В „Деня на Народните Будители“ те срещаме с един щастлив човек – Виктор Иванов. Нарекохме го „щастлив“, защото е едва на 33 години, а вече има 2 прекрасни деца, куп спомени, за които да говори с усмивка, и мисия, на която е посветил дните си. А да имаш мисия в тези интересни времена значи наистина много! Днес ще си поговорим за делото му – „Просвета за добро“, за номинацията „Будител на годината“, за най-красивата българска дума и още…
Здравей, Виктор! Представи ни се така, както се представяш на хората, които срещаш при обиколките си из България. Кои са първите ти думи, когато ги заговориш?
Здравейте! Аз съм доброволец – граждански активист, и целта ми е да обърна повече внимание върху определени социални проблеми в България. Един от тях е пониженото ниво на критично мислене в обществото и една от целите ми е да работим заедно в тази посока.
С какво се занимаваш в професионален план?
В момента съм на позиция „Експерт човешки ресурси“, занимавам се с тенденции на пазара на труда, следене на пазарните нива, интервюта и оферти за работа, внос на чужденци, както и цялата съпътстваща администрация и комуникация.
Как се роди идеята ти за „Просвета за добро“?
Една вечер гледах новините, даваха политическия ни „елит“ да се упражнява в обществено говорене по важни теми. Помислих си: „Тези говорят като овчари“. След минута се сетих за над 10 овчари, с които съм говорил през годините, и си дадох сметка, че повечето от тях всъщност говореха доста по-правилно, грамотно и възпитано от „елита“ ни. После си помислих, че сигурно, защото не са прочели три книги в живота си. Лошото е, че се хвалят с това и дават много лош пример, бидейки формални лидери на държавата. Сетих се за всички псевдотарикати, които на подсъзнателно ниво копират този тип поведение, надявайки се и те да станат успешни. Ядосах се и исках да направя нещо по въпроса, след 2-3 дни ми хрумна тази концепция, която е многопластова и цели да постигне резултати на няколко нива.
Знаем, че си номиниран за „Будител на годината“, как те накара да се почувстваш новината?
Честно казано, усмихнах се, но не го приех за някакво постижение или нещо, с което да се гордея. За мен е важно книгите да стигнат до възможно повече хора, които да ги прочетат, да вникнат в смисъла им, да направят идейната връзка между трите. Номинацията ми помага да получа повече гласност, гледам на нея от чисто практическа страна. В интерес на истината всички 10 финалисти правят изключително полезни за обществото неща, самият конкурс събира много качествени хора и това е най-важното!
В предишен разговор с теб говорихме за отношението ти към просветата. Ще се радвам, ако разкажеш на нашите читатели по-подробно за твоето становище и за връзката между същността на съвременния човек и просветата…
Един от знаковите цитати на Оруел е: „Невежеството е сила“. Погледнато от страната на властта, разбира се. Перифразирано от гледна точка на обществото, „Просветата е сила“. Роджър Уотърс от Pink Floyd каза в интервю наскоро: „Никога не подарявай книга на работещ човек“, което напълно съвпада с моето отношение по темата. Четящият човек е мислещ, свободен човек. Той не вярва на последното нещо, което е чул, той може да бъде заблуден трудно. Човекът винаги е имал стремеж към просвета, не вярвам, че модерните технологии пречат на него. Но вярвам, че в България целенасочено се води политика на „опростачване“. Опростаченият народ е лесен за манипулиране и крадене.
Можеш ли да ни споделиш една от най-красивите ти срещи из обиколките ти в България? Нещо, което е останало много запомнящо…
Много се радвам, че успях да изградя ново приятелство с жив наследник на дясната ръка на Васил Левски – първия му братовчед Васил Караиванов. Семейство с изключително интересна история и родова памет. В хода на кампанията случайно се запознах и с един известен български бизнесмен – милионер, с когото разменихме контакти и поддържаме връзка. Човекът каза: „Аз съм стар комунист, бях близък с Живков“. Дори не се изненадах, когато разбрах, че помага на „дясната“ партия ГЕРБ. Народен човек, но ми се иска тези хора да се оттеглят от обществения живот и да дадат път на „младите“.
Ще запомня и визитата си на едно от големите села в Родопите – Момчиловци, станало световноизвестно в началото на XX век със своите столетници. Отидох в селото в неделя, без никаква уговорка, запознах се с група млади хора на площада, попитах за телефона на кметицата. Обадих се на жената, тя ме прие след час в кметството и имахме интересен разговор. Докато я чаках, се сближих доста и с хората от площада, те разбраха и много харесаха идеята на кампанията.
Коя е последната книга, която прочете?
Георги Марков, „Задочни репортажи за България“. Хубаво е всеки българин да я прочете няколко пъти в живота си.
Как преминава един твой ден?
Зависи от деня. Пръв приоритет е семейството, имам бебе на 2 месеца, имам и момче на 4.5 години. Втори е работата – искреното ми желание е да съм възможно най-добър в нея и съответно – отделям време. През това време обаче често кроя или планове за уикенда, или за каране на екстремни ски/колело след работа, старая се да упражнявам тези хобита минимум 2-3 пъти в седмицата. Вечер разпускам с вино или хубави бири.
Будител е…?
Призвание. Будител не се става от днес за утре, не е нещо, от което се отказваш след 3 месеца. Това са хора, които провокират обществото да мислят, а и да действат.
Коя е най-красивата българска дума?
„Любя, любиш, люби.
Любим, любите, любят.
Любил съм, любил си, любил е.
Любили сми, любили сте, любили са.
Любил бях, любил беши, любил бе…“
Рибен буквар, 1824 г., Петър Берон.
Последен въпрос, но не и на последно място по важност – за какво мечтаеш?
Сигурно звучи глупаво – да не емигрирам отново. България е място с прекрасни заложености и останалите си мечти мога да реализирам тук, но за тази цел чувството ми за справедливост и свобода трябва да не е накърнено, а в момента е.
Пълният списък с Будители за 2020-а може да бъде намерен на линка.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Кайя Христова
