
На вашето внимание: Весела Бабинова…
За мен е радост, че се отзова. Първо – честита номинация и поздравления, но за това малко по-късно. И все пак – да започнем така. „Пистолет в торнадо“, кои са твоите „куршуми, с които целиш” на другата сцена, онази, житейската. Или с други думи казано, как би се представила извън театъра, киното, извън мистиката на една фикция, каквато е по даденост актьорската игра…Какво първо би казала за себе си? Кое ти е важно в теб и хората? Много благодаря за поздравлението и думите. И аз се радвам, че отвърнах на поканата. Първо бих казала за себе си, че съм доста разбиращ другите човек. Не бързам да отсъждам и да си правя заключения за хората. Имам малко приятели в живота си, на които имам пълно доверие, те ме карат да се чувствам богата и да съм, сякаш, на мястото си. За мен е важно да се разбираме с отсрещния човек, да няма дребнавост, да се мисли на едро. Обичам хората, които имат чувство за хумор, имат самочувствие, което покрива делата им и тези, които не се сърдят лесно.
Говорим си, защото правя нещо като социален експеримент за ненатрапчивото присъствие на актьора в социалните мрежи. А твоето е именно такова. Какво мислиш за ФБ, не се ли затворихме в измислени профили и „фалшиви” профилни снимки. Не забравихме ли да споделяме, когато не „светим” в зелено? Или ще ме опровергаеш, не е чак толкова притеснително… ?!
Честно казано, докато бях в майчинство, искрено ме сдухваха снимките и профилите на всички турбо щастливи “мами” с дрехи в комплект, но от един момент нататък, когато хормоните ми се нормализираха, усетих, че половината съдържание е абсолютна преструвка и просто спрях да обръщам внимание. А тези, които си слагат уж по-нещастните моменти, по-скоро ме забавляват. Това за мен е някаква адски странна суета, която не схващам. Но в крайна сметка, всеки е свободен да слага, каквото му е на сърце. Точно затова следваме едни, а други просто не.
Защо избираш да пазиш личния си свят и така ли е всъщност? Много твои колеги станаха инфлуенсъри, използват публичния си образ и някак го омесиха с личния си живот? Какво е твоето мнение за това?
Имам доста такива колеги, да. Някои го правят умело, други не толкова, трети искат популярност и я намират в инстаграм. Няма лошо, разбира се, стига да се чувстват добре и удовлетворени. Аз не мога да кажа, че се чувствам добре в такъв образ. На първо място, защото искрено ме мързи да снимам, да поствам, да филтрирам, да пиша обяснения, хаштагове. Правя го понякога и всеки път виждам колко време отнема. Това е първо. Рядко поствам снимки, свързани със семейството ми, защото не искам хората да знаят прекалено за мен и за нас. Същото е и със съдържанието, в което препоръчвам нещо. Съгласила съм се – само, защото наистина го ползвам, ям, или каквото. Не на последно място, избирам хората да ме познават през това, което правя, не през това, което съм като човек, майка и жена.
Седим пред дисплея, скролваме, а навън е слънце., но ние не поглеждаме нагоре… Не е ли нещо такова? Фб е самотно пространство, фейк машина, защо се пристрастихме така, мислила ли си над това или го ползваш разумно, като поле на информационен поток.
Не мога да кажа, че съм пристрастена, а и сериозно съм си наложила кое да е времето, в което със сигурност няма да съм на телефона си. Доста хора не могат да се откъснат, защото това си стана мястото, където винаги можеш да се изкажеш, по всеки въпрос и имаш правото на това. Вече всеки има право. И тъкмо в това е проблемът за мен. Затова и рядко се изказвам. Никога не е късно да станеш за резил…нали?
Мислиш ли, че се скрихме зад профилите и все повече ни е страх да сме истински, честни, прями, когато „светим в червено”, офлайн?
Аз не смятам, че някога съм се преструвала особено. Повечето ми последователи ме следват (както те самите са ми писали), защото съм смешна, не се взимам насериозно, снимам се със сенките под очите и се шегувам със себе си. Но има и друг тип хора, които възприемат мрежите като терапия и слагат само това, което би ги накарало да се чувстват добре, по линия на лайкове, последователи и т.н. Нещо, което също разбирам.
Играеш активно, но на сцената си в роля. Театърът е една красива фикция. И все пак кога и пред кого си позволяваш да си ти – Весела, честна и пряма. Тези виртуални пространства не ни ли вкараха пак в някаква фикция, но този път не онази красивата, на театъра, а измислена реалност, която създава контекст на изгубеност и фалш?
Вкараха ни, разбира се. Има хора, които на живо нямат нищо общо с това, което сме виждали в нета. Това лято ми се случи такова нещо с една жена, която е инфлуенсър и не само. Бях в истински шок от това колко много не прилича на това, което поства. И си казах, че просто трябва да спрем с тая възхита по нечии снимки, защото това не е реалност. Ама грам. Колкото до това къде съм най-най-истинска, бих казала пред приятелите и семейството ми, разбира се.
Не забравихме ли какво е да си мълчим искрено, да чуваме тишината, да се чуваме в тишина..? Защо само „бъбрим”, занимаваме всеки със себе си? Има ли нещо такова или преувеличавам?
Има нещо такова, но смятам, че хората започнаха да усещат, че социалните мрежи и технологиите взеха прекалено голям превес в ежедневието ни. Като че ли вече разбираме, че да се качиш до Витоша, да попътуваш из страната и да си говориш с човека до теб, са по-смислените малки неща. Тези, които те успокояват и ти дават истински душевен мир и покой на духа.
А сега, разбира се, ми разкажи за актьорството. Направи чудесен моноспектакъл, това е смела стъпка. Как се чувстваш? Въобще какво ти дава и взима сцената. Банален, но струва ми се, важен въпрос.
Взима ми здравето по линия на това, че съм свикнала да съм с колеги на сцената и ужасно много се притеснявам да съм сама. Но, въпреки това, чувствам се добре, защото имах нужда от такава крачка. Крачка, от която аз самата да се гордея със себе си. Не някой друг. Просто аз.
Благодаря ти от сърце! Кажи ни върху какво работиш в момента и какво да очакваме. Успех!
И аз благодаря много за хубавите въпроси. Очакваме снимки на пълнометражен филм, сериал и няколко други нещица Успех на експеримента!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Защо разговарях с актьори? Защото актьорската професия изначално е суетна среда. Но това, което
забелязах е, че гореспоменатите имена използват деликатно тази „сцена”, сякаш оставят
мистиката на актьорското си амплоа и действат пряко, честно, право в целта. Харесвам
небрежното „леко и кротко”, индивидуално и ярко тяхно присъствие, което сякаш
казва – „не се взимайте твърде насериозно“. Крикор Азарян казва: „Не ти си важен, важно е това,
което правиш.” И още нещо много важно, което повтаря на актьорите по време на репетиция: „Не
го издребнявайте!”, което с други думи би звучало като „Не бърборете!“. Следвайте темата,
актьорската задача трябва да ви води! В тази връзка присъствието на петте фигури във ФБ не
„бърбори”, не „занимава” напразно, а небрежно и меко вълнува – Марий с кратки стихови форми,
Александра със своите „разкази от влака” – ей там, по път от София до Шуменския театър, Богдан с
публикациите си за кино, театър, актьорски живот, музика, изкуство и малко футбол. Весела с
хумор и непретенциозност… и Симона със силно естетско чувство, фотография и финес. Представи
ви тях със снимките от профилите им във ФБ и си мисля колко ли профилни снимки трябва ние да
сменим, за да се кротнем. А те седят стабилно, сякаш и петимата са избрали „най-точната”
снимка. Чудя се защо са толкова подходящи техните снимки, техните „профили”. Отговарям си
така, защото няма фалш, защото не се преструват. Мисълта ми е, че каквото и „да измислят”,
който и Марк да се роди, честното остава честно, цветното-цветно, черно-бялото, черно-бяло.
Това, което е важно остава мярката, собствената преценка и сито, интелигентния почерк и
точния, фин детайл.
Няма страшно! Хората винаги ще търсят един друг и винаги ще са „офлайн”, когато намират
другия! „Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества” – Татяна Лолова
Автор: Доли Манева
Снимка: Цветан Игнатовски
